Александър Шпатов: Не само демонтаж, а деконструкция на МОЧА

Днес някои ликуват, а други протестират срещу започналия демонтаж на Паметника на Съветската армия, известен още като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия). Според официалната заповед на областния управител Вяра Тодева (ПП), случващото се в момента е обезопасяване на паметника.

Предстои от върха му да бъдат премахнати трите тежки фигури, сред които централаната е на съветски войник с автомат в ръка. След това фигурите ще бъдат преместени в държавен имот на територията на София, за да бъдат реставрирани. Очевидно и ликуващите, и протестиращите в днешния ден смятат, че тези фигури никога няма да бъдат върнати обратно и това е началото на края на МОЧА.

Но какво ще има на негово място?

Смятаме този въпрос за изключително важен и ще търсим отговор от институциите, но също така ще дадем гласност на различни мнения, идващи от гражданското общество.

Публикуваме позицията на писателя и публицист Александър Шпатов, която той изрази на фейсбук страницата си във вторник, 12 декември:

Три идеи покрай МОЧА

Много се говори, че мястото на МОЧА било в музея. Но музей за демонтираните статуи няма – има галерия на открито за социалистическото изкуство (където акцентът е върху авторите, стила на соцреализма и т.н.), а трябва ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ (какъвто няма, никога не е имало и никой не планира да има), който да постави и обясни Альошата и всички други пропагандни извращения в историческия им (а не в художествения им) контекст. Подходящо място за такъв музей – паркът до летището. Представете си само колко туристи би привлякъл!

Много се говори и че на мястото на МОЧА трябва да има български паметник, а и също - че Княжеската градина (бившата "Царска детска градина") все пак трябва да запази някакъв спомен за пропагандните извращения. Демонтажът на статуите от върха на чудовищно грозния 37-метров тотем далеч не значи, че някой има план за премахването на постамента и на целия комплекс, заемащ общо над 6 декара площ. Та ето ви и една моя идея: НЕ САМО ДЕМОНТАЖ, НО И ДЕКОНСТРУКЦИЯ.

Когато статуите се демонтират, нека един работник с флекс отдели българската майка от съветския войник, както и българските деца от навалицата с изфабрикуваните ликуващи посрещачи. И после – когато мраморните основи на МОЧА се разчистят, нека тези статуи се върнат в Княжеската градина но без гигантоманските им пиедестали. (а техни копия да останат за музея до летището).

Паметник на българската майка и на българските деца в бившата Царска детска градина.

Освободени от "освободителите си".

Никой не говори обаче за десетките други пропагандни тотеми из цялата страна. Демонтажът на МОЧА формално е заради конструктивни, а не идеологически или исторически причини. А какво правим с комунистическите капища, които не са напукани и опасни? Въпросът може да се реши само на законово ниво – с изрична промяна в Закона, обявяващ комунистическия режим в България за престъпен.

Трябва веднъж и завинаги да се посочи, че паметниците на тоталитарната пропаганда подлежат на премахване. Има съществена разлика например между Альошата в Пловдив и паметника на Българо-съветската дружба във Варна от една страна и "1300 години България" в Шумен или паметника на Левски в Карлово, от друга и те не може и не трябва да се ползват с една и съща законова защита като недвижимо материално културно наследство. Именно защото жалоните на поробителя (по думите на един от техните автори, Любомир Далчев) не са паметници, а инструменти на пропагандата, чието място може да бъде единствено в исторически музей, а не в центъра на почти всеки български град. Все даваме Полша за пример. Там въпросът е решен през 2017 точно на законово ниво. Дали и в България това е възможно?

Гледайки жалката сага за МОЧА, напредваща с миши стъпчици, вече силно се съмнявам в "добрите сили".