Агроведомството получи 2 месеца срок да изтрие лобистки схеми в план за 8 млрд. евро

Министерство на земеделието има срок от два месеца, в които да преработи и заличи потенциално лобистки схеми, заложени от служебната власт, в план за усвояването на 8 млрд. евро от ЕС. Такова решение взе в петък Народното събрание, което изслуша по казуса и аграрния министър Кирил Вътев. Парламентът прие и решения до половин година земеделското министерство да представи и проект за възстановяване на поливното земеделие, а до 3 месеца и конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, засегнати от войната в Украйна.

Лобизъм от ловните концесионери до картофите

В детайли, в рамките на 2 месеца ще се преработва т.нар. Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. Уточнява се, че проектът трябва да бъде изготвен въз основа на единодушно приетото от Комисията по земеделие и храни на 21 декември 2022 г. решение за промяна на Стратегическия план. Именно тогава безпрецедентно депутати от всички партии в 48-ото НС откроиха куп лобистки практики в документа за 8 млрд. евро. Служебният министър на земеделието Явор Гечев обеща, че ще преработи документа, но така и не направи нищо по казуса. Реално потенциалната “бомба” бе оставена за настоящата власт.

Най-фрапантните от тях облагодетелстват неслучаен бизнес. Оказа се, че служебното правителство е изпратило в Европейската комисия, а тя е одобрила схема ловните концесионери да получават субсидии за поддържане на дивечовъдни ниви. Т.е. само за косене на тревата в площите за паша на дивеча. Планираната помощ за това е поне 215 евро на хектар.

Анализ на неправителствената организация "Зелени закони" показа, че 170 фирми властват в 7 млн. дка гори в България и са придобити именно чрез ловни концесии. Сред най-големите концесионери, посочени от организацията, са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър), Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила), Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и др.

Вероятно заради лобито на някои от големите компании, предлагащи препарати за растителна защита, в същия този документ са заложени нереалистично ниски субсидии, които да стимулират намаляване на използването на торове и препарати в градините за плодове, спрямо останалата обработваема земя. Политиката по намаляването им е част от “Зелената сделка” на Брюксел.

Оказва се, че в изпратения от служебната власт и одобрен от Брюксел стратегически план са заложени специални субсидии за отглеждане на картофи за нишесте. "Дребната подробност" е, че в България няма мощности за производство на нишесте. Схема, която едва ли е попаднала случайно там, а подозренията са, че с твърдения, че се преработват в Румъния е щяло вероятно да се източват евросубсидии и др.

И още подводни камъни

И в петък депутати изредиха още потенциални лобистки схеми, заложени в плана.

“25 на сто от пакета за директни плащания отива в инструменти, предложени от държавата, за да стимулира екологосъобразни земеделски практики. Този бюджет за България е 1 млрд. евро, от които 20 процента са насочени към непроизводствени площи”, посочи Десислава Танева от ГЕРБ и добави, че това е вреда за всеки стопанин, който произвежда продукция. Тя директно призова Кирил Вътев "тези несправедливости да бъдат поправени", защото в противен случай ще се засили тенденцията от последните 2 години за намаляване на всички интензивни производства в растениевъдството като овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство.

България с най-ниски субсидии на площ

Ализан Яхова от ДПС посочи, че Стратегическият план в този си вид остава като "план, изготвен без диалог и без обсъждане, затова промените в него са неизбежни". Яхова цитира сравнителен анализ на одобрените стратегически планове по Общата селскостопанска политика, публикуван от ЕК, според който България е с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар използвана земеделска площ – при средно 352 евро годишно на хектар, в България интензитетът е под 250 евро. Анализът също така показва много ниска интеграция между подпомагането за практики, щадящи околната среда и други форми на подпомагане в земеделието. Самите подпомагания по различни схеми, които на брюкселски език се наричат интервенции е разпределено в 99 интервенции в българския Стратегически план и ЕК препоръчва ударно обединяване на част от тях.

6 месеца за възстановяването на напояването

Депутатите в парламента задължиха агроведомството в рамките на 6 месеца да представи проект за възстановяване на напоителните системи и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими цени. Ведомството има и 3 месеца, в които да представи конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.

"Досегашната структура на земеделието ни е крайно неудовлетворителна. България използва земята си, за да произвежда най-евтиното, което може. В последните 20 години се превърнахме в монокултурна държава – под 15 на сто от земята се използва за продукти с по-висока добавена стойност като плодове, зеленчуци, трайните насаждения са крайно малко, а поливното земеделие на практика изчезва", коментира Росен Костурков от "Продължаваме Промяната - Демократична България".

Агроминистърът се ангажира с конкретни действия

Земеделският министър Кирил Вътев посочи, че стъпките, които ще бъдат предприети по повод решенията на парламента, ще бъдат в съответствие с правителствената програма за развитието на страната. Те включват актуализиране на слот анализа за състоянието на земеделието и селските райони и изготвяне на анализ на заявените за подпомагане интервенции от прилагането на Стратегическия план. "Вземайки предвид постъпилите от комисията становища и предложения на земеделската комисия, ще бъдат изготвени актуализирани методики за размера на подпомагането", продължи Вътев.

Той обеща, че ще бъде въведена автоматизация на процесите и доразвиване на системата за мониторинг на обработваемите земи., както и системи за допълнителна идентификация и проследимост на животните, за чието отглеждане фермерите получават субсидии.

"По отношение на националното подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последиците от войната в Украйна, през 2022 г. ЕК прие временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката. МЗХ използва този инструмент през 2022-2023 г. като подкрепа за осигуряване на достатъчна ликвидност на земеделските стопани от първичното селскостопанско производство. Финансирането за 2023 г. е в размер на 213 млн. лева, което е 50 процента от планираното за годината подпомагане по мярката", обясни Вътев, допълвайки, че от МЗХ е поставен въпросът за отпускане на останалите средства, за да се подпомогнат земеделските стопани и през втората половина на годината.

По думите на аграрния министър, министерството е разработило нотифицирана пред ЕК схема за държавна помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури. Тя е одобрена на 14 юни т.г. и се предвижда помощта да покрива до 80 на сто от разходите на земеделските стопани за вода за напояване за поливен сезон 2023. Финансовият ресурс по мярката е в размер на 16 млн. лева.

"Най-големият ни проблем не е субсидирането, имаме много резерви в производителността и в ефективността", посочи Вътев, споменавайки, че липсват основни неща, като например дирекция "Хидромелиорация", която трябва да се занимава с политиките за напояване. Аграрният министър съобщи, че в момента я възстановяват и имат за цел максимално да повишат поливните площи.