Аферата Уотъргейт сложи край на сляпата вяра в правителството

Диана Иванова разговаря с журналиста от вестник Ню Йорк Таймс Питър Грийн*

Зачестилите сравнения между скандала с подслушването в България и аферата Уотъргейт - довела до първата в американската история оставка на действащ президент - ни кара да си зададем отново въпросите -какво промени тази афера в американското общество?

На 8 август 1974 година Ричард Никсън подава оставка, което е краят на скандала, започнал през юни 1972 година. Тогава петима души са заловени, след като нахлуват през нощта в главната квартира на демократическата партия - комплексът Уотъргейт хотел във Вашингтон. Аферата показва, че президентската администрация е знаела за взлома, покривала е и освен това - че незаконно са били подслушвани всички разговори в президентския офис.

Цялата история става известна на обществеността преди всичко благодарение на разследванията на Вашингтон поуст.

Какво промени аферата Уотъргейт в американското общество?

Това, което Уотъргейт промени в САЩ, беше краят на сляпата вяра, която хората имаха дотогава в своите правителства - че те ща направят най-доброто, че те знаят най-правилните решения, че ще спазват закона.

След Уотъргейт - по-трудно ли е да се случат отново скандали с подслушване?

Скандалите с подслушване продължиха да се случват и продължават да се случват. Сега например правителството се опитва да даде ФБР по-широки правомощия да подслушва най-различни групи хора по най-различни причини. И не е ясно дали това ще ги спре да подслушват политик, който да кажем, няма да е много в подкрепа на война срещу Ирак. Например ФБР може да реши, че този политик, който е против е бил финансово или политически мотивиран да подкрепя Садам, те могат да го подслушват. И има много малки шансове някой да разбере какво точно се случва.

Ако сравните времето на Никсън и времето сега - каква е голямата промяна?

Наистина има голяма промяна. Има много по-голям надзор, много повече агенции вътре в Конгреса и правителството, които наблюдават какво правят останалите части на правителството. Има цял трети сектор от неправителствени организации, който е специализиран в наблюдение на правителството, на начина, по който се спазват или не се спазват гражданските свободи.

Журналистите станаха много по-активни- това е една от най-големите промени след Уотъргейт.

Едно от най-важните неща след Уотъргейт беше мястото на свободната преса - защото именно журналистите бяха тези, които разследваха историята и само благодарение на журналистите се стигна до слушане в Конгреса. Само благодарение на журналистите американското общество научи истината.

В много източноевропейски страни, включително в момента в България, в така наречените крехки демокрации -скандалите с подслушване са част от ежедневието на хората. Има ли голяма разлика между скандалите в САЩ и източноевропейските - в начина, по който обществото реагира на тях и къде те са по-опасни?

Демокрацията навсякъде е крехко цвете, за което човек трябва да се грижи постоянно. Особено това ми се струва важно в новопоявилите се демокрации, където гражданите все още не знаят съвсем точно какви са техните права, какви са техните привилегии и че правителствата и тайните служби са отговорни пред тях. Всеки скандал с подслушване, със злоупотреба на властта от страна на полицията, може да бъде много по-опасен в страна, където хората все още не си дават сметка какви са техните права, където те все още на са напълно разбрали какви са техните лични и граждански права.

*Излъчено по Радио "Свободна Европа"