Ако има мажоритарно избрани депутати, трябва да са във втора камара на НС

Г-н Янев, НДСВ се разграничи от БСП и заяви, че не иска промяна на съществуващата пропорционална избирателна система и обяви, че е само за въвеждане на по-силен мажоритарен елемент. Какви са аргументите ви?

Сегашните изборни закони дадоха възможност да се проявят значителни негативи в изборния процес, което е в непосредствена връзка и с пороците, свързани с управлението. Няма двусмислие по въпроса, че ако едни публични институции бъдат основани на купен вот или една изборна длъжност възникне на основанието на купен вот, то пряката връзка между избора и корупцията след това в рамките на тези институции, е повече от видима. Така че големият проблем е, който и като че ли измести темата каква да бъде избирателната система, е как да се преодолее купуването на гласове.

Ако оставим обаче настрана това явление, тъй като и доста депутати и политици изразяват мнение, че то не може да бъде избегнато изцяло, как трябва да бъде реформирана избирателната система?

Във всички случаи сега ще трябва да предприемем мерки, които да ограничат купуването на вот до такава степен, че да не се изкривява резултатът от избора и волята на избирателя. И ако не бъде парирана покупко-продажбата на гласове, няма да има особено голямо значение каква ще бъде избирателната система. Купеният вот изкривява и мажоритарната, и пропорционалната.

Искам да подчертая, че са неоснователни упреците към НДСВ, че ние бягаме от въвеждането на мажоритарния елемент. Има голяма разлика между него и изцяло мажоритарна избирателна система. Това трябва много ясно да се разбира. Ние сме за засилването на мажоритарния елемент и считаме, че това може да стане в рамките на пропорционалната система.

Въвеждането на изцяло мажоритарен вот има няколко сериозни недостатъка. На първо място нито един от инициаторите за въвеждането на такъв вот, било дори в рамките на смесена система, не ни предлага конкретно обоснован модел. Чуват се гласове за 30 народни представители, които да бъдат избирани мажоритарно, което е за да не се прави прекрояване на избирателните райони в страната.

Има и идеи за 60, 80 или 120 депутати, които да се избират мажоритарно. И ако трябва да се мисли в тази посока, най-логичният ход би бил да бъдат равен брой – т.е. 120 мажоритарно и 120 пропорционално избрани народни представители. Останалите предложения за брой на мажоритарните депутати са алогични, тъй като не трябва да има диспропорция. И защо е нужно да бъдат 30, 60 или 80 народните представители?!

Второ, много е важно да се подчертае, че когато в рамките на едно Народно събрание сложим на една банка представители, избрани мажоритарно и пропорционално, вече имаме и значителна разлика на брой гласове, които са стояли зад един от депутатите. Винаги съм обвързвал мажоритарно избрания депутат с една по-различна функция – те да са в отделна камара. Тоест, тук опираме до воля за промяна на конституцията и до формиране на втора камара на парламента. Това е една световна практика.

Това няма ли да доведе и до промяна на политическата система?

Не, под никаква форма. Ще трябва да се променя конституцията. И затова, когато акцентираме вниманието върху мажоритарният вот, то да бъдат разграничени пропорционално избраните кандидати от тези, които са получили подкрепа мажоритарно. И те трябва да имат различни функции. За мен е неестествено да седят на една банка и хора, избрани с 6 000 гласа и тези с 60 000 гласа, да имат равни права. Защото всеки, който влиза в парламента, носи зад гърба си определен брой гласоподаватели, които са му се доверили, за да ги представлява. А ще се получи един дисбаланс в тази посока и впоследствие ще е неестествено тези хора да имат еднакви функции.

Заради това всички тези пропорции не ги разбирам и не виждам логика те да се случат в рамките на настоящия парламент, за да отиваме към една смесена система.

Пороците, които се проявиха напоследък с купуването на гласове, особено на миналите кметски избори, трябва да ни подскажат, че те ще се проявят в пълна сила и в много по-голяма степен, ако се отиде към издигане на мажоритарни кандидати. Тогава онова, което в момента виждаме като проявление с набързо възникнали бизнес партии, които финансират изборите доста успешно, ще се разгърне още по-силно и на парламентарни избори.

По отношение на развитието на представителността в рамките на българския парламент, мажоритарният вот води и до друго. Това е въпросът за възраждането на двуполюсните модели. В страните с развита демокрация, като че ли той не създава опасности за общественото развитие. Но в по отношение на българската демокрация, която все още е в прохождаща фаза, връщането към този модел не е най-доброто.

Всичко това са аргументи, които говорят против мажоритарният вот. И не на последно място, трябва да се отчетат и техническите съображения.

Защото ако отидем към смесена система, ще се стигне до изграждане на 30, 60, 80 или 120 едномандатни избирателни райони, което ще доведе до прекрояване и създаване на втори изборни администрации, което ще доведе до доста затруднения.

Не мога да кажа дали няма да има и едни тежки съмнения по отношение на начина на формиране на географията на тези избирателни райони и че те няма да са направени в полза на една или друга партия.

Ще стигнете ли до съгласие с БСП относно реформата на избирателната система? Представители на левицата все повече твърдят, че трябва да има мажоритарен вот...

БСП не е решила дали иска да има смесена система. Дебатът остава най-съществен именно в рамките на левицата. В по-голямата част от останалите парламентарни групи, надделява виждането за развитието на мажоритарния елемент в пропорционалната система чрез снижаване на прага на преференциалното гласуване на 5 или 3 процента или изобщо премахването му.

Ще сработили ли това преференциално гласуване, особено с оглед на факта, че подреждането на листата от избирателя почти не беше използвано на евроизборите, а високият праг от 15% дори го компрометира?

Не мога да се съглася, че се компрометира, но 15-те процента бяха някакъв компромис, защото имаше идеи този праг да е едва ли не и 50 процента от гласувалите за определен кандидат. Но трябваше да се опита и да се направи за първи път. Сега ще ползваме този опит и ако отидем на преференциално гласуване, то прагът няма да е повече от 5 процента. А той ще сработи за развитието на мажоритарността.

Трябва да кажа, че имаме намерение всички промени в изборното законодателство да се случат до края на октомври, най-много до средата на ноември. И така българският избирател ще има достатъчно време – поне половин година, да разбере какво трябва да направи на вота. Освен това ще има и други промени в законите, свързани с изборите, които ще бъдат разяснявани на българските граждани.

Не се ли опасявате, че НДСВ ще бъде обвинявано, че бойкотира промяната в избирателната система и реформирането на политическия модел, за които настоява президентът?

Президентът е избирател като всички нас, както и подлежи на избиране. Когато се прави една промяна, тя възниква на базата на обединената воля на политическите сили. Защото демокрацията се гради на базата на функционирането на политическите партии. От тази гледна точка в момента каквото и да се направи, ще бъде израз на волята и готовността на по-голямата част от политическите партии да извършат тази промяна. До голяма степен това, което те ще направят, ще съответства и на разбирането на повечето хора, с които се срещаме и контактуваме всекидневно.

Важното е законодателните промени, които предстои да се направят преди следващите редовни избори, да бъдат максимално консенсусни. Което ще гарантира, че и те ще бъдат в интерес на повечето български избиратели.

Лансирана беше и една идея партия или коалиция, която не е печелила на два последователни избора определен процент гласове, да бъде "отрязвана" от участие по-нататък в избори. Това не ли някакъв вид дискриминация?

В момента в Закона за политическите партии имаме такава норма, която предвижда, че в рамките на 10 години ако определена политическа партия не се е явила на избори, то тя трябва да бъде заличена. Тоест, президентът предлага едно сгъстяване на този срок.

Но лансираните от него предложения има едно, което в НДСВ обсъдихме и подкрепяме и което касае възможността националните избори да се явяват като критерии за присъствие на дадена политическа сила и възможността ѝ тя да участва на местните избори. Това е една добра идея, защото това ще попречи на "еднодневките" и конюнктурно създадените формации да участват в местните избори. Всички, които се занимават с политика достатъчно дълго време, знаят много добре, че когато трябва да се представиш пред обществото с конкретни идеи или да защитиш авторитета и присъствието си, не е процес, който да продължи 2-3 месеца. Това е процес, който тече дълго време.

Нужно е да има и санкции по отношение на политическите сили, които умишлено правят изборни нарушения, тъй като те могат да бъдат не само около купуването на гласове. Всичко това е необходимо, защото в момента всички изборни нарушения, които се констатират, остават само за сведение и много малка част от тях стават и са достатъчни, за да може чрез съда да се касират избори.

Представители на опозицията заявиха, че ще поискат от президента да инициира референдум за вида на избирателната система. Вие сте един от депутатите, които внесоха законопроекта за референдумите, защо той отлежава вече няколко месеца?

Привърженик съм на формите на пряката демокрация. Политическата практика в България показа, че нашата представителна демокрация няма коректив. Докато формите на пряката демокрация и референдумите, трябва да станат нещо често случващо се в нашия живот. Би било добре въпросът за референдумите и този за задължителното гласуване да бъде поставен на допитване до българските граждани.

Не се ли сблъскват двете идеи – по-пряка демокрация чрез референдумите и задължително гласуване?

Не. Защото ако кажем, че е задължително гласуването, значи то ще се гласува задължително и на референдумите, и на другите видове избори. И при формирането на представителните органи на власт е много важно те да бъдат натоварени с по-голям брой българи, които са дали своето мнение. Това гарантира тяхната представителност.

Иначе се получава следното: През последните години активността на избори варира около 50 процента, даже и по-малко. Оттам насетне имаме праг за парламентарен вот от 4 процента, значи представителността на тези, които са под 4 % и които не са ги покрили, са много повече и гласовете се преразпределят към другите партии. Но това не е представителност, защото тези хора не са гласували за партиите, които влизат в НС. Така в парламента има представяне на не повече от 40 процента от българите, а управлението се извършва от 21 процента. Това е неестествено, защото трябва да стимулираме начините, по които трябва да се увеличава представителството на българските граждани в НС.

Да приемем, че има воля и се приеме задължителното гласуване. Избирателят ще бъде ли наказван, ако не отиде да пусне бюлетина?

Неминуемо въвеждането на това задължение е обвързвано и със санкции. Но е много по-важен въпросът, ако на един бъдещ референдум гражданите отговорят положително за задължителното гласуване, това означава, че ще бъдат и повече хората, които ще приемат тази форма на вот.

В избирателните системи, където е въведено задължителното гласуване, има и значителни преференции за упражняването на вот. Така че всичко е въпрос на един баланс.