Анализаторът Георги Ауад: Хитът на сезона при фалшивите новини е 5G

Китай полага големи усилия да оправи репутационния си проблем, каза експертът по анализа данни от социалните мрежи

Георги Ауад

Две фалшиви новини се открояват над всички по време на кризата с коронавируса – едната е за Бил Гейтс, който иска да чипира целия свят, а другата е за 5G. Хитът на сезона на фалшивите новини определено бе 5G. Почти нямаше разлики в реакцията на управляващите и опозицията към кризата в Югоизточна Европа. Това казва в интервю за Mediapool Георги Ауад*, който е директор на агенцията за медийни анализи "Perceptica". Агенцията е специализирана именно в анализа на данните от социалните мрежи. Георги Ауад казва, че тенденциите за разпространение на фалшивите новини в България не се различават особено от тези в други европейски страни. Българите не се връзват на тях повече, отколкото другите европейци.

Кои са модните фалшиви новини в социалните мрежи?

Първата, без никакво съмнение, е за Бил Гейтс, който иска да чипира цялото налично население на Земята. Още не сме сигурни дали иска само да ни направлява какво да купуваме или да контролира цялото ни движение. Другата е свързана с 5G. И двете не са нещо ново. Това се рециклира от повече от век. Ако се върнем към историята на фалшивите новини, можем да попаднем на любимия ми плакат от зората на електрифицирането на САЩ. На плаката се показва как електричеството буквално ще избива хората.

Същото сега е с 5G. Това е нова технология и затова е лесна за атакуване. Хората не я разбират, думата е енигматична, умират гълъби и т.н. Средностатистическия потребител може и да се хване на това, но данните показват, че на повечето хора не им пука и подминават. Наблюденията ни показват, че вокалното (гласовитото) малцинство създава впечатление, че става дума за много хора, но това не е вярно.

Навсякъде ли е така или българите сме някакъв по-особен случай?

Правим анализи на медийното и публично говорене на различни нива в различни държави и мога да твърдя, че навсякъде е така. Не бих казал, че на други места има особена култура на разпознаване на фалшивите новини. Изключение правят Исландия и Финландия.

Как се разпространяват фалшивите новини?

Много хора ги предават несъзнателно. Други се забавляват, а трети са платените тролове. Оригиналната дума за трол е човек, който си прави майтап в интернет. Трудно може да се разбере кой или какво стои зад тези, които се занимават с това целенасочено. Въпреки това, сравнително лесно може да се разпознае кога една новина идва от платен трол. Той няма приятели, няма последователи, от 10 години е в мрежата, но няма публикации до онзи ден, когато споделя как Бил Гейтс иска да го чипира. Лесно се досещаш, че този човек има специален дневен ред.

Коя беше най-успешната фалшива новина по време на кризата с коронавируса?

Определено тази за 5G и това е не само в България, ами в световен мащаб. В Англия дори палиха комуникационни кули. Това е хитът на сезона.

Може ли да се изолира някаква политическа и идеологическа цел зад тази новина?

Тя не е нова, а на няколко години. Обикновено зад всяка фалшива новина има нещо. В този случай, идеята е като цяло антиглобалистка.

Когато говорим за фалшиви новини, има такива, зад които няма злонамереност, а просто болна фантазия. Спомням си за една такава новина, за която доста проучвахме, докато разберем дали е истина или не. Единственият източник, който намерихме за нея, е руско издание и поради това приемахме, че има вероятност да не е истина. Става дума за боксьор, който е спасил самолет от принудително кацане, като се е саморазправил с пиян и буйстващ пътник. Оказа се, че такъв случай има и той е отразен в архивите на френската полиция.

Новината, че са открили мъртъв делфин на автобусна спирка във Варна (без следи от насилие), вероятно ще бъде трудно смилаема за всяка аудитория.

Реалността наистина е по-шантава от фалшивите новини.

Беше ли експлоатирана кризата с Covid-19 политически в социалните мрежи?

По-скоро не. Един от нашите продукти проследява икономическите и политическите новини в цяла Югоизточна Европа. Данните показаха, че никой нямаше желание в най-напечената ситуация да вади позитиви от кризата. Анализът ни показва, че във всички държави се повтаря абсолютно един и същ сценарий – в България, Румъния, Молдова, Черна гора… Опозицията казваше стандартното на управляващите: Вие не направихте достатъчно. А управляващите отговаряха със стандартното: Радвайте се, че сме ние, защото ако беше опозицията, щеше да е много зле.

Това се наблюдаваше абсолютно навсякъде. Привържениците на партиите си продължаваха с риториката, а коронавирусът беше новият контекст.

Кризата удари ли българските партийни тролове? Останаха ли те без работа?

Няма нито един трол някъде по света, който да е останал без работа. Даже напротив, много от тях са вкарани в овъртайм. Нямат и оправдание да се помотват, защото бяха принудени да работят от вкъщи. Към края на извънредното положение някои от тях направиха по-големи удари чрез протести. Тези протести бяха щастливото обстоятелство за много от спонсорите на троловете, тъй като обединиха клишетата, които виждаме в България. Всичко се съчетава в тях. Обявяват се против абортите, за консервативно общество и т.н. Поддръжниците им са доста активни. Идеите, които се въртят около организациите на троловете са невероятна амалгама от всичко, което не бихме искали да виждаме в едно модерно общество. Аз не мога да определя с точност кои са спонсорите и чия външна политика промотират, но е очевидно, че в България тези течения са набрали скорост, каквато в Европа едва ли може да се наблюдава.

Имаше ли опити за влияние на чужди тролове върху българската аудитория?

Китайското правителството имаше сериозна програма, с която да сe опита да закрепи разклатената си репутация в следствие на този коронавирус.

Как изглеждаше тази програма?

Нонстоп се тръбеше за даренията, които правят. Атакуваха се чужди правителства, които не желаят да играят по тяхната игра. Неформалните канали за влияние ги видяхме основно в Reddit, където под всяка новина имаше хора, които хвалеха китайските дарения. Те влизаха в ожесточени спорове с всеки, който изразяваше несъгласие с тях.

Ефективна ли е политиката на ЕС за противодействие на фалшивите новини?

Това ми е любимият сложен въпрос. За да се намеси, ЕС трябва да измисли механизъм, който да не е репресивен. Трябва да се научи населението как да разпознава фалшивите новини, как да не им се доверява, как да ги проверява. Другата опция е да се прокара закон, който да казва – ей това са фалшиви новини. Следва затваряне на сайтове, наказателни дела и т.н. Надявам се, че тази стъпка никога няма да се предприеме от ЕС. Предпочитам реакцията да се базира на добрия опит на Финландия, където 75% от населението може от километри да разпознае една фалшива новина. Те имат стаден имунитет срещу фалшивите новини и това е нещо, което трябва да се изгради навсякъде в ЕС. Начинът да се направи със сигурност не минава през репресивни закони.

Кое беше най-интересно, което наблюдавахте по време на извънредното положение?

Без никакво съмнение, това беше реакцията на хората спрямо малкия и среден бизнес. Имаше една вълна от подкрепа още от 13 март, която започна с поста на Илия Темелков. Той показа един малък магазин за цветя на "Графа" в София, който си оставя стоката навън и призовава хората да си вземат цветя, за да не се развалят безсмислено вътре. Много големи компании също направиха дарения, някои се изложиха като "Уолтопия". Имаше дори призиви от чужбина да се бойкотират техните продукти, така че репутационно не им се отрази много добре дарението под условие за "Александровска болница". Някои работодатели също спечелиха, защото техните служители разказваха как са направени усилия за запазване на работните места. Беше приятно да четеш тези реакции.

Връзват ли се повече българите на кукичката с фалшивите новини, отколкото тези в Западна Европа?

Всички се връзват. Не бих казал, че българите се връзват повече. Но не бива да забравяме, че повечето хора не се връзват. Да, страшно е като видиш някакъв пост в антиваксърска група с 500 харесвания, но това е целият балон на тази група.


Антиваксърска карикатура от края на 19 век

Не всички членове на тези групи искрено вярват в това, за което се говори. Дори основателят на групата за "Наука и критично мислене" беше влязъл в една група за 5G да си троли и да си прави майтап. Това е като на политическите избори. Във Фейсбук се говори, но след това идват изборите и пак сме с ниската избирателна активност. На голяма част от хората не им пука. Те са неутрални и не им влияние на живота Бил Гейтс и чипирането.

*Perceptica специализира в мониторинг, измерване и анализ на традиционни, онлайн и социални медии за Югоизточна Европа. Голяма част от иновативните продукти и услуги на компанията са разработени от Георги Ауад, Той е сред малкото български специалисти, които са сертифицирани експерти от Международната асоциация за измерване и оценка на комуникацията (АМЕС), която е базирана във Великобритания.

Споделяне
Още от Интервюта

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?