Али Баба и 40-те разбойници бродят из горите и коридорите на властта

Освен скъп спорт, страст, хоби, престиж, релаксация ловът е преди всичко бизнес, доходоносна индустрия и място, където са взимани не едно и две важни държавни решения.

Индустрията на екстравагантния спорт

До 1990 г. печалбата от ловните стопанства в България е над 9 и половина милиона долара. Експерти от Световния съвет по лова и опазване на дивеча заявяват, че страната разполага с най-доброто ловно стопанство в Европа. Стойността му възлиза на 1.8 млрд. долара. Днес тези цифри са внушително по-големи, независимо от факта, че по време на прехода голяма част от стопанствата са занемарени, а дивечовите популации са почти унищожени.

Ловният туризъм е най-печелившият вид туризъм. Той съдържа не само всички компоненти на този бранш, но и много допълнителни скъпоструващи екстри, които се предоставят от съдържателите на стопанствата - професионални ловци, оръжие, боеприпаси, стрелбище, високопроходими джипове, кучета, коне, шейни...

Най-важното и най-доходоносното, разбира се, е отстрелването на трофея. Приблизителната стойност на трофейния елен в България е 60 хил. евро, а може и да надвиши тази сума. Никой няма право да продава под цените, които се определят от държавата всяка година.

Обработката на трофеите, за която има европейска нормативна база, си е самостоятелно обособена индустрия.

Към 120 000 души са регистрираните ловци в България. От тях 2 200 са жени. Значителна част от политиците – президентът, депутати, министри – но освен това магистрати, творци, спортисти и най-вече всякакъв вид бизнесмени, са запалени ловци. Някои от тях са в управата на ловно-рибарския съюз.

Петнайсет на сто от територията на страна са държавни ловни стопанства. Това са над 3 млн. декара уникални горски площи, част от които са в защитени територии. В тях се ловува само по линия на ловния туризъм. Останалите 85 % са ловни територии. Те са на разположение предимно на ловните дружинки.

Завладяването на стопанствата

Изключително печелившият бизнес е обект на сериозни апетити от страна на различни групировки и бизнесмени със съмнителна репутация.

Пионерът в овладяването на стопанствата е Гриша Ганчев, собственик на футболен клуб "Литекс”, който през 2002 г. взима на концесия ловно стопанство "Бялка”, край Ловеч.

Примерът му е последван от още видни бизнесмени, "някои от тях поканени от местните ловни дружинки да спасят изоставените ловни стопанства”, както обяснява шефът на Ловно-рибарския съюз Христо Михайлов.

В момента Тодор Батков, собственик на футболен клуб "Левски” и адвокат на изгонения Майкъл Чорни, стопанисва "Кормисош" край град Лъки. Валентин Златев, директор на "ЛУКойл, е наемател на 2 участъка – "Правец” и Държавната дивечовъдна станция "Паламара" край Шумен.

Емил Димитров притежава стопанствата "Елен” край Етрополе и "Шерба” край с.Горен Чифлик. Златомир Иванов – Баретата се е настанил в "Гурково”, Стара Загора. Той не само живее там, но и много строго охранява района. Никой не може да доближи владението му.

Най-драстичен е, разбира се, случаят "Гео Дундаров”. С благословията на бившия министър на земеделието Нихат Кабил, собственикът на фирма "Гимел”, в която работеше съпругата на Кабил, се настанява в ловно стопанство "Буйновци”. Огражда терена от 70 квадратни километра и започва зорко да пази никой да не припари в района. Санкциите са бой и стрелба за сплашване. И до момента усилено строи къщи, хотел, фитнес зала, конюшни, въпреки че значителна част от земята е изключителна държавна собственост, друга е общинска и няма акт 16.

Но Гео Дундаров закон го не лови и органи на реда за него не съществуват. Местните хора разказват, че два дни преди екипът ни да посети района, при него с вертолет са пристигнали знатни ловци предвождани от Тодор Батков. Компанията включва прокурори, съдии, депутати...

Посещението ни пък в ловно стопанство "Елен” съвпадна със сафарито в Намибия на собственика на стопанството Емил Димитров и постоянния му спътник Христо Стоичков. Там те са отстреляли слон, лъв и пантера. Стойността на такъв вид сафари на черния континент е около 100 хиляди долара на човек.

През 2002 г. парламентът премахва възможността за отдаването на концесия на ловните стопанства.

Договорът на Ганчев например автоматично е станал незаконен, но той и до днес не е прекратен. Най-драстичният пример за разграбването на държавните ловни стопанства е неразрешената по закон приватизация на Дружеството за международен ловен туризъм “Мургаш” за 60 лева. Документът е парафиран от настоящия вицепремиер, тогава зам.- министър на земеделието Меглена Плугчиева. Тя също е и страстен ловец.

Узаконяването на заграбеното

В рамките на 6 години, обхващащи мандатите на два парламента, депутатите устояват на натиска да бъде коригиран Законът за лова и опазването на дивеча. В края на това лято обаче настоящото Народно събрание набързо успя да приеме промените в закона, предложени от представители на всички партии в парламента.

Така на практика се узаконява заграбеното от гореизброените господа. Председателят на националния Ловно-рибарски съюз Христо Михайлов пояснява: "В България няма частни ловни стопанства. Това е държавна територия, която е отдадена под наем.”

Оказва се обаче, че всички тънат в невежество, когато трябва да посочат кой и как в пълно противоречие с действащия до 21 октомври 2008 г. закон е предоставил 10 ловни стопанства на Батков, Златев, Димитров и т.н.

"До влизането на промените на закона в сила, те бяха на ръба на закона”, допълва Михайлов. "Бяха откупили правото на лов върху държавни площи и това ги притесняваше, защото те инвестираха в чужда собственост (Емил Димитров е вложил в "Елен-хънтинг” 3 млн. евро в началото на 2000 г. бел.ред.).

Дивечът държавна собственост, териториите държавни и те затова използваха влиянието си да се направи закон, с който да се узакони нещо, което е станало факт. Сега трябва да се обяви конкурс, процедура за концесия. Критериите, по които ще се прецени отдаването на 25 стопанства, ще се определят от Държавната агенция по горите. Мнозинството от тях обаче вече са завладени. Ако се появи човек, който да предложи по добър план, какво става? Държавата губи! Законът всъщност им даде преференция. Те имаха сключени планове за ползване – план за ловуване на дивеча година за година и в чужда собственост направиха сериозни инвестиции”, заключава Христо Михайлов.

Истината е, че тези господа автоматично получават договори за 15 години. Който и да се яви и каквито и възможности да предложи, държавата се оказва пред заварено положение. Тодор Батков за "Кормисош" дори план не е предложил, но е заявил, че е убеден, че никой няма да стъпи там след него. Имало е и други кандидати за това стопанство. Защо е предпочетен Батков, никой не иска да каже.

Посочва се само, че това не е нарушение на закона, защото закон не е имало.

Много удобно обяснение. Другото удобство е, че горските и ловни стражари са "нежелани в тези частни територии”, независимо от предоставените им по закон правомощия.

Помолен да коментира протекциите, с които се ползват някои по-заможни хора в държавата, един от специалистите в Държавната агенция по горите лаконично обобщи: "Али Баба и 40 разбойници бродят из българските гори и в коридорите на властта.”

Безнадеждната борба за възстановяване на статуквото

В становище на Консултативния съвет по законодателство от 08.07.2008 г. са посочени редица проблеми, свързани със законосъобразността на промените в Закона за лова. Основното възражение е, че лицата, придобили преференциално право на стопанисване на държавните ловни стопанства за срок от 15 години, автоматично получават възможността за продължаване без конкурс за още 15 години.

Не е указано също така при заварено положение откога започват да текат първите 15 години - от датата на встъпване във владение или от влизането на закона в сила. Т.е., специално за господата Златев, Батков, Ганчев, Димитров, Баретата и т.н. е бил направен закон, който не само да узакони правото им да разполагат с държавните ловни стопанства, ами им предоставя това право за 30 години.

Останалите от предвидените 25 стопанства ще се предоставят на принципа на конкурсното начало. В становището е посочен и проблемът с монополизирането на ловната дейност със задължението да се членува в Националното ловно сдружение.

Експертите по ловностопанска дейност и еколозите алармират, че режимът на оградени площи, където да се държи и отстрелва дивечът, ще създаде сериозни пречки пред размножаването и миграцията му. Удължаването на ловния сезон за птиците и разрешаването на отстрела на мечки е в пълно противоречие с Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообиталища, според която кафявата мечка е защитен вид.

Коалиция на независимите ловни сдружения, съвместно с учени и експерти по стопанисване на горските екосистеми от Института за гората при БАН, националният екологичен клуб и коалиция от 30 организации "За да остане природа в България” депозират в президентството, парламента и МС становища, в които посочват всичките закононарушения на поправките в Закона за лова, както и последиците за природата, екосистемите и дивеча.

Едва ли ръководителите на тези институции са им обърнали особено внимание. И това е съвсем логично, защото хората, превземащи ловния бизнес в България, са ловните другари на президента Георги Първанов.

Ловът на президента

На 1 декември сайтът ferghana.ru. съобщи, че по време на официалното си посещение в Узбекистан българският президент Първанов е застрелял горски козел-архар. "В Узбекистан са останали само 1200 екземпляра от този рядък вид, който е вписан в международната Червена книга. Ловът се състоял в Нарутинския държавен резерват, където високият гост пристигнал рано сутринта на 7 ноември 2008 г.. Той бил придружаван от 100 души охрана, свита и прислуга. Президентският лов продължил половин ден и не е споменат в официалните съобщения за държавната визита в Узбекистан.”

Тази информация не беше нито отречена, нито потвърдена от президентството, откъдето заявиха, че по време на цялата си визита Първанов е следвал предложената му от домакините програма.

Същевременно руският сайт акцентира на факта, че българският президент е стрелял именно на територията на резервата, където ловът е строго забранен, а не в прилежащото ловно стопанство.

"Президентът ловува с цялата си свита. Съпровождат го гардове от НСО, които прибират отстреляните от него животни”, разказва един от придружаващите го професионални ловци из родните ловни полета.

Такава свита го е придружавала и по време на печално известния вълчи лов на Първанов край Симитли на 1 март т.г., часове след пожара във влака София-Кардам, отнел живота на 8 души.

Ден преди това са заклани и хвърлени в района на лова седем магарета, защото са любима храна на вълците. Привлечените от миризмата хищници са подгонени към спотаилия се в шубраците президент, за да бъде ощастливен с успешен лов. Крайният резултат е увековечен със снимка – труп на отсрелян вълк и Първанов с пушка на рамо, приклекнал до него.

Снимка на убит глиган и застанали гордо от двете му страни президентът Първанов и Йордан Радославов, зам. - председател на ДАГ, привлича погледа на всеки, който влиза в кабинета на Радославов. На срещуположната страна виси много скъпа ловна екипировка. Притежателят ѝ споделя, че при стрелба не пропуска. Най често на прицел са дивите котки.

Преди да поеме ловностопанската дейност като ресор в ДАГ, Радославов е началник на ДЛС "Дунав” край Русе – едно от предпочитаните места за лов от Първанов и началника на кабинета му генерал Никола Колев.

Зам.-председателят на агенцията твърди, че "от ловно-стопанска дейност не се печели.”

Въпреки това решително отстоява навлизането на частните капитали в тази сфера. Факт е, че там, където навлизат частните капитали и конкуренцията, има развитие.

В събитията, които се разиграха в България обаче, няма и помен от конкурентното начало, а за противозаконния начин на навлизането на капиталите и за техния произход коментарът е излишен.

Експерти твърдят, че ловно-стопанската дейност у нас е завладяна от сенчестия бизнес. А негов покровител е...президентът Първанов. Като ловец той е регистриран в ловната дружинка в София.

Законът е осигурил за представителни нужди на президента, премиера и председателя на парламента три ловни стопанства, които винаги са били изрядно поддържани – Воден, Искър и Кричим. В качеството си на държавник обаче, Първанов рекламира през 2006 г. на изложението в Дортмунд незаконните ловни стопанства на Емил Димитров и Гриша Ганчев.

Георги Първанов е първият държавен глава и представител на властта след 1989 г., който възражда през 2004 г. страстта на ръководните кадри на БКП към лова. И отново мястото за лов става и средище за доверени контакти и договорки.

Според запознати Първанов ловува в компанията на Валентин Златев, Тодор Батков, Емил Димитров, Манол Велев, Бойко Борисов, Алексей Петров, Младен Мутафчийски и т.н. Предпочитано от президента е ловното стопанство на Емил Димитров в етрополския Балкан "Елен-хънтинг”.

Като добавим и факта, че собственикът на "Елен” е пръв братовчед на началника на Националната служба за охрана Димитър Димитров, отбелязаният от fergana.ru Живковско-Брежневски модел на поведение вече не е само метафора.

На въпросните бизнесмени и на президента се осигурява спокойна и приятна обстановка сред природата, далеч от хорските очи, за да постигат важни договорености и резултатите вече са налице – един от най-печелившите и престижни отрасли у нас е обсебен от ловните другари на Първанов.

Отблагодаряването за протекциите му едва ли се материализира само в подаряването на скъпи ловни пушки.

За да добием пълна представа за възможностите за влияние, които си е изградил президентът, към ловните му другари трябва да добавим и съветниците му, които са изтеглени от редовете на БСП и след престоя им на Дондуков 2, са внедрени в изпълнителната и съдебната власт. Чрез тези обвързаности Първанов е изградил една добре организирана паралелна власт, която безпроблемно отстоява не само неговите интереси, а и тези на обкръжението му, по чието желание дори законите се променят.

Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?