София има славата на зелен град, поне в сравнение с доста градове в Италия, Испания или Гърция. В последните повече от 30 години обаче в града е направен само един нов парк и скоро втори не се очертава. В същото време населението расте, строежите също.
Цели територии от града нямат достъп до големи зелени площи. И ако в старите панелни квартали поне има останали градинки и дървета между и край блоковете (дори и да не са в добро състояние), то в построените в последните 30-година квартали няма място за тротоари, да не говорим за градски градини и големи паркове.
Плановете на общината за нови зелени площи са мащабни, но изпълнението ще отнеме години.
Още по темата
Основните идеи, по които се работи, са свързани с "позеленяването" и облагородяването на пространствата около градски реки и създаването на алтернативни на булевардите маршрути за придвижване на пешеходци и велосипедисти. За големите паркове, "начертани" в общия устройствен план на общината от 2009 г. за момента няма планове, тъй като трябват милиони за отчуждаване на частни терени. На този фон периодично избухват сблъсъци между граждани и инвеститори, провокирани от опитите за застрояване или запазване на поредния имот, завзет от природата.
Зелен ринг, зелени коридори, зелени реки
Най-мащабният проект на Столичната община, за който има конкретни стъпки и план е Зеленият ринг - линеен парк, който да свързва 30 софийски квартала, 6 градски реки и 6 от зелените клинове на града, които правят връзка с Витоша. Част от него трябва да минава по трасето на стари жп линии.
Планира се строителството на първата отсечка от гара "Пионер" до бул. "Шипченски проход" в райони "Изгрев" и "Слатина", да започне в края на 2026 г. По този проект се работи от десетилетия, а основна пречка пред започването му беше придобиването на всички имоти по протежението на линейния парк. Едва тази година Столичната община получи държавните имоти, през които трябва да минава първата отсечка.
Паралелно с това Столична община работи и по подготовката на още три участъка от бъдещия линеен парк. Цялостната му реализация ще отнеме поне още 10 години.
Още по темата
Столичната община работи и по "концепцията за четири зелени коридора, които да осигурят удобен пешеходен и велосипеден достъп от южните квартали на София до Витоша", обясниха от местната администрация. "Основната ни задача е да свържем градските паркове и поречията на реките с пътеките на Витоша, създавайки безопасна среда за движение", коментираха от там.
Като приоритет е заложен първият маршрут, който свързва централната част на града през Южния парк с кв. "Бояна". "Вече имаме приет идеен проект за един от важните участъци по това трасе - в района на кв. "Манастирски ливади - изток". Там подготвяме процедура за избор на изпълнител за инженеринг, която включва корекция на река Боянска бара и изграждане на прилежащ линеен парк с алеи за разходка и озеленяване", коментираха от общината. Добавиха, че целта е строителството да започне реално догодина.
Следва проучването за подобен коридор по река Драгалевска към Борисовата градина. Трябва да се осигури и безопасно премиване на Околовръстния път.
Другият обект на ниво план е трансформация на река Владайска от сива граница в "зеления гръбнак" на София. "Искаме да вдъхнем нов живот на това пространство и да го превърнем в модерен линеен парк - оживено място с алеи за разходка, зони за спорт, събития, срещи и игрални пространства за деца, които да спомогнат за връзката и приобщаването на северните квартали с централната част на града", обясниха от местната власт.
Предстои обявяването на архитектурен конкурс за проекта. Първият етап за реализация е от Сточна гара до Лъвов мост.
Големите паркове остават на хартия
А за големите паркове, "начертани" в общия устройствен план на общината - Източен (между "Горубляне" и "Младост") и "Въртопо" (разположен от "Цариградско шосе" до Околовръстния път между "Младост" и "Дървеница" и "Малинова долина"), към момента планове няма.
Основната причина е, че тези територии са почти изцяло частна собственост. И ако общината започне процедури за реализирането на парковете, приеме подробни устройствени планове, които да позволят и изграждането на истински зелени площи, то ще има 5 години да отчужди частните терени. А пари за това на този етап няма.
Още по темата
Темата отново излезе на дневен ред покрай поредния сблъсък между граждани и инвеститори. Той беше провокиран от предложение на районния кмет на "Младост" Ивайло Кукурин на почти изцяло общински терен на бул. "Александър Малинов" частен инвеститор да изгради 75-метрова сграда с разгъната застроена площ от около 65 000 кв. метра. Решението мина два пъти през Столичния общински съвет въпреки протестите на местните жители. В опит да се намери друго решение от "Спаси София" предложиха теренът, който сега е завзет от природата, да се превърне в парк. Решението не получи подкрепа в общинския съвет.
Спорт кмета Васил Терзиев и заместникът му по градоустройството арх. Любо Георгиев мястото не е подходящо за зелена площ, тъй като е на натоварен булевард и близо до метростанция, което изисква да се използва. Може обаче да се направи по-ниска сграда и с по-малък обем.
Кметът Васил Терзиев дори припомни, че за "Младост" - един от най-големите райони в София, в който обаче няма голям парк, е предвидено изграждането на Източния парк и на "Въртопо". И добави, че е по-добре да се търсят варианти за реализацията им.
Още по темата
По-късно в подкаста на Mediapool заместникът му Любо Георгиев обясни, че първата стъпка за това е разработването и приемането на подробен устройствен план, но на този етап това няма да се случи. Причината е, че след приемането на плана общината има 5 години, за да отчужди частните терени, предназначени за зелени площи, а става въпрос за огромни суми, с които местната власт не разполага. В противен случай след 5 години собствениците могат да поискат промяна на предназначението на имотите си и те да бъдат застроени.
Каква би била нужната сума за откупуването на терените не е ясно. Но за сравнение наскоро от общината обявиха, че за 5 частни терена в Борисовата градина ще трябват 35.5 млн. евро. В момента тече финалната фаза по приемането на подробния устройствен план на този най-голям парк в столицата.
И докато общината няма намерение скоро да задвижи създаването на Източен парк огромен терен в него от години се използва за незаконно строително сметище и се засипва с отпадъци. Многобройните опити това да спре до момента не дават сериозен резултат.
Сателитно изображение на част от несъществуващия все още Източен парк. На нея се вижда незаконното сметище на територията, планирана за зелена площ.
Иначе в "Младост" би трябвало да се появи доста по-малък квартален парк. Той трябва да е на около 17 дка на терен в близост до църквата в "Младост 3". Поръчката за изграждането му беше обявена през септември 2024 г., но след като изборът н изпълнител беше отменен от съда, преди няколко седмици за строител е избрана фирмата "Надежда Ви Строй", а предложената стойност за изграждането е 1.3 млн. евро. Договор все още няма.
Строителният бум изяжда зелените пространства в Букурещ
Подобно на София и в румънската столица Букурещ се прави парк на мястото на изоставени жп линии. Става въпрос за терен от около 16 хектара в покрайнините на града. Инвестицията е за около 100 млн. леи. Половината от парка вече е отворена, а другата все още се строи.
Иначе и в Букурещ в последните години природата по-скоро напуска града, отклокто да се връща в него. И причината е строителният натиск. От една страна къщи и по-малки сгради в центъра, се превръщат в блокове, а с това се унищожават и дворовете и градините към старите здания. От друга, бивши оранжерии, както и големи части от градските паркове са реституирани или пък са станали частна собственост по друг начини, а след това са застроени. Освен това местната власт е изправена пред сериозен натиск да прави повече паркинги, за да се реши проблемът с липсата на място за колите (по официални данни в Букурещ са регистрирани 1.7 млн. автомобила). А това е за сметка на зелени площи.
Така към момента на един жител на Букурещ се падат само 10-15 кв. метра зелени площи при минимум от 26 кв. метра според европейските препоръки. И въпреки, че на година се изливат по 350 млн. евро за поддържане на зелените площи, те не са пригодени да издържат на климата и озеленяването често трябва да се подменя, защото изсъхва.
Джобни паркове и зелени фасади в Милано
Докато в София ще се търсят пари за нови големи паркове в Милано местната власт инвестира в мрежа от малки, но стратегически разположени зелени площи. Става въпрос за "джобни паркове", които се появяват на мястото на неусвоени имоти, озеленяване на училищни дворове, както и растяща система от зелени покриви и вертикално озеленяване. Символ на зелените фасади остава Bosco Verticale.
Сградата Bosco Verticale и близкия парк. Сн. Getty Images
Освен това местната власт създаде програмата ForestaMi, която е насочена към засаждане на дървета покрай големи инфраструктурни коридори, както и в кварталите, а не толкова в създаването на концентрирани на едно място големи паркове. Не е ясно дали това ще доведе до създаване на истински екосистеми или става въпрос за "зелени пустини", които имат само естетическо предназначение.
Опитът на Париж - пропускливи настилки и зелени училищни дворове
В Париж подобно на Милано се инвестира в промяна на училищните дворове. Асфалтът в тях се заменя с пропускливи материали, растителност, по-тихи пространства и кътове с разнообразно използване. Париж изрично използва пропускливи материали, растителност и вода при проектирането на зони за игра и почивка. Част от политиката е свързването на такива пространства в пешеходни маршрути, по които децата безопасно да стигат до училище и в същото време да имат повече място за игра.
Сн. Getty Images
Градската управа на Париж има амбициозен план за създаване на допълнителни зелени пространства. Той се изпълнява от 2020 г. И предвижда до 2040 г. Зелените площи да се увеличат с 300 хектара. До същата година 40% от настилките в града трябва да са пропускливи.
Зеленото неравенство
Плановете на Париж предвиждат новите зелени пространства да се правят приоритетно в кварталите, в които живеят хората от работещата средна класа. Така би трябвало да се намали "зеленото" неравенство. Във френската столица повече зелени и хладни пространства има в богатите квартали за сметка на тези, в които живеят хора с по-ниски доходи.
Подобно е положението и в Атина. В гръцката столица жителите с по-големи доходи живеят в зони с по-добър достъп до зелени пространства. Става въпрос за покрайнините в южната и северната част на града, където застрояването не е толкова гъсто като в по-бедните квартали на Атина.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Хем искаме като на изток - с един декрет да се отчуждават частни територии, хем като на запад - да имаме кинти и държавата да не ни казва какво да ги прави! Хем доходите да са високи, хем всичко да е безплатно. Неокомунизъм!