Американската "мека власт" - жертва на бюджетната криза

Американската "мека власт" ("soft power") стана жертва на бюджетната криза. Чаеното парти (Tea Party), което до голяма степен носи отговорността за поражението на републиканците през 2012 година, взе Америка за заложник. От американската психодрама има поука за всички, които във Франция или в Европа, искат да сключват пакт с популистките партии.

Американското гробище в Колвил сюр мер, в Калвадос, се намира над Омаха бийч (придобилият тъжна слава плаж в Нормандия, където през Втората световна война дебаркират съюзническите войски и понасят тежки загуби - бел. прев.). Това е много важно място за историческия туризъм във Франция. От Джими Картър всички американски президенти са посещавали това място, както без съмнение ще направи и Барак Обама на 6 юни 2014 година по случай 70-ата годишнина от десанта в Нормандия, за да изрази почит към саможертвата на тези хиляди млади войници, които са загинали за освобождението на Европа от нацисткото варварство. Когато сте в Колвил сюр мер, все едно сте се телепортирали, без разлика в часовото време и без да усещате умора, в САЩ. Архитектурата и самото място ви пренасят веднага на хиляди километри отвъд Атлантика.

От близо две седмици, също като всички обществени места, които зависят от американската администрация, гробището в Колвил сюр мер е затворено. Настоящето на Америка в най-абсурдната си и непоносима форма взе за заложник миналото на Америка за нещо, което е толкова благородно и заслужаващо уважение.

Така "меката власт" на САЩ на редовни интервали става жертва на абсурда на система, която налага изкуствените правила и самоубийствената идеология на група мъже и жени, застанали зад флага на Tea Party и на други крайно консервативни сили като Heritage Foundation. Америка освен това плаща цената на дребните политически сметки на прекалено голям брой конгресмени републиканци, които мислят преди всичко как да си гарантират преизбирането през 2014 година. Те се нуждаят от сигурната подкрепа на тези потиснически малцинства, каквито станаха крайните консерватори.

Няма особено значение, че Америка стана за посмешище на света, че нейният президент не можа да се срещне с китайския си колега на отминалата среща на високо равнище на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Техните избиратели са консерватори преди да бъдат републиканци, така че ще ги следват в тази посока. Вътрешната същност на Америка е по-важна от постиженията ѝ в чужбина.

За да разберем Tea Party, важно е да уточним, че неговите членове не са против държавните помощи, които самите те могат да получат. Те са "истински американци", работливи и почтени: те обаче се противопоставят възможно най-остро на помощта за другите, за емигрантите, безработните, нелегалните. Зад натрапчивата мисъл за бюджетен баланс и отвъд заклеймяването на всемогъществото на федералното правителство, в действителност се крие обикновен расизъм. Той би бил тъжно банален, ако нямаше толкова силно въздействие върху авторитета и функционирането на това, което е останало от първата световна сила.

Tea Party се роди след поражението на кандидата не Републиканската партия Джон Маккейн на президентските избори през 2008 година. Републиканската партия бе деморализирана, след като бе във властта осем години. Трябваше да се завоюват някакви позиции. Поддръжниците на Tea Party - това не е изненада - се набират сред мнозинството на средната бяла класа и като правило са на възраст над 40 години. Най-новите проучвания за тях сочат, че антиимиграционната компонента в техния вот е по-голяма, отколкото се предполагаше първоначално. В действителност те не приемат присъствието в Белия дом на президент, който в техните очи не е "истински американец".

Пряк продукт от поражението на Републиканската партия през 2008 година, крайните консерватори от Tea Party освен това до голяма степен са виновни са поражението на кандидата на републиканците Мит Ромни на президентските избори през 2012 година. Те го накараха да твърди тона си в края на кампанията. В крайна сметка Ромни изгуби окончателно гласовете на независимите избиратели в центъра и още повече гласовете на испански говорещата общност, която вече по естествен път бе наклонила избора си към демократите, а да не говорим пък за чернокожите.

"Предразсъдъците ми пред страната ми, партията ми пред Америка!" Така, ръководена от тази логика, Републиканската партия вече е на ръба на пропастта. Разбира се, водена от инстинкт за оцеляване и изправена пред твърдостта на президента Обама, който усеща, че е в силна позиция, Републиканската партия бе принудена да направи тактическа отстъпка през последните дни. Непопулярността на действията ѝ стана прекалено голяма, постепенната ѝ изолация сред американците - прекалено видима. Наложи се краткосрочен компромис с вдигането на тавана за дълга за шест седмици.

Призракът на обявяването на неплатежоспособност се отдалечава, а това събитие бе приветствано от пазарите по света с умерен оптимизъм. Само че злото е сторено. Не по този начин се управлява първата световна сила. Психодрамата, която се разиграва вече на всеки две години в Америка, е изпълнена с поуки, които излизат от пределите ѝ. Всеки в действителност ще намери в тях това, което търси. Авторитарните режими ще видят потвърждението за съмненията си в добродетелите на демократичната система.

Само че тази временна победа на "ветокрацията", за да използваме формулировката на Франсис Фукуяма**, показва излизането от пътя и блокирането на една система, а не нейната същност. Между другото всички, които в Европа и във Франция дори, са готови на всякакви компромиси с популистките партии, трябва да видят в "мелодрамата", преживявана от Америка, поука и предупреждение. Не може невинно да се сключват споразумения със сили, които нямат понятие за общо добруване или за компромис, които са толкова сигурни в справедливостта на своята кауза, че са готови в името на идеологическите си възгледи за света на всякакви крайности. И дори да бъде постигнато трайно споразумение утре, кризата вече взе две жертви: Америка и Републиканската партия.

*Доминик Моизи е професор в King's College в Лондон и специален съветник на Ifri (Френския институт по международни отношения).

**Франсис Фукуяма е американец от японски произход. Той е политолог, политически икономист и автор. Фукуяма е най-известен с книгата си "Краят на историята и последният човек" (1992), който твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния пазар на капитализма на Запад и начина на живот може да е сигнал за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и да стане окончателна форма на човешко управление.

По БТА