Кой къде е бил, когато се зачеваше "Белене”?

"Не обсъждай!”

Премиерът на България започва да изпада в паника по повод проекта за изграждане на АЕЦ "Белене”.

Затова той се чуди кому да прехвърли топката и то така, че въпросът да се реши, колкото се може по-скоро в интерес на "руснаците” (ако използвам неговото племенно определение).

Същото иска и г-н президентът, от когото премиерът уж се разграничава.

Отговорността, прехвърлена в парламента като колективен орган, ще се размие. Но няма да отмине Бойко Борисов. Всички се досещат, че той решава какво да прави парламентарната група на неговата партия. "Атака” и БСП, ако могат изобщо да мислят за АЕЦ "Белене”, не правят това самостоятелно.

Този ход е равносилен на решение да не се обсъждат целесъобразността и рисковете от АЕЦ "Белене”.

Единствената пречка е общественото мнение.

Господин Борисов трескаво търси да нарочи виновник за създалото се положение, за това, че ще трябва да се вземе решение "за” или "против” тази централа. И го намира в онези, които изказват аргументите си против нейното изграждане.

Както всички се досещат,

диспутът не започва с правителството на ГЕРБ

Премиерът забравя, че вземането на решение по повод "Белене” и подобни въпроси без обсъждане приключи през 1989 и 1990 г. Тогава неговата служба бе да пази г-н Тодор Живков, по онова време избирател в 185-ти избирателен район, от който аз се кандидатирах за народен представител.

Служебният дълг на други хора, включително и моя, през 1990 г. ни доведе до анализ на необходимостта от АЕЦ "Белене”.

Заключението на БАН, почти всички аргументи от което – mutatis mutandis - остават в сила и до днес бе категорично "против”.

Ръководената от мен комисия на Великото народно събрание, по настояване депутати от всички парламентарни групи, проведе нови слушания по въпроса, събра допълнителни свидетелства и пред март 1991 препоръча на тогавашното правителство да спре АЕЦ "Белене”.

Така и стана, през август 1991 г.

През 1997 г. имаше нов демарш за възкресяване на проекта, но решението бе в крайна сметка против. Ако не ме лъже паметта, основният аргумент бе цената на електроенергията от бъдещата АЕЦ "Белене”, тогава пресметната на поне 7 щатски цента, около 8 днешни евроцента.

Преди и по време на тройната коалиция

През 2002 г., тогавашният премиер, без обсъждане, пое едностранен ангажимент за затварянето на всички малки блокове в "Козлодуй”.

Само един човек дръзна да предположи, че всъщност става дума за възкресяване на АЕЦ "Белене”. Не след дълго така и се оказа на практика. Тогава с Мартин Димитров пресметнахме, че разходите по изграждане на АЕЦ "Белене” ще са приблизително равни седемгодишните разходи на бюджета за опазване на обществения ред в България и за членството ѝ в НАТО.

По времето когато правителството на Симеон отупваше праха от проекта "Белене”, масажираше прогнозите за електропотребление до 2015 г., раздаваше поръчки за консултантски договори и взе необосновано и затова несъответстващо на законите решение за възстановяване на проекта, г-н Борисов свиреше втора цигулка в МВР. Няма признаци да е изказал както и да е мнение.

По същото време обаче замислите и деянията на правителството бяха разкрити от няколко обществени организации.

През периода на подготовка на "Големия шлем" на г-н президента, г-н Борисов бе вече и публична, и популярна фигура, и водач на партия, която се кълнеше, че ще помете окончателно вредните за страната деяния на тройната коалиция. Няма нито записи, нито спомени, по това време той да е изказал каквото и да е мнение по повод АЕЦ "Белене”.

След "Новата ера”

"Паметта може да се сравни с увяхваща незабравка”, гласи един класически афоризъм на руската класика от 1862 г.

Ще се опитам да възстановя незабравката на г-н Борисов, въртейки лентата на спомените от днешния ден към средата на 2009 г.

Преди десетина дена той се закани да уволни отговорния за енергетиката министър. Защо? Защото той предвиди онова, което преди ден вече явно се разбра, че е в ход – опит за изнудване от страна на една руска държавна компания, от "Росатом”.

Веднага след това, г-н Борисов изказа пред държавната телевизия серия аргументи "за” АЕЦ „Белене”, които не само подлежат на обсъждане и доказване, но и съвпадат с аргументите на БСП, "Росатом” и г-н Първанов (няма значение кой от двамата).

Малко преди това бе подготвен договор с консултант, който би го възнаградил, ако проектът в крайна сметка се случи и то с по-голямо възнаграждение при по-висока цена.

През 2010 г. премиерът получава множество предупреждения от граждани и политически партии, че процедурата по проекта за АЕЦ "Белене” се развива във вредна за страната посока и че трябва да се прекрати. Няма признаци той да си взел бележка.

През септември 2009 г. по инициатива на председателя на съответната комисия в парламента, г-н Мартин Димитров, бе проведена кръгла маса с народни представители и експерти, която обсъждаше аргументите "за” и "против” АЕЦ "Белене”. Въпреки разнообразието на изказаните становища, съветниците на правителството по проекта "Белене” си останаха не просто от лагера на привържениците на "Белене”, но и са същите, каквито бяха и при правителството на г-н Станишев, и на това преди него.

Междувременно бяха забравени старите (от периода май – септември 2009 г.) изказвания на г-н Борисов, че маса пари да данъкоплатците били похарчени за един гьол, и на назначените от него министри, че от АЕЦ "Белене” няма икономически смисъл…

Всъщност обаче проблем със спирането на АЕЦ "Белене” няма или почти няма. Загубите от това биха били по-малко, отколкото ако се вземе решение да се строи. Те можеше да бъдат още по-малко, ако съответният Първанов бе изпълнил инструкциите на ресорния министър.

1 Вж.: 38-ми стих на 42 сура от Корана, същата идея е изказана и в 159 стих на 3-та сура.