Земя, пари, напояване. Трудният старт за младите в земеделието

Недостигът на работна ръка, трудният достъп до земеделска земя и непосилните кредитни условия – това са най-тежките бариери за младите фермери, навлизащи в българското земеделие. Такъв е анализът на Петър Петров, председател на Асоциацията на младите фермери в България и собственик на "Боженски чифлик", малък селски екотуристически комплекс, включващ ферма за млечни крави, месодайни овце, коне, малък пчелин, развъдник за български овчарски кучета и лицензирана мандра. Трудният достъп до земя и завишените изисквания при кредитиране се очертават като своеобразни "препъникамъни" и за младите земеделци в цяла Европа.

От малко по-малко

Стартът на младите в българското земеделие съвсем не е лесен. Данните на Националния статистически институт показват, че делът на заетите под 35 години се движи около 9–11%. Ако се добавят и тези до 40 години, той нараства до близо 15–18%.

Очаквано, фермерите на възраст 55–65 години са най-голямата група – близо 48–50% от всички работещи в сектора, докато тези над 65 години са около 23.6%. Така, на всеки млад производител (под 35 г.) в България се падат средно между 4 и 5 колеги в пенсионна или предпенсионна възраст!

Като цяло зърнопроизводството доминира в българското селско стопанство, заемайки 70% от обработваемите площи. За да бъде печелившо, то изисква големи, уедрени парцели. Тези масиви се купуват или наемат дългосрочно. Поради това по-голямата част от младите фермери в България нямат средства да стартират в този сектор, нито имат достъп до свободна земя, тъй като тя вече е отдадена. Поради тази причина те се насочват към плодове, зеленчуци или животновъдство. Това, разбира се, не се отнася за наследствените стопанства, предаващи се от бащи на деца от поколение на поколение. Официалната статистика на агроведомството показва, че едва около 10% от младежите са в зърнения сектор.

Още по-голямо предизвикателство е навлизането им в секторите на плодовете, зеленчуците и животновъдството. Защо? Овощните градини и зеленчуковите ферми изискват почти всекидневно напояване и значително количество ръчен труд.

Проблемите с напояването са сериозна пречка. При първия кабинет на Бойко Борисов голяма част от напоителните тръби бяха продадени за скрап. Бивш министър на земеделието, говорейки пред Mediapool наскоро, разказа как съоръжения край река Дунав са били закупени от гръцки кооперации и се използват и в момента, докато страната ни се отказа оттях.

Мащабът на проблема се илюстрира и от официалните данни – вода до българските ниви се доставя едва за 348 000 декара, показват отчетите на държавната компания "Напоителни системи". В същото време обработваемата земя в България надхвърля 34.7 милиона декара, огромна част от която е заета от зърнопроизводство.

Друг препъникамък е осигуряването на работна ръка. Голяма част от младите българи не проявяват интерес към сектора. Някои стопанства дори са принудени да внасят работници от Азия. По родните ферми могат да се видят работници от Узбекистан, Непал, Индия, Киргизстан и други страни. Достъпът до този пазар на труда обаче е по-труден за тепърва прохождащите производители в сравнение с утвърдените фермери.

В животновъдството осигуряването на пасища се оказва също толкова сложно. По закон само собственици на животни имат право да наемат държавни или общински терени. В медиите обаче изобилстват репортажи за това как ливади и пасища попадат в ръцете на "виртуални животновъди" без нито едно животно, които единствено прибират европейски субсидии. Навлизащите в сектора губят най-много от това, тъй като липсата на паша ги принуждава да забавят или отложат поминъка си в земеделието.

Петър Петров, председател на Асоциацията на младите фермери в България.

Финансирането – мисия почти невъншна

За Петър Петров най-тежката пречка пред младото поколение е достъпът до капитал.

"Годишният ми оборот за миналата година беше 400 000 лв. Банковите условия за отпускане на кредити са повече от сурови. Максималният размер за оборотни средства, който могат да ми отпуснат като млад фермер, е едва 40 000 евро, което е крайно недостатъчно за сериозни инвестиции", посочи в детайли Петров пред Mediapool.

В България младите фермери могат да реализират с европари и стартови проекти по т.нар. интервенция "Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство". Чрез нея в рамките на 5 години земеделците се субсидират два пъти по 20 000 евро, като трябва да изпълнят бизнес план, чрез който са разрастнали дейността си.

Достъпът до земя – главно предизвикателство за Италия

В Италия липсата на свободни площи остава основната пречка пред приемствеността между поколенията. Въпреки многобройните стимули и национални програми, които допълват безвъзмездната европейска помощ за старт в сектора, цената на земята представлява основна бариера. Тя е доста над средната за Европа – €22 400 на хектар в сравнение със средно €15 000 според Евростат, като повечето сделки са свързани с комасация (уедряване), а не с покупка от нови лица.

Интересът към земеделието обаче расте и възприемането на ролята на аграрния предприемач се променя позитивно. За тази тенденция помогна и рязкото покачване на разходите за живот в големите градове. В момента, според Coldiretti, около 50 000 младежи работят в италианските села. В абсолютна стойност регионите с най-голям брой такива предприятия са Сицилия (6100 ферми), Пулия (5000) и Кампания (4800).

Най-популярната производствена насоченост сред тях са зърнените култури (пшеница, царевица и зърнено-бобови), избрани от 16% от стопанствата, следвани от плодове и зеленчуци (13%), животновъдство (11%), вино (11%) и зехтин (9%).

Това, което характеризира управляваните от млади хора обекти, е силният устрем към иновации и мултифункционалност чрез диверсификация в услуги като агротуризъм и социално земеделие.

Младите фермери в Гърция: Държавата е против нас

След 50 дни протести по блокадите през декември и януари, фермерите проведоха наскоро пореден митинг в центъра на Атина, тъй като исканията им остават по същество нерешени. Това, което открои тазгодишните масови недоволства, беше масовото участие на хора под 40-годишна възраст. Много от тях търсят подкрепа, за да останат по местата си и да продължат семейната професия, в която често са трето или четвърто поколение.

Тяхното задържане в сектора се смята за решаващо, тъй като данните за застаряването на селскостопанското население в Гърция са изключително тревожни. Там само 7.2% от управителите на ферми са под 40 години, в сравнение с и без това ниското средно ниво от 11.9% в Европейския съюз (по данни от 2020 г.). В същото време се отчита, че почти 40% от производителите са на възраст над 65 години – един от най-високите проценти в ЕС, съпоставим само със страни като Португалия, Кипър и Испания. Според друго проучване на института Dianeosis, близо 65% от гръцките стопани са над 55 години.

Никос Гусиос, на 37 г., председател на земеделския кооператив "Енипеас" във Фарсала, рисува далеч от оптимистична картина за бъдещето им в първичния сектор.

"Трудността се състои в това, че в момента нашият занаят не е устойчив. Когато един млад човек вижда, че е постоянно в дългове и не може да се справи, как да остане? Разбира се, не е лесно просто да кажеш "Тръгвам си", споделя той още в началото на разговора ни.

За производителя от Фарсала фермерите от новото поколение вече не са просто на нулата, а са на червено.

"Тези хора трябва да бъдат отворени към новото, за да могат да посрещнат предизвикателствата на бъдещето. Чрез сдружения, групи, нови култури и модерни подходи. Но първо трябва да има държавен план, който да помогне в тази ситуация. Ние произвеждаме качествени продукти, но при много високи разходи", продължава той.

Всъщност Никос смята, че въпросът вече не засяга конкретно гръцкото правителство, а ЕС като цяло.

"Не трябва ли Общността да защитава стоката ни срещу трети страни извън Европа? Но това има двойна роля, защото колегите също трябва да отворят ушите си и да разберат, че всичко се е променило", казва той.

За Никос Гусиос и негови връстници, с които се срещнахме през последните месеци, ЕС не трябва да действа само като механизъм за субсидиране, но трябва да играе по-широка роля в организацията на аграрната икономика и образованието. Говорейки с хората в кооператива "Енипеас", той вече забелязва усилия за въвеждане на нови технологии и методи, укрепване на местните продукти и насърчаване на международното сътрудничество.

Феномен, който Гусиос често наблюдава, е напускането на децата от фермерските семейства, за да учат – често във военни академии или сили за сигурност, с цел да си намерят сигурна работа, тъй като много семейства от селата не могат да си позволят висше образование.

Това бавно води до по-голяма вълна на миграция от провинцията, променяйки традициите и възпрепятствайки обновяването на поколенията.

"Трябва да дадем цел на младите. В противен случай през следващите години ще видим как още хора напускат отрасъла. Дори в нашия кооператив има производители, които мислят да се откажат от реколтата си и казват, че биха предпочели да печелят 800 евро на месец, но със сигурност. Нуждаем се от специализирано образование, планиране и подкрепа от държавата – и то не от по €50 или €100, а от стратегия за укрепване и обучение на първичния сектор, който някога беше тежката индустрия на страната ни“, казва Никос.

Държавата не просто е безразлична, тя действа като наш враг

Костас Кафес, заместник-председател на Земеделската асоциация в Тива, беше пред двореца "Максимос" на 19 януари, където представители на протестиращите се срещнаха с министър-председателя.

"Кажете ми какво ще направите, за да ме спрете да напусна страната", попита той тревожно министъра на селското стопанство Костас Циарас, веднага щом той излезе от сградата.

"Останали сме без пукната стотинка. Напълно без пари. Защото днес плащаме за всички онези средства, които старата гвардия вземаше и раздаваше с черпака", започва той, изразявайки съмнения дали ще успее да си осигури необходимата ликвидност, за да засади следващата си реколта.

За Костас Кафес земеделието е по същество "затворена професия", в която не е лесно да влезеш, освен ако не наследиш земя и техника от родители или баби и дядовци:

"Ако нямаш парче земя, кладенец и трактор, няма как да започнеш. Всеки, който казва: "Дайте ми 100 декара и една машина и почвам" – лъже се. Всяка култура изисква поне хиляда евро на декар, и то от най-евтините. Инвестираш парите сега, за да ги върнеш след шест месеца. Това е хазарт – играем същата игра като комарджията. Работиш например 10 години и ще имаш една добра реколта. През останалото време ще си на нулата или в най-лошия случай ще губиш. Тъй като пазарът е отворен, ние инвестираме на сляпо в почвата. Не знаем дали ще порасне, дали ще оцелее, а накрая – дали ще се продаде“, обяснява той, обобщавайки безпокойството относно производствените разходи, климатичната криза и проблемите с обезщетенията при природни бедствия.

Добрият пример от Хърватия

Давид Пеич, роден през 1990 г., спечели наградата на Европейската комисия за 2022 г. за "най-добър европейски био фермер". Той е начело на най-старата екоферма в Хърватия, а историята му е много необичайна, преплитаща земеделие и философия:

"Мисля, че Комисията искаше да възнагради преди всичко факта, че успяхме да създадем пълен и затворен цикъл. Той включва не само селскостопанско производство, но и преработка на храната, чак до използването на продуктите ни във веган ресторанта, който имаме в Загреб", обяснява Пеич.

Давид Пеич в неговата органична ферма Zrno. снимка G. Vale

"Zrno" всъщност е много повече от обикновено стопанство. Освен че отглежда 60 различни сорта на полето и в оранжерии, компанията има предприятие за преработка на храни, хлебопекарна и първия веган ресторант в страната. Общо говорим за 150 сертифицирани екологични артикула.

"Например, ние отглеждаме соя, с която произвеждаме нашето тофу, което използваме в ястията, сервирани в ресторанта“, продължава Давид. Цикълът е премислен. „Нямаме достатъчно място да произвеждаме и пшеница за брашно, затова я купуваме от партньори в района. Но за всичко останало сме си самодостатъчни", обяснява той.

Историята на Давид Пеич е интересна не само с резултатите на този семеен бизнес, открит през 1988 г. и в който днес работят 40 души, но и с биографията на самия млад стопанин. Преди да се завърне в Хърватия, Давид учи кинематография в Ню Йорк и философия в Кеймбридж. През 2015 г., след като завършва магистърската си степен в Англия, той се прибира в Загреб с намерението да помага на родителите си.

"Полета без наследници" във Франция

Очакванията са 50% от френските фермери да се пенсионират до 2030 г., а настоящият брой на новите участници е недостатъчен, за да ги замени – демографската криза вече не може да бъде отричана. Франция отговори с многопластова политическа архитектура, но нейната ефективност е неравномерна.

Най-конкретният скорошен инструмент е Пактът за насоки за обновяване на поколенията в селското стопанство (Pacte d'Orientation pour le renouvellement des générations en agriculture), приет през 2024 г. след ангажимент на тогавашния премиер Габриел Атал. Сред мерките му са: специализирани инвестиционни фондове за привличане на частен капитал за достъп до земя, адаптирани правила за селски наеми и национална програма за кариерно ориентиране.

От фискална страна, бюджетът за 2025 г. повиши прага за освобождаване от данък върху капиталовите печалби при прехвърляне на ферми на €700 000 (от €500 000) и напълно освободи сделките, при които приходите падат под €450 000 – значителен стимул за пенсиониращите се собственици да продават на следващото поколение, вместо да уедряват по-големи владения.

Новата допълнителна подкрепа за доходите по ОСП (Aide Complémentaire au Revenu des Jeunes Agriculteurs, която сега е фиксирана ставка от €4300 на млад фермер) осигурява стабилна базова субсидия, независимо от размера на обекта. Това коригира предишно изкривяване, което облагодетелстваше по-големите стопанства.

Това, което наистина работи според Земеделските камари, е индивидуалното менторство. Само в регион Ил дьо Франс съветниците са провели 133 индивидуални интервюта за проекти през 2025 г. – ръст от 22% спрямо 2024 г., като кандидатите оценяват подкрепата им с 4.7 от 5. Основното предизвикателство обаче остава: много възрастни производители предпочитат да продават на съседи, разширяващи имотите си, отколкото на новодошли – структурна пречка, която никоя фискална мярка все още не е решила.

Какво прави земеделието и животновъдството жизнеспособни и привлекателни възможности за младите поколения?

Профилът на новите участници във френския агросектор се е променил значително. Нарастващ дял идва извън традиционните фермерски семейства – т.нар. hors cadre familial. Те са привлечени по-малко от наследството, отколкото от съзнателен жизнен избор, съчетаващ екологични ценности, загриженост за продоволствения суверенитет и стремеж към автономност.

Младите хора не обръщат гръб на земята – те търсят възможности, които съвпадат с техните амбиции да оформят един по-добър свят. Във Франция това се превежда в силно привличане към агроекологични и биологични модели, къси вериги на доставки (circuits courts) и диверсифицирани проекти, съчетаващи производство с ресторантьорство, хотелиерство или директни продажби.

Технологиите са друг значим фактор за привлекателност. Франция стартира специализирана изследователска програма за агроекология и цифрови технологии на стойност €65 милиона по плана „Франция 2030“, предназначена да впрегне дигиталните инструменти за ускоряване на прехода. За по-младите участници, боравещи свободно с данни и сензори за прецизно земеделие, това позиционира селското стопанство като модерна, близка до технологиите професия, а не просто като тежък физически труд. Компании като SABI AGRI, разработващи 100% електрически трактори и роботи за агроекология (основана от екип инженери и фермери), илюстрират вида иновационна екосистема, която прави сектора интелектуално привлекателен за младите поколения.