Да идва заветната дата 3 март, че да мирясаме. Пак да се озъбим на поробителя и да се поклоним пред освободителя; да потвърдим националните си комплекси и, изтощени от емоция, да продължим да се примиряваме с липсата на справедливост и с пладнешкия грабеж на "Лукойл"…
Да, имало е робство, особено през XV в., но и по-късно- през XIX в. са съществували ферми за "производство" на черни роби и нелегални робски пазари, на които са продавали и отвлечени българи. Въпреки това българският селянин е бил много по-свободен и заможен от робите в плантациите на американския юг или многобройното закрепостено руско селячество.
Да, имало е съжителство, има го и днес, на християни и мюсюлмани. Векове наред Иван и Хасан, Анна и Айше живеят, работят и се веселят заедно и в това няма нищо лошо. Напротив, прави ни толерантни хора в не особено толерантния към другия, към различния съвременен свят.
Да, имало е присъствие на друга религия, на други етноси, обичаи и порядки, което е навредило на високата ни, но е обогатило масовата ни култура. То продължава в началото на ХХI в. чрез популярните турски сериали и турски ресторанти, срещу които никак не роптаем.
За политическата история на българите обаче е важно, че в продължение на близо пет века (в някои региони и повече) по нашите земи се е разпореждала чужда власт, която със силата на оръжието, но и със закони, е налагала и поддържала господството на небългарски и неевропейски институции, порядки и воля.За разлика от балканските си съседи, героично сме търпяли османската система с оправданието, че се намираме в "чрево адово" (Вазов).
В опита си да пробудят своя народ и да привлекат вниманието на Великите сили нашите възрожденци са инструментализирали понятието "робство", което са превърнали в емоционален етикет на столетията чуждо владичество.
Пренесена в наши дни, емоцията е параван на незнанието и простотията на масата, останала под робството на клишетата. Последните пък – отлична среда на пропагандни внушения и хибридна война, дори в областта на научната терминология.
Нека престанем да се оглеждаме в изкривеното огледало на националната история. Величието на всяко поколение не е в делата на предците му, а в неговите собствени постижения. Споровете за миналото, като този за нелекия период на османското господство, не помагат нито за едното, нито за другото. Те отклоняват вниманието и задълбочават разделението – не нам, а имени твоему.
*Препечатваме статус на Борис Стоянов, главен асистент в катедра "Нова и съвременна история" на Софийския университет, публикуван във Фейсбук по темата за новите учебни планове, в които някои видяха опити за пренаписване на историята.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
14 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Естествено, че е имало потурчване с ятаган, известни са два големи похода на потурчване (за 500 г.), имало е случаи на Балканджи Йово, трябва да се покланяме пред дадените жертви, за ги знаем, но…и да знаем истината. Истината не омаловажава героизма на жертвите!!! Не накърнява българщината, а който го накърнява значи е недоразвит. Не през цялото време е било като във „Време разделно“. Прочетете „Медальонът“ на Галина Златарева, една страхотна съвременна книга за Бенковски, да видите Бенковски къде е имал търговски „офиси“ – В Цариград, в Персия, в Александрия и с кого и какво е търгувал. (Робът).
Стига с този архаичен патриотизъм, дори и словесно, от времето на създаването на българската нация. Би трябвало да сме я създали преди 150 години и вече да сме на друго ниво. Естествено, във времето на едно национално освободително движение, на борбата за самостоятелна държава, се появява голямата поезия на Ботев, Вазов…стихотворения като „Даваш ли, даваш Балканджи Йово…одрязали му и двете ръце ….“, които трябва да се изучават от гледна точка на историческото време, на спецификата на Възраждането и т.н., а не като нещо, което сега трябва да възпламени „нашето освобождение“ (от кого, не е ядно, но има такива групи в социалните мрежи) и да започнем „силно да любим и мразим“. И кого да мразим сега – естествено турчина, арабина, различния. На какво възпитава в момента това кърваво стихотворение малките деца? На патриотизъм, ли? А, защо „История Славянобългарска“ да не се изучава в 9-ти клас. Хекимян, ти чел ли си я? Аз, да. Труден, архаичен, велик текст, настина повече литература, отколкото история, който може да се разбере от по-големи хора и то при удачно преподаване. А, защо „Вятър ечи…“ и т.н. тези емблематични за всеки българин песни, за които също беше внушено, че отпадат, а те не отпадат – просто ще се преподават като песни. Какво по естествено от това.
Стига сме търсили национално самочувствие, изживявайки се каро роби, има толкова много други неща, с които може да се гордеем като българи, нека и те да ни зареждат и да подклаждат българщината. И най-важното да не бягаме от истината. Един човек, една нация, израства само когато е откровена със себе си. И с хубавото и с лошото. Иначе няма развитие.
1. По време на така нареченото турско робство (поне в края му) българите са могли да напускат свободно територията на Османската империя като нейни поданици и да се моткат насам-натам по света. Това не беше възможно по време на (про)съветската власт в НРБ.
2. В същия период от време същото това поробено население е могло да прави бизнес, да забогатява от труда си и да се ползва от всичко. Абсолютно …аналогично питане е беше ли възможно това при социализЪма? И не ми говорете за ангария в Османската империя, защото същата тази ангария е била доста по-тежка в свободните български земи… Тук въобще не визирам Хатихумаюн-а от средата на 19-ти век, а голите факти от… падането на Търново!
И ако не съм достатъчно нахален, ще попитам Антим I бил ли е агент на османската политическа полиция, подобно на колегите си от по-късния социалистически период с подаващи се картончета от ДС изпод расата?