Невъзможността на България да регулира отношенията си със Северна Македония и да я придвижи към Европейския съюз, което е неин стратегически национален интерес, отваря възможности за трети страни, които използват по различен начин и в своя изгода двустранната криза.

Русия прилага всички инструменти да отдалечи Скопие от ЕС – хибридни атаки, засилване на "петата колона" от двете страни на границата и експлоатиране на слабостите и в България, и в Република Северна Македония (РСМ). За Москва това е още по-важно сега, докато води война в Украйна и практически консолидира срещу себе си целия демократичен свят. В тази ситуация Русия мобилизира всички достъпни ѝ ресурси, за да всява разединение и да търси слаби звена във веригата, които да атакува. Конфликтът между София и Скопие е идеална мишена.

Заради наложената от последното правителство на Бойко Борисов политика, България губи доверие не само сред политическите елити в Скопие, но и сред гражданите на съседната страна, която толкова много искаме да ни харесва, да ни зачита и уважава. Белград следи с внимание процесите и съвсем логично се опитва да предложи на РСМ "алтернативи", които съвсем не са в интерес на България.

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че "отношенията между Сърбия, РСМ и Албания никога не са били по-добри". Скопие използва като противовес на ЕС инициативата "Отворени Балкани", известна като "мини Шенген", която се предвожда от Белград.

Българската православна църка пропусна стратегически шанс да стане църква-майка на македонската църква. Такава покана бе отправена през 2017. Пет години по-късно, през 2022 г., в навечерието на 24 май сръбската църква призна автокефалността на македонската, след като на 9 май Вселенската патриаршия също призна автокефалността на Охридската архиепископия.

Случаят ясно показа какво става, когато България пропуска шансовете си в региона.

Показателно е и поведението на Гърция, която дълги години бе основната пречка пред интеграцията на Северна Македония в НАТО и ЕС заради спора за името. За разлика от България, която не успя да реши спорните въпроси с договора за добросъседство от 2017 година, пълен с обтекаеми формулировки и пожелания, Гърция изчисти проблемите си с Преспанското споразумение и сега влезе в ролята на водач на Скопие към ЕС.

"Гърция подкрепя незабавният старт на преговорите на Република Северна Македония и Албания", каза гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас, който е в Скопие в рамките на обиколката си из Западните Балкани тази седмица.

Според него преговорите на Република Северна Македония с ЕС са въпрос на сигурност и възстановяване на европейското доверие в региона.

Българската позиция забавя и Албания, която се придвижва към ЕС в пакет със Северна Македония.

Всичко това става на фона на засилващия се натиск към България да не позволи разширяването на влиянието на Русия в региона на фона на агресията ѝ в Украйна. Българската позиция така ѝ не срещна подкрепа в ЕС, а Европейската комисия си поставя за приоритет обръщането ѝ и то в момент, в който България силно разчита на Брюксел, включително за успешното реализиране на Плана за възстановяване.

Притиснат от президента, две партии в управляващата коалиция (БСП и ИТН) и нароилите "пробългарски" партии, премиерът Кирил Петков е изправен пред абсурдна дилема. Засега правителството не дава сигнали, че е готово да "пусне" Северна Македония през юни, след като БСП и ИТН предупредиха, че ако това стане, коалицията няма да оцелее.

Представителите на ГЕРБ, които демонстративно се позиционират като пронатовска и проевропейска алтернатива на президента Радев, са странно мълчаливи и пасивни по въпроса за Северна Македония.

В същото време Северна Македония отказва да се съобрази с изискванията на България. Правителството на Димитър Ковачевски е поставено под силен натиск от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и избягва повечето чувствителни въпроси в отношенията си с България.

Преговорният процес едва се придвижва, от което губят и България, и Северна Македония, но пък други страни трупат актив за наша сметка.

Заети във взаимно дебнене и вътрешнополитически интриги, българските партии и политици така и не могат да се обединят поне около някакъв реалистичен план за действие, с възможните компромиси и бъдещи тактически и стратегически ходове, за да измъкнат преговорите от мъртвата точка.

Защото не бива да има съмнение – провалът на РСМ по пътя към ЕС ще и провал за България.