Анализаторите на слабостта на еврото гледат на изток

Когато доларът поевтиня в дните след атаките срещу Световния търговски център, а европейската валута поскъпна до 91 цента за евро, някои експерти прогнозираха, че съотношението ще достигне 98 цента за евро или дори паритет. Но дори и задържането над 90 цента се оказа мъчителен процес за една валута, която изискваше съвместно действие на всички централни банки в нейна подкрепа само година по-рано.

Въпреки че малцина експерти предполагаха преди създаването на еврото, че то ще падне под границата от 1 долар, оттогава до днес се формира широк консенсус, свързан с обяснението на случилото се. В голяма степен то бе причинено от масивния чист износ на капитал от Европа към САЩ под формата на преки чуждестранни и на портфейлни инвестиции.

Според все по-голям брой изследователи и дилъри обаче относително малкият и неясен пазар на валута в брой извън еврозоната има същo толкова вина, а може би и повече. Освен това се признава, че причините, довели до спада на еврото, могат след това да доведат до триумфалното му възраждане.

Най-активният защитник на тази теория е Ханс-Вернер Син, председател на Института за икономически изследвания IFO в Мюнхен, който е автор на няколко научни изследвания по темата, съвместно с колегата си Франк Вестерман.

Въпреки че не подлага на съмнение важността на традиционните обяснения за слабостта на еврото - като повишаващият се индекс Насдак, високите американски лихвени проценти и икономическото явление "евросклероза", Син твърди, че общият им ефект не е достатъчно пълно обяснение.

Конвенционалният аргумент не успява да вземе под внимание важното влияние на търсенето на физически пари. Пониженото търсене на физическите заместители на виртуалното евро в продължение на няколко години - особено на германски марки, заменяни за долари - може по-добре да обясни разликата, твърди Син.

Според него "влиянието на търсенето на пари в Източна Европа и Турция е очевидно и поради несигурността около появата на евробанкнотите се регистрира значителен спад на търсенето на германски марки. Една трета от банкнотите германски марки се намират в Източна Европа и Турция и хората искат да сменят голяма част от тях в долари. Това е основната причина, поради която доларът беше толкова силен, а еврото - толкова слабо."

Син смята, че корените на проблема трябва да се търсят преди повече от десетилетие - в периода, когато германската марка превзе някои бивши комунистически държави като паралелна валута. Общо казано бившата Чехословакия, Унгария и бившата Югославия преминаха твърдо на германски марки, докато Полша се ориентира по-скоро към долара - любимецът на бившите Съветски републики, България и Румъния. Поради този рязък скок в търсенето на германска валута в брой, както и поради апетита за нея в Турция и в някои други страни, германската парична база се увеличи по-бързо от очакваното.

Същевременно този натиск доведе насилствено до ефективна преоценка на германската марка и до колапса на Европейската валутна система - предшественика на еврото - през 1992 година. В средата на миналото десетилетие банкноти на стойност от 60 до 90 милиарда германски марки са циркулирали извън страната, а това са около 15 на сто от паричната база на еврозоната.

Но от 1997 година, когато Германия започна да се подготвя за приемането на еврото, тенденцията се обърна и банкнотите, които бяха отишли на изток, започнаха да се връщат. Темпът на растеж на паричната база започна да се понижава спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и понякога дори се свиваше в реални измерения.

"През последните три години делът на германските марки в обращение като процент от общите парични баланси в първите 11 страни от еврозоната се понижи от 45 на сто на 40 на сто", казва Син. "Това е потвърден факт. Много е неочаквано да има такъв рязък спад в едно съотношение, което нормално би трябвало да е стабилно. Нещо се случва."

Въпреки че не съществуват почти никакви по-скорошни данни за пазарите за германски марки в брой извън Германия, Син казва, че има доста анекдотични примери в подкрепа на теорията, че местните хора, които са държали спестяванията си в германски марки, се опитват да се отърват от тях.

В допитване до икономисти в Източна Европа, проведено от ИФО през първото тримесечие на 2001 година, мнозинството от тях са казали, че хората се тревожат от загуби, в случай че не успеят навреме да обменят германските марки в долари или други валути.

Към това се добавят милиардите "черни" германски марки, френски франкове и други валути, които скоро ще изчезнат, притежавани от индивиди вътре и вън от еврозоната, които не биха желали да се появят в банката догодина с куфарчета, пълни с банкноти. Заради виртуалния характер на еврото, тези индивиди, особено в еврозоната, няма да имат избор преди промяната да приключи освен да заменят авоарите си за долари, британски лири или някоя друга валута, която ще остане в обращение.

Теорията получава смесени оценки от дилъри и икономисти, които се занимават с пазара на евро и долари. Франческа Форнасари, икономист по глобалните валутни пазари в лондонската компания Lehman Brothers, подчертава, че търсенето на пари не е единственият фактор, които води до спад на еврото, но и признава, че няма причина да се смята, че подобно търсене на пари в брой ще бъде неутрализирано дори от възлизащия на един трилион долара ежедневен оборот на валутния пазар. "При облигациите и акциите има множество различни начини, по които могат да се решат проблемите с небалансираното търсене", обяснява тя. "Но при валутата няма друг механизъм."

"Теорията е вълнуваща", казва Херман Ремспергер, главният икономист на Deutsche Bank. "Може би има някои аргументи в нейна полза, но общата слабост на еврото не може да се обясни преобладаващо с фактора пари в брой. Трябва да погледнете цифрите."

"Трябва да призная, че е регистриран спад на наличната германска валута в брой", казва Ремспергер. "Но изходящите потоци от портфейлни инвестиции и преки чуждестранни инвестиции са много по-големи от този спад на германската валута. От средата на 2000 г. до средата на 2001 г. чистата стойност на изнесения капитал бе 20 пъти по-голяма от германската валута в обращение."

Ремспергер казва, че обемът на германска валута в обращение се е понижил с 20,5 милиарда германски марки от юни 2000 г. до юни 2001 г. - тоест, с по 1,7 милиарда германски марки на месец. Но същевременно средният месечен обем на чистия капиталов износ е бил 35 милиарда германски марки.

Той добавя, че предполагаемата връзка между промяната в обема на германските марки в брой и на курса евро/долар изглежда не действа. "Спадът в германската валута в обращение през юли отново бе доста голям, но по същото време еврото поскъпна спрямо долара."

Въпреки това една нова книга със заглавие "Микроструктурен подход към валутните курсове" на Ричард К. Лайънс от Бизнес училището Хаас към Калифорнийския университет в Бъркли не само подкрепя аргумента на търсенето на пари, но дори предлага и формула за прогнозиране на неговото влияние. Според Лайънс допълнителното предлагане с 1 милиард долара ще доведе до поскъпване на долара с половин процентен пункт.

Въпреки че връзката не е линейна, Син казва, че тя подчертава способността на валутата от изток да доведе до движение на световните валутни пазари. "Тези величини лесно обясняват движенията - 10 милиарда долара ще доведат до 5-процентно понижаване на курса на еврото", казва той.

Лайънс подчертава, че разработката му се основава на данните за електронната търговия, които доскоро не бяха достъпни за изследователите. "Повечето политици още не са видели изследването", допълва той. "Ако ги попитате какво увеличаване на търсенето е нужно, за да промените курса на дадена валута с 5 или 10 пункта, те няма да имат и най-малка представа какво да отговорят. Именно това е източникът на проблемите."

Докато експертите на запад спорят за влиянието върху водещите валути на източните трансакции с валута в брой, експертите на изток се опитват да прогнозират ефекта от идването на еврото върху местните пазари. Най-парадоксалното е, че влиянието може да се окаже най-слабо в икономиките, в които германските марки присъстват най-силно, особено в Босна, Черна гора и Косово, където те са официална валута.

В Югославия, където германската марка е паралелна валута, има малко признаци за масова замяна на излизащите от употреба марки с долари, въпреки че властите не се надяват на напълно гладък преход към евро банкнотите.

"Боя се, че поради липсата на информация ще има известна паника", казва Радован Йелашич, заместник-управител на Югославската народна банка. Както и в другите държави с големи количества авоари в германски марки, и в Югославия съществува надежда, че принудителната замяна ще стимулира хората да влеят повече пари в банковата система. За да ги привлекат, местните банки им обещават да обменят безплатно депозитите в германски марки в евро.

Но Йелашич казва, че не очаква това да увеличи много броя на спестителите поради неотдавнашния болезнен опит с банковите фалити и поради липсата на адекватна застраховка на депозитите.

"Мисля, че всички хора ще предпочетат да си вземат парите в брой и дори и един ден да не оставят парите си в банката", казва той.

В съседна Хърватия тревогите са други. Според Франц Фридъл, генерален управител на Bank Austria Creditanstalt Croatia, някои от милионите или милиардите германски марки, използвани от гражданите, могат да се окажат разменени за хърватски куни и да осъществяват нежелан натиск към поскъпване върху местната валута.

Повечето анализатори все пак смятат, че ако въвеждането на евро банкнотите не се окаже катастрофа или пък еврото не продължи да поевтинява спрямо долара, повечето съседи на еврозоната ще стоплят чувствата си към него.

"Икономическите основи показват, че след физическото създаване на еврото, паричното търсене отново ще се повиши, макар и не за една нощ", добавя Син. "Търсенето на германски марки се повишаваше в продължение на около две години след падането на Берлинската стена, а сега близо от две години то се понижава и вероятно ще му отнеме още две години, за да се увеличи отново."

Франческа Форнасари от Lehman Brothers е съгласна. Ако евро банкнотите и монетите върнат търсенето на евро валута до нивата му от преди Европейския валутен съюз, еврото може да поскъпне с около 0,20 евро за долар, прогнозира тя.