AI спестява в български компании по един месец работа на служител за година

Още днес в България използването на AI (изкуствен интелект) спестява по 1 месец на служител на година в компаниите, използващи новата технология. Т.е. благодарение на автоматизираните дейности и по-бързото изпълнение на задачите, при които AI помага или замества служителите, българският бизнес вече си спестява 30 дни работа на всеки служител. Данните изскочиха от второто издание на доклада "Beyond the Buzz 2.0" на Telerik Academy. Изследването, което се прави в партньорство с Forbes Bulgaria, проследява внедряването на изкуствения интелект в България. То е допитване до над 200 професионалисти в сферата на IT, на образованието, финансите, маркетинга, и производството.

Проучването откроява и парадокс - служителите изпреварват своите компании, т.е. изкуственият интелект в работата им се появява не заради целенасочено внедряване от компаниите, а заради стремеж на служителите чрез новата технология да спестят работа по част от задачите или да ги изпълнят далеч по-бързо.

Тревожно е, че твърде малко български компании инвестират в AI обучения на служителите си. Добрата новина в същото време е, че страховете, че новата технология изяжда работните места на IT специалистите, засега се оказват повече от преувеличени, поне в България.

Как се пести месец в година

Но как се стига до извода, че AI може да спести по месец работа на всеки служител на годишна база? В детайли, изследването на Telerik Academy показва, че средно един служител си спестява 4.2 часа на седмица благодарение на автоматизацията на рутинни задачи. Изчислено в дългосрочен план, това са именно около 30 спестени работни дни на година.

Изследването откроява и бизнесите, където AI има най-голямо въздействие. Очаквано първенец е разработката на софтуер, следва маркетингът, където AI инструментите пестят време и дори повишават ефективността. AI вече ударно се използва при създаване на съдържание, а също и за резюмета, проследяване на задачи и планиране. Изкуственият интелект все по-често превежда вместо служителите, пише имейли, доклади, презентации, ползва се за брейнсторминг и анализ на данни, което директно освобождава въпросния 1 месец ресурс годишно.

Проверката на Mediapool дори установи, че в България вече има новинарско радио, част от новинарските емисии на което се четат от изкуствен интелект. Новата технология заменя оператори в кол центрове с чат ботове или поне намалява броя им. 

Наред с тези данни навлизането на AI в българските компании вече доведе до сблъсък между очакванията на работодателите и техните служители. От една страна, уменията за използване на AI от служителите вече се приемат като стандарт и критерий за заемане на работна позиция, от друга страна обаче, твърде малко работодатели инвестират, за да надградят уменията на подчинените си в използването му.

Една на всеки четири компании изисква AI умения в CV-то

25% от компаниите, или 1 на всеки четири, вече официално изискват познания и умения за работа с AI още при самия процес на наемане на нови служители, показва още споменатото изследване на Telerik Academy.

В същото време едва 13% от анкетираните споделят, че са преминали през специално обучение, за да ползват изкуствен интелект. Същевременно данните показват, че 1 на всеки 4 служители активно търси и настоява за специализирано обучение за работа с AI в своята сфера.

Интересен е фактът, че 91% от професионалистите, анкетирани в проучването на Telerik Academy, използват AI инструменти поне веднъж седмично, а 65% - всеки ден. Преди година тези дялове са били 73% и 37%.

И още един резонанс: макар почти всеки специалист да използва AI инструменти ежеседмично, само 42% от компаниите посочват, че са внедрили подобни решения в по-големи проекти, а едва 23% споделят за значителни инвестиции в AI.

Съвсем не за подценяване е и друга тенденция. Налице е сериозна липса на дигитални умения за управление на AI, особено сред нетехническите екипи и висшия мениджмънт (senior roles).

Големият въпрос: Изяде ли AI работата на програмистите?

Изяжда ли AI работните места на софтуерните специалисти?

Надежден отговор, потвърден от официални данни, даде бившият министър на е-управлението и съпредседател на ДБ Божидар Божанов.

"Изкуственият интелект пише код сам, и макар писането на код да е само част от работата, това може да има сериозен ефект върху пазара на труда. Има и едно усещане сред хора в сектора, че тъсренето се охлажда и има съкращения извън обичайното", посочва Божанов като мотиви за търсенето на данни именно по този въпрос.

Затова той решава да поиска официални данни от НАП за динамиката на трудовия пазар в ИТ сектора. Конкретно за брой трудови договори по месеци, за всяка от многото длъжности в ИТ сферата.

"Резултатът е, че поне на този етап не се вижда ясна негативна тенденция - общият брой на заетите във всички длъжности за последните 3 години расте - от 84 000 през юни 2023 г. до 90 000 през май 2026 г., като ръст има всеки месяц спрямо предходния. С изключение на последния - май спрямо април 2026 г, с 200 заети по-малко. Ще следя дали това е начало на негативен тренд или временна флуктуация", добавя депутатът.

Той уточнява, че и на ниво отделни длъжности картината е същата - ръст навсякъде в последните три години и спад в последните 1-2 месеца.

"Спадът в последните 2 месеца на основните 2 позиции: "програмист софтуерни приложения" и "разработчик софтуер" е около 100 заети (от общо над 22 хиляди)", посочва Божанов.

AI говори вместо новинари в радиото, звучи от тв реклами и пише субтитри за тв канали

Изкуственият интелект вече чете част от новинарските емисии на радио “Фокус”. Радиото официално съобщи това още през 2024 година. Новата технология представя новините основно във вечерните емисии.

Наред с това и в българските телевизии вече се появяват реклами, главно на фармацевтични продукти, за чието озвучаване е използван изкуствен интелект вместо актьор или диктор, показа проверка на Mediapool. Наред с това има и чужди телевизионни канали, които използват изкуствен интелект за генериране на субтитри. Добрата новина е, че за момента няма телевизии, които да използват AI за дублаж на съдържанието си.

"България е малка страна със специфичен език и това са основните причини, поради които телевизионните канали не залагат на дублаж, реализиран от изкуствен интелект. Реално AI трябва дълго да се обучава, за да може да изговаря думите с правилните ударения", коментира пред Mediapool Яна Стратиева, изпълнителен директор на студио "Медиа линк".

Друга причина е, че визуалната публика на линейната телевизия в България е свикнала на висок стандарт на дублаж. Зрителите държат на дублирани филми и сериали, озвучени от петима актьори, добави тя. В други държави с нетолкова претенциозна публика дублаж се прави и с един актьор.

Но AI вече генерира субтитри в някои телевизии

Наред с това обаче в телевизионните пакети, стигащи до домакинствата, могат да се откроят телевизионни канали, които генерират субтитри чрез AI за цялото си съдържание.

"Такива канали много лесно се разпознават, защото изреченията сe превеждат автоматично, с объркан словоред. Там, където има идиоми, те са преведени буквално и т.н.", посочи още Яна Стратиева.

Тя дори даде пример, че група чужди телевизии са взели решение да преминат от субтитри към дублирано съдържание, озвучено от истински актьори. Вследствие на това зрителската им аудитория се е увеличила чувствително.

Бум на търсенето на "промпт инженери" в Италия

Технологията променя работните процеси и понижава бариерите за навлизане в много задачи, които преди това изискваха специализирани умения. В ИТ света един от примерите е така нареченото “vibe coding” (програмиране по усет/настроение), тоест способността да се разработва код чрез прости текстови команди (промптове).

С развитието на методите на работа все по-търсени стават новите професионални роли. Според Обсерваторията за дигитални умения за 2025 г. обявите за работа в LinkedIn в Италия, изискващи умения за промпт инженеринг (prompt engineering), са нараснали със 112% за една година. ИКТ отново е секторът с най-високо търсене на профили като анализатори на данни, инженери по изкуствен интелект и водещие софтуерни инженери (lead software engineers).

Въпреки това проблемът с несъответствието на уменията остава. През 2023 г. Евростат отчете, че около 60% от италианските компании изпитват затруднения при намирането на ИКТ специалисти, докато само 8% от студентите са записани в образователни програми в тази област: най-ниският процент в Европейския съюз. Доклад на Anitec-Assinform подчертава, че AI, чрез автоматизиране на някои етапи от програмирането, може да помогне за намаляване на натиска върху пазара на труда.

Що се отнася до въздействието върху заетостта, в доклада се отбелязва, че за момента в Италия липсват ясни случаи на пълна замяна на работната ръка, “а по-скоро се наблюдава реорганизация на ролите и нарастваща хибридизация между техническите и оперативните умения”.

Има обаче два забележителни случая. Първият се отнася до InvestCloud Italy, филиал на американска финтех група със седалище в регион Венето, който съкрати всички 37 служители в офиса си в Маргера, позовавайки се на организационен модел, базиран на AI, който “не предвижда поддържането на автономни местни структури”. Компанията е избрала да се съсредоточи върху няколко глобални центъра за върхови постижения със стратегия, ориентирана към “възпроизводими и мащабируеми” иновации. Това е един от първите случаи в Италия, при които ИИ се посочва като ключов фактор за намаляване на персонала.

Вторият пример включва графичен дизайнер, уволнен от компания за киберсигурност. След въвеждането на AI инструменти за реорганизация на работните процеси компанията е премахнала позицията на служителя. В този случай съдът в Рим, в емблематично решение, призна уволнението за законно по обосновани обективни причини, установявайки, че изкуственият интелект е един от инструментите, позволили на компанията да направи структурата си по-ефективна. В това решение AI не е издигнат в независима правна причина, но навлезе в съдебната практика и създаде прецедент.

И в Испания текат съкращения с оправдание AI

През април френската консултантска компания Capgemini обяви процедура за колективни съкращения в Испания като част от план за преструктуриране, продиктуван от бързите технологични промени и нарастващата несигурност в бизнес средата. Компанията заяви, че се адаптира към променящите се нужди на клиентите и пазарните условия и че процесът ще се управлява чрез дискусии с представители на служителите, според агенция EFE.

Докато компанията се позовава на адаптацията към AI, испанският синдикат CCOO твърди, че процедурата за колективни съкращения в Capgemini е резултат от “лошо стратегическо управление”, а не от директна автоматизация, според агенция Europa Press.

Това съобщение идва, след като през януари компанията представи план за адаптиране на работната сила във Франция, който може да включва съкращаването на до 2400 работни места, около 7% от служителите ѝ в страната.

В Австрия индустрията по-скоро печели от AI

Когато се обсъжда влиянието на AI върху ИТ сектора в Австрия, съществува значителна пропаст между страха и реалността. Докато 51% изразяват очакване AI да замени повече работни места, отколкото да създаде, а 20 процента изразяват конкретни опасения за собствените си работни места, реалните последици до момента са редки. Ако не друго, към днешна дата индустрията всъщност по-скоро е спечелила.

Миналата година Amazon обяви плановете си да съкрати 14 000 работни места, отчасти поради внедряването на AI. Корпорацията притежава дистрибуторски центрове в Австрия и между 700 и 715 работници бяха съкратени – но според плановете на компанията те са работили в административната сфера.

Според Доклада за ИТ индустрията за 2025 г., публикуван от Австрийската работническа камара, повече от половината от изследваните ИТ компании дори отчитат увеличение на персонала – като цяло ръст от 3.4 процента в сравнение с предходната година. В същото време до 2030 г. ще има недостиг на близо 39 000 ИТ специалисти, според Търговската камара.

Това не означава, че AI не влияе на технологичния сектор в страната. Според анализ, извършен от местна маркетингова компания, три процента от всички обяви за работа в популярна платформа за заетост са били свързани с изкуствения интелект – като повечето от тях са обявени в ИТ сферата.

Технологията със сигурност трансформира индустрията. Standard разговаря с Михаел Цетел, управляващ директор за Австрия на Accenture – корпорация, която миналата година съкрати 11 000 души по целия свят, които не бяха преминали преквалификация за роли, свързани с AI. Той описа тристепенен процес: първо, съществуващата работна сила ще бъде повишена в квалификацията си, за да се подобрят уменията ѝ; след това ще се разработват конкретно нови умения чрез наемане на специалисти. Трето, ролите, които "не са съвместими с ерата на AI", ще бъдат преразгледани или премахнати.

Въпреки че традиционното програмиране остава важно, то вече няма да бъде достатъчно само по себе си, казва Цетел. Според него има търсене на “хибридни таланти”, които могат да управляват процесите на автоматизация и да останат способни да учат.

Една от водещите компании в Австрия в тази област е Dynatrace, която помага на бизнеса да анализира своите ИТ системи автоматично и в реално време и използва AI от над десет години. Техническият директор Бернд Грайфенедер сподели пред Standard: “Постоянно търсим нови таланти. През последните години неизменно наемаме около 300 нови служители в отдела за научноизследователска и развойна дейност (R&D).“ В същото време очакваният стандарт за програмистите нараства, според Грайфенедер. В момента инженерната централа на компанията в Линц, Горна Австрия, се разширява – в края на годината тя трябва да осигури работни места за 1500 души.

AI се ползва за оправдание, а също се съкращава заради разходи, създадени покрай Covid

Официално в IT сектора в Чехия работят над 200 000 души, което е около 4% от всички служители в Чехия. Редица мултинационални компании от САЩ и Западна Европа също имат своите ИТ центрове или центрове за споделени услуги (SSC) в Чехия (IBM, Honeywell, Siemens, Heidelberg Cement, Lufthansa, Johnson & Johnson, Bosch и др.). Поне още 50 000 души работят в ИТ сферата в Чехия не като служители, а като самоосигуряващи се лица.

Относно съкращенията в сектора поради AI – през последните десет месеца се говори много за това, но за съжаление все още няма много конкретни цифри. Знаем само за случаи на няколко по-големи компании (като Oracle или Direct), които открито обявиха мащабни съкращения, като например съкращаване на една трета от служителите поради AI. Очевидно това все още не е толкова масово, че да се отрази в чешките макроикономически показатели.

Хора директно от ИТ сектора казват в отговор на журналистически въпроси, че аргументът за AI често маскира други причини, особено стремежа да се намалят режимните разходи, натрупани по време на Covid периода. Говори се и за класическото редуване на цикли на по-силно и по-слабо търсене в ИТ, което се доказва от средното ниво на заплатите в областта. Един такъв цикъл обикновено продължава четири години, като в момента тече цикълът на слабо търсене.

От друга страна, твърдо се потвърждава, че: А) ИТ компаниите наемат по-малко нови служители през последната година, Б) изискванията към служителите растат, но заплатите – не.

Честа тема на обществен дебат в Чешката република днес са прогнозите, че общо 250 хиляди работни места ще изчезнат в Чехия до 2050 г. поради AI (което означава като цяло, а не само в ИТ). Това обаче са общи дългосрочни прогнози и не са свързани с текущата ситуация. Но поради значението на ИТ сектора за чешката икономика и планиране (например изграждането на нови жилищни райони близо до големи ИТ центрове е голяма тема на тазгодишните общински избори), това е област, в която всички с нетърпение очакват нови изчерпателни данни.

Спад в търсенето на начинаещи програмисти в Румъния

Румъния има силна индустрия за софтуер и ИТ услуги, която съставлява 6% от БВП, с обща работна сила от близо 200 000 души. Повечето от тях се намират в градовете Букурещ, Клуж, Тимишоара, Яш и Брашов. Клуж е наричан “Силициевата долина на Румъния”.

Въпреки това, след дълги години на наемане на служители в технологичния сектор, броят им намаля през последните две години. Няма официални данни за точния брой на изчезналите работни места, но оценките сочат, че те са хиляди.

Данните от компаниите и университетите показват, че броят на работните места на начално ниво е спаднал значително, особено за програмисти в началото на тяхната кариера, казва Корина Василе, изпълнителен директор на Асоциацията на работодателите в софтуерната и сервизната индустрия (ANIS).

Отчасти под влиянието на изкуствения интелект, по-опитните програмисти сега поемат задачи, които преди са принадлежали на младшите разработчици. Освен това клиентите предлагат средно по-ниски цени за проекти, така че за да останат ефективни, компаниите понякога трябва да ги завършват с по-малко хора, обяснява представителят на ANIS.

В края на 2024 г. румънското правителство премахна данъчните облекчения, предоставени много години по-рано на ИТ служителите. Компаниите бяха особено разочаровани, че мярката беше обявена с много кратко предизвестие, което ги остави без възможност да управляват правилно разходите по проектите. Корина Василе от ANIS казва, че данните показват, че повечето компании в сектора са спрели увеличенията на заплатите и в реално изражение покупателната способност е намаляла, тъй като инфлацията продължава да расте.

Председателят на най-големия синдикат в ИТ индустрията в Румъния Флорентин Янку казва, че всички големи компании в сектора на софтуера и ИТ услугите са направили съкращения на персонала през последните две години. Повечето компании не оповестиха публично колко служители са освободили, тъй като процесът до голяма степен беше извършен чрез взаимни споразумения със служителите.