Ако ВиК-ата не намалят загубите на вода, ще плащат данъци и за течовете

Проф. Шушулов, кога Държавната комисия за енергийно и водно регулиране най-сетне ще заработи и в частта, отнасяща се за ВиК-услугите?

Вече са готови наредбите за ценообразуването на водата и качеството на услугата, които трябва да изготви Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Пускаме ги за междуведомствено съгласуване и до края на октомври очакваме да влязат в Министерски съвет за одобрение. Това, което Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) има като задължение – методологията за загубите на вода - да бъде така добро да внесе при нас и след това в Министерски съвет за одобрение.

Може ли да се каже каква част от цената на водата ще се формира от загубите, които естествено за всяко ВиК ще са индивидуални?

В Закона за  регулиране на ВиК-услугите е записано доколко може да се увеличава цената, ръстът е ограничен от доходите на населението, той не зависи толкова от загубите. Имам предвид изискването за социална поносимост на цената на ВиК-услугите", която при минимално месечно потребление от 2,8 куб. м вода на човек не надхвърля 4 на сто от средномесечния доход на домакинство в съответния регион. Ние сме се съобразили с тази препоръка, ще я спазим.

Загубите ще са определена част от цената на водата. Няма обаче да позволим тарифата на ВиК-услугата, по-скоро на водоснабдяването, защото канализацията малко я няма, да надвишава определените проценти от доходите на населението.

Какво намаление на загубите ще изисквате от водните дружества, за да им одобрите бизнес плана и съответно цената на услугата ?

Това е интересен и сложен въпрос, защото ако ние им постановим по-ниски от реалните загуби, Министерството на финансите няма да им ги признае и за сумите над тях фирмите ще трябва да плащат ДДС и данък печалба, въпреки че това реално са загуби. Имахме вече такъв случай с електроразпределителните дружества. Затова ние трябва да се придържаме към реалните загуби. Няма как да стане начисляването на до 25 на сто от загубите в цената, както предвиждаше Законът за водите и за което настояваше президентството. При реални загуби над този процент, дружествата загиват. Те ще се декапитализират, защото данъчните ще им броят, че са реализирали продукция над 25-те процента и ще трябва да внасят за тях данъци. Затова ще се стремим загубите да са отразени реално в цените.

Но от друга страна, с течение на времето и с инвестициите, които ДКЕВР ще признае на дружествата, те ще трябва да намаляват загубите си.  В бизнес плановете ще обвържем инвестициите с постигане на намаление на загубите. Ако ВиК-ата тогава не сторят това – ще плащат данъци и за течовете. Защото те ще са си виновни.

Заложеното намаление на загубите ще е строго индивидуално за всеки регион, защото в момента те с между 25 и 65-70 на сто и няма как да сложим среден процент за редуциране на загубите.

Независимо, че сме регулатор, ще направим всичко възможно, за да се докарат грантове за финансиране на рехабилитацията на ВиК-ата, ще ги признаваме, но в същото ще следим за реален ефект от тях.

Според вас, при приемане сега на методиката за загубите, ще стигне ли времето на ВиК-ата до края на годината да успеят да направят оценка на загубите си и да внесат в ДКЕВР адекватни цени на питейната течност за одобрение?

Загубите са задължение на МРРБ, да бъдат така добри да ги съгласуват с отделните дружества.  Но министерството дори не знае колко са ВиК-дружествата. Един път казаха 20, после 40, станаха 60, накрая се оказа, че са над 100 фирмите в сектора. Да съгласуват с тях проблема със загубите, който е основният.

Но проблемът със загубите на ВиК-ата е друг, не знаем увеличават ли се, намаляват ли се. Тръгваме в тази посока сега. Извървяното в енергетиката ще го приложим във водните дружества. Събираме данни за разходите и приходите им. Изискали сме годишните им отчети, те подготвят бизнес планове. Защото цените в регионален аспект са безкрайно различни. В София те са 80 ст., в Добрич – 1,80 лв., при това дружеството там има невероятно високи загуби. Дали това е нормално?

Много важен е и проблемът с разхода на електроенергия. В комисията имаме човек, който цял живот се е занимавал с разход на електроенергия, но сега излиза, че той не е компетентен, защото не е работил във ВиК като инкасатор, например. Ако беше събирал парите три години, щеше да става за член на комисията. Но понеже е бил доцент в МЕИ, нищо че се е занимавал цял живот с електроразходи на ВиК-ата – сега не става.

Колко водни дружества са подали отчетите си и са изготвили бизнес планове?

Около 60-70 дружества вече са подали отчети, като част от тях са общински, друга – с държавно и общинско участие в капитала, трета – с общински и частни капитали, четвърти са изцяло частни и осигуряващи най-разнообразни услуги за населението. С тях досега никой не се е занимавал, въпреки че на МРРБ това му е работата. Те не можаха да подадат никаква вярна информация – колко водни дружества има в България, какви са фирмите. МРРБ непрекъснато изменяха цифрите.

Но мисля, че в крайна сметка ДКЕВР ще се оправи. Изпратихме до областните управители и кметовете да ни предоставят данни и постоянно пристигат отчетите на дружествата.

Въпреки, че в частта си за водно регулиране комисията все още не е доокомплектована, работата тръгна и до Нова година ще се справим, за да може от догодина да имаме постановени цени за всички ВиК-а и те да бъдат обосновани. Безспорно е, че трябва да имаме водно регулиране, подобно на това в енергетиката. Но разликата е значителна, защото енергийните фирми подлежат и на лицензиране, което означава, че можем да им налагаме санкции. Докато за водните дружества това не е така.

Например за софийското ВиК има сключен концесионен договор със Столична община, който ние не можем да променяме. В него има клаузи, които е възможно да нанесат щети за общината, и в същото време е регламентирана промяна на цените при определени условия.

Например на 6 октомври “Софийска вода” ни прати писмо, че съгласно концесионния договор трябва да се променят цените на водата. Още не сме им пратили отговор, но в него ще поискаме от тях да си подадат при нас заявление за нови цени и да ги обосноват. Там положението ще е доста трудно.

Проблем ни е това, че ВиК-ата не подлежат на лицензиране и не можем да им поставяме условия, за които да ги контролираме дали ги изпълняват.

Тоест, за тях не можете да приложите регулаторна рамка, каквато в момента има за електроразпределителните и топлофикационните дружества?

Не можем, защото те едновременно са подчинени на МРРБ, като вид разрешителен режим, и на нас – ценово. Това, според мен, може да доведе до конфликт. Ние държахме да има лицензии от нас, но се оказа, че според българските закони не може да има концесионен и лицензионен режим, защото ще се въведе двойна зависимост на фирмите.