Тези дни Путин отново обяви, че Русия била "принудена" от Запада да нападне Украйна. И се оплака, че сега се опитват да "изкарат виновна" за отприщването на войната Москва. Виновниците били други.

Нищо ново. Кремълският диктатор просто поддържа дезинформационния огън, запален много отдавна от руската пропагандна машина и разнесен по целия свят от руските разузнавателни служби чрез хиляди фалшиви "медии" и профили в социалните мрежи, платени тролове и агенти-"анализатори" и от още по-високо платени подставени партии и отделни политици-резиденти. Огън, подхванат после доброволно и от независими коментатори от типа "полезни идиоти" (по израза, приписван на Ленин).

С две думи тезата е, че война нямаше да има, ако не бяха "грешките" на Запада: да разшири НАТО на Изток (включително с България); да говори за приемането на Украйна (а и на Грузия) в НАТО; да извърши "кървав" преврат в Украйна и да свали демократично избрания ѝ президент (Янукович); да разполага военен арсенал и да провежда учения по границата с Русия; да въоръжава, обучава и интегрира във военно отношение Украйна; да излезе от договора за ракетите със среден обсег; да инсталира системи за противо-ракетна отбрана в Румъния и Полша и да излезе от съответния договор…

Още по темата

"Просто ни принудиха." Путин не разбира защо някои смятат, че Русия е "виновна" за войната

27 май 2025 13:21

Извършвайки всичко това, и като цяло с "недобросъвестното си отношение" (по думите на Путин), Западът бил създал в руската душа усещане за екзистенциална заплаха и страх за оцеляването ѝ и предизвикал нейната мощна реакция, за да се защити от натрупващите се от запад военни заплахи и да ги премахне поне в непосредствена близост – в Украйна. Така Западът бил провокирал войната и, следователно, носи основната отговорност за нейното избухване. Както и за цялата трагедия, огромните разрушенията, бежанската криза, смъртта, икономическите вреди…

Истинските мотиви и цели на Русия

Тази гледна точка е отдавна широко разпространена по света и у нас, "подкрепена" с едностранчиво, превратно и подвеждащо представени "факти" и с откровени измислици. Но преди да стигнем до тях е добре да посочим, че самата основа, върху която се изгражда тази лъжлива конструкция, е фалшива. Добре е също така още тук да си спомним, че войната, всъщност, бе започната от Русия не през февруари 2022 година, а още през 2014-та – с конспиративното превземане на Крим и на половината от Донбас.

Не, причина за руското решение да нападне Украйна не са "провокираните" от Запада страх за оцеляването на Русия, "екзистенциална заплаха от Украйна" и притеснение от натрупващите се от запад военни заплахи. Не е и "руската параноя" на тема сигурност, на която мнозина се позовават. Параноята (доколкото въобще я има) в случая е само алиби. Истинските мотиви и цели на Русия в тази война са други.

• Първо – да няма независима (политически и икономически) от Москва украинска държава (марионетно правителство в Киев, каквото имаше до началото на 2014-та, би било идеално). При това държава с друго устройство. С далеч по-свободни и свободомислещи граждани. В ярък контраст с все по-авторитарното, консервативно, полицейско устройство на Русия, със смазването на правата на гражданите и върховенството на правото там. За режима на Путин този контраст е опасен, което е вътрешнополитическият мотив за войната.
• Другият основен мотив са териториалните придобивки. Една пета от територията на Украйна е вече завзета, а усилията за разширяване на тези придобивки продължават. Те, впрочем, за малко щяха да вземат и Киев, ако не беше некадърността на военните им. Щяха да стигнат и до Одеса (за което все още заплашва и самият Путин), за да се съединят с руските войски, отцепили една трета от Молдова (Приднестровието). Територията означава и природни ресурси и индустрия. Че и най-голямата АЕЦ в Европа (Запорожката), която сега, видите ли, вече била руска.

Очертанията на тези завоевания бяха ясни отдавна – още от 2014-та, например, всички бяха наясно, че рано или късно руснаците ще опитат да създадат "сухоземен" мост до Крим, да превърнат Аралско море в руско море и да прогонят Украйна от Черно море. И го направиха (последното – почти).

• Когато става дума за мотивите и целите, трябва да се добави и историческото великоруско имперско презрение, преминаващо в омраза, към украинците (малорусите). За Русия и най-вече за Путин Украйна е "ирелевантна", страна, която "никога не е имала държавност", "изкуствена държава" – творение (според случая) ту на Ленин, ту на Сталин. Нейната независимост е "отклонение от историческия път".

Обединяващото в тези три групи мотиви за войната, определена от Путин като"божия воля", е неговата очевидна вманиаченост на тема история. Той вижда мисията си в това да възстанови империята и да се нареди до великите руски владетели. Не случайно се вижда в ролята на Петър Велики: "Явно и на нас ни се падна да върнем това, което е на Русия".

Още по темата

Поуката от едни "мирни" преговори: "Русия винаги идва да си вземе своето"

18 май 2025 07:53

Както каза напоследък назначеният от Путин за главен преговарящ с Украйна, "рано или късно руснаците винаги идват да си вземат своето".

Главното доказателство

Главното доказателство, че именно това са причините за войната, а не руските притеснения за сигурността, оцеляването, страха и защитата от западната военна заплаха, е, че, всъщност, такава заплаха не съществува – и преди 2014-та, и след, та до днес.

Украйна нито е била, нито е екзистенциална заплаха за Русия. До 22-ра година никакъв "западен арсенал" не е разположен на границата с Русия, а след това западните доставки на оръжие се оказаха недостатъчни дори само за защитата на Украйна, да не говорим за нещо повече.

"Въоръжаването" на Украйна

От 2014 г. до февруари 2022-ра САЩ с предоставили на Украйна военна помощ за 2.5 милиарда долара, която обаче включва: противотанкови ракети "Джавлин", патрулни катери за брегова охрана, джипове "Хъмви", снайперистки пушки, разузнавателни безпилотни самолети, радарни системи, прибори за нощно виждане и радиооборудване. Турция продаде на Киев няколко партиди дронове "Байрактар ТБ 2". Великобритания е доставила 2000 противотанкови ракети с малък обсег, бойни машини на пехотата "Саксън". Германия изключваше възможността да изпрати оръжие на Украйна, но съфинансира военнополева болница за 6 милиона долара и предостави обучение.

С други думи до 2022 г. доставеният от Запада "арсенал" се състои изцяло от отбранителни въоръжения и средства, които по никакъв начин не предполагат каквато и да било опасност за Русия.

Чак след февруари 2022-ра, и то с голямо закъснение, единственото, което направи Западът, е да помогне криво-ляво за защитата на Украйна. Но и тази помощ беше и продължава да е крайно недостатъчна, дори за целите на защитата на Украйна. Иначе тя нямаше да загуби толкова територия (а не е изключено да загуби още), практически всичките си ТЕЦ-ове, най-голямата си ВЕЦ и най-голямата си АЕЦ и да претърпи разрушения за стотици милиарди.

Например, украинците повече от две години се молеха за далекобойни ракети, за да могат да отвръщат на удара поне в близост до границите си. Не им дадоха. После им дадоха ограничени количества от най-"късобойните" модификации и при това пак трябваше да искат разрешение за всеки удар по руска територия. Става дума за американските ATACMS (до 300 км), британските Storm Shadow и техния френски аналог SCALP (250–290 км). Германия повече от две години отказва да предостави от своите по-далекобойни Taurus (до 500 км). Затова и Украйна се опитва да отвръща на ударите само с дронове.

На този фон звучат фантастичното и смешно често повтаряните от руската пропаганда и нейните слуги твърдения за разполагането в Украйна на "нови ракети със среден радиус" и някакви установки с "офанзивни функции". Впрочем, по въпроса за въоръжаването на Украйна – ето един факт от последните седмици. Сега (след близо 3 и половина години разрушителна война) Украйна има само 7 напълно боеспособни системи за ПВО Patriot. А за ефективната си защита се нуждае от 25.

Руските ракети

А отсреща – постоянна канонада от балистични, крилати, хиперзвукови и какви ли още не ракети, изстрелвани от земята, въздуха и морето. Повечето от тези ракети могат да носят и ядрени бойни глави. И много от тях са с радиус на действие, напълно съпоставим с ядрените ракети със среден радиус на действие (обект на отпадналия договор, за който ще стане дума след малко). Тези ракети попиляха цяла държава от единия до другия край, без почти никаква съпротива.

Самите руснаци се хвалят с тях, освен че ги използват. От най-старата "Калибър" с 2600 километра радиус на действия. До най-новите балистични ракетни системи със среден обсег "Орешник" (хиперзвукова, балистична с 5 500 километра радиус на действие). Хиперзвуковата "Кинжал" със скорост 10 пъти по-голяма от скоростта на звука, която според думите на самия Путин е в състояние да "преодолява всички съществуващи и бъдещи системи за противовъздушна и противоракетна отбрана", както и да доставя ядрени и конвенционални бойни глави на разстояние над 2000 километра. С максимална скорост 9 Маха и обсег 1000 километра е "Циркон" – част от "непобедимите" оръжия, представени с много шум през 2018 г. от Путин. "Абсолютното оръжие" на руския президент – хиперзвуковият планер "Авангард". Способен да носи ядрен заряд, той лети със скорост до 33 000 км/ч, променяйки непредсказуемо посоката и височината на полета, което прави прехващането му почти невъзможно.

Вече се знаят местата на разполагане на новите руски крилати ракети с атомно задвижване и ядрени бойни глави 9М37 "Буревестник" (с наземно базиране), които по-рано бяха наречени "неуязвими" от Путин. Оръжието, получило идентификация от НАТО SSC-X-9 Skyfall, има почти неограничен обсег.

Още по темата

Путин заплаши с "Орешник" "центровете за вземане на решения" в Киев

28 ноември 2024 14:21

Русия, според експерти (и западни, и руски), "води с една дължина" в тази сфера.

При това, нека пак да напомним, началото на войната не беше в 2022-ра, а още през 2014-та година. Тогава Украйна представляваше още по-малка опасност за сигурността на Русия, тъй че отцепването на Крим и Донбас през 2014-та въобще не е било предизвикано от някакви опасения за сигурността.

За Договора за ракетите със среден обсег

Става дума за договора за наземно базирани ракети с обсег между 500 и 5500 километра, от който и Русия и САЩ се оттеглиха едновременно в един и същи ден през 2019 година. Инициативата за това наистина бе на САЩ. Причината е, че Вашингтон години наред постоянно се оплакваше от нарушения на руската страна.

Американските опасения започнаха още при Обама, който твърдеше, че Москва в продължение на шест години е отхвърляла опитите на САЩ да я накарат да спазва договора. През февруари 2019-та Тръмп даде шестмесечен срок на Русия да започне да го спазва. Когато този срок изтече, договорът се разпадна. Западът твърдеше, позовавайки се на американски и британски разузнавателни данни, че Русия не се е върнала към пълното и подлежащо на проверка спазване на договора, като е разположила много батареи с крилати ракети на цялата си територия, включително в Западна Русия, които могат да ударят европейски цели. Москва отричаше, твърдейки, че обхватът на спорната ракета "Новатор" 9M729 (SSC-8 по класификацията на НАТО) я поставя извън разпоредбите на договора. НАТО пък твърди, че подобни ракети са трудни за засичане и оставят по-малко време за предупреждение от ракетите с голям обсег, като повишават вероятността при конфликт да бъдат използвани ядрени оръжия. Според НАТО руското предложение към САЩ и НАТО да обявят мораториум на разполагането на ракети със среден обсег в Европа не заслужава никакво доверие, защото Москва вече е разположила такива ракети.

НАТО тогава заяви, че няма да има нови американски ракети в Европа и че е готова да възпре разполагането на нови руски ракети с "премерен" отговор, който ще включва само конвенционални оръжия.

За новото поколение руски ракети, които успешно могат да изпълняват същата роля (а в Украйна вече го правят), стана дума. НАТО не е разположил никакви нови ракети с такъв обсег след излизането от договора за средните ракети. Русия обаче разполага с нови ракети, в чийто обсег са всички страни в НАТО в Източна, Централна и част от Западна Европа.

Разположените в Румъния и Полша средства на НАТО за ПРО

Първото нарушение на договора за противоракетната отбрана от 1972 г., което може да се смята за достоверно с голяма доза сигурност, е през 1983 г., когато американското разузнаване разкри изграждането на радар в Енисейск-15, в района на Красноярск. Съветските дипломати твърдяха, че този радар е предназначен за наблюдение на космически кораби (според мемоарите на руски генерал това е легенда, измислена от Генералния щаб с предположението, че американците няма да могат да разберат истинското предназначение на радара).

С напредването на времето и появата на нови ядрени сили и страни, притежаващи балистични ракети, към края на 90-те САЩ смятат за необходимо да създадат система за противоракетна отбрана с ограничен капацитет, за да избегнат ядреното изнудване от трети страни, които имат ядрени оръжия или биха могли да ги създадат в бъдеще. През август 2001 г. тогавашният министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд обявява в Москва намерението на Вашингтон да излезе от Договора, което стана факт през декември същата година. Американската страна подчертала, че този договор е отживелица от времето на студената война и предложила заедно с Русия да се откажат от него.

Русия се противопоставя на излизането от договора. Първоначалният и аргумент е, че система за ПРО ще направи уязвими нейните междуконтинентални балистични ракети. По този начин, в случай на конфронтация, страната с противоракетна отбрана има стимул да нанесе удар първа и да извади от строя максимален брой ракети на противника.

След като първата натовска база за ПРО бе открита през 2016 г. в Девеселу, Румъния (противоракетният щит "Еджис Ъшор" (Aegis Ashore) или МК 41) аргументацията се промени. Самият Путин обяви, че нови неуловими и невидими свръхбързи и мощни руски оръжия правят ПРО на НАТО безполезна. Тогава започна да се говори, че инсталацията може да бъде адаптирана за изстрелване на крилати ракети "Томахоук".

Позицията на НАТО е, че ПРО в Румъния и Полша имат отбранителен характер. Разположените там ракети за унищожаване на вражески цели не съдържат взривни вещества, а само свалят целите във въздушното пространство. Те не могат да се използват за нападение, дори и да има такова желание. Системата изобщо не заплашва руския ядрен арсенал, защото географията и физиката не позволяват да се свалят руски междуконтинентални балистични ракети. Русия многократно е канена да инспектира и да се увери сама в дефанзивния характер на противоракетния щит в Девеселу. Освен това САЩ са готови да предоставят на Кремъл начин да проверява, че в базите на НАТО в Полша и Румъния няма разположени крилати ракети "Томахоук", ако Москва е готова да сподели аналогична информация за ракети в някои руски бази.

"Заплахата" от Източна Европа

Дотук стана дума за това колко несъстоятелни са твърденията за създаващо "екзистенциална заплаха" за Русия въоръжаване на Украйна от Запада. Но това се отнася и за цяла Източна Европа. Едва напоследък започна по-чувствително "укрепване на източния фланг на НАТО". По времето на Байдън бяха разположени общо около 20 хиляди военни в от Естония на север до Румъния и България на юг. Това са по-скоро символични сили с изцяло дефанзивна и превантивна цел – и като жива сила, и като бойна техника.

Едва след 2014 г., когато Русия анексира Крим и фактически започна войната срещу Украйна, НАТО предприе някакви мерки за успокояване на източните съюзници и подсилване на своята отбрана на източния фланг. Едва на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. бе взето решение за разполагане на четири многонационални батальонни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Едва след юни 2017-та започна фактическото разполагане на войски в т.нар. Enhanced Forward Presence (eFP).

Ето какво включват тези мисии по държави:

• Литва – около 1200 военнослужещи под командването на Германия.
• Латвия – около 1500 души под командването на Канада.
• Естония – между 900 и 1200 души под командването на Обединеното кралство.
• Полша – 1000-1200 души в рамките на eFP под командването на САЩ.

В периода 2018–2021-ва бе извършвана ротация и модернизация на контингентите, числеността остана същата.

Едва след 2022-ра и руската инвазия в Украйна по настояване на самите страни НАТО реши да увеличи разположените бойни групи до размерите на бригада с 3000-5000 военни.
В Румъния, която не е част от eFP, а от Tailored Forward Presence (tFP) се разполага нова бойна груп с 2000 души с водеща държава Франция. В Румъния край Констанца се строи голямата военна база "Михаил Когълничану", която ще приема до 10 000 военни.

Отделно по настояване на Варшава САЩ разположиха в Полша допълнителни сили (около 10 000 към 2023 г.). Сега САЩ обмислят да изтеглят поне половината от своите сили в района.

След 2022-ра се взема решение за допълнително разгръщане на сили в България, Словакия и Унгария.

Ето по-специално данните за България. 2014 – 2021 страната единствено участва в учения на НАТО. Разработва се координационен център на НАТО в София. През 2022 след руската инвазия НАТО решава да разположи многонационална бойна група в България като част от новата стратегия за "разширено присъствие" (Enhanced Vigilance Activities) с водеща нация Италия. През 2023 – 2024 бойната група функционира на ротационен принцип под италианско командване с около 1300 военнослужещи. Съгласно решението на НАТО, валидно и за другите страни, тя при нужда ще бъде надградена до бригада с около 5000 души.

Практическото "укрепване на източния фланг на НАТО" в България прилича по-скоро на майтап. За това може да се прочете тук и тук.

Всички тези контингенти като брой хора и въоръжение, дори при увеличението след 22-ра година, да не говорим за преди това, са с изцяло отбранителен характер, не са годни за предприемане на каквито и да било настъпателни действия и имат най-вече успокояващ психологически ефект за страните, които се чувстват застрашени от Русия.

Разширяването на НАТО и хипотетичното членство на Украйна

Русия винаги е била експанзионистична, агресивна сила, стремяща се към разширяване – през вековете и в по-ново време. От средновековието и разширяващата се Московия до днешната окупация на 20 на сто от територията на Украйна. Дори когато става дума за руската трагедия през Втората световна война, не бива да забравяме пакта Рибентроп-Молотов, подялбата на Полша, балтийските държави, Зимната война срещу Финландия (чието сравнение с днешните събития в Украйна е изключително показателно). Както и 45 години господство в Централна и Източна Европа (Унгария 56-та, Прага 68-ма). Нахлуването в Грузия и фактическото заграбване на Южна Осетия и Абхазия.

Още по темата

Край с разширението на НАТО – едно от условията на Путин за мир

29 май 2025 09:35

Тъй че Русия може и да се е страхувала от разширяването на НАТО, но многократно повече основания имаха и имат да се страхуват от нея близките ѝ и не толкова близки съседи. За последно виж Швеция и Финландия. Нормално е всички те да търсят защита, а аргументът против разширяването на НАТО не отчита правата и страховете на тези народи. На България включително.

За това как Горбачов и Елцин били излъгани с разширяването на НАТО, за което няма никакъв документ и по което много се спори – дали го е имало и какво точно е било устно обещано или не. Всъщност, излъганата е Украйна и то въз основа на подписан официално документ – Будапещенския меморандум, в който "великите" сили дават гаранции за сигурността ѝ.

Според мен Западът много сгреши, като не покани и не прие Украйна в НАТО навреме. Тогава нямаше да има никаква война. Решението на НАТО за Украйна и Грузия от 2008 г. не беше покана, а най-общо, пожелателно и с напълно неясна перспектива полуобещание, взето, така да се каже, по инерция под натиска на двете страни, също както преди това стана с другите страни от Централна и Източна Европа. През следващите години, та до днес никой не е говорил сериозно за украинското членство. С изключение, естествено, на Полша и балтийските държави, които са заинтересовани от това членство. Не като заплаха за Русия, а като защита от руската заплаха, която те виждат и усещат въз основа на дълголетния си опит. Именно заради руската заплаха сега Финландия и Швеция нарушиха традиционния си неутралитет и пожелаха да влязат в НАТО. А всички, граничещи с Русия, страни излязоха от Договора за противопехотните мини, за да могат, ако се наложи, бързо да минират границите си. Като мярка срещу руско нахлуване подобно на това в Украйна.

Нещо повече: в НАТО има силни и ясни гласове срещу приемането на Украйна, както и куп други страни, които тактично си мълчат, но мислят същото. Сега, при Тръмп въпросът отпада, но и Байдън избягваше да се изказва по него. Всичко това винаги е било и е много добре известно на руското разузнаване и на руското ръководство, тъй че руските оплаквания по тази тема са по-скоро дежурна поза и алиби за престъпното окупиране на голяма част от една независима държава и разрушаването на инфраструктурата, енергетиката и икономиката на останалата ѝ част.

"Превратът" в Киев

Сега за ширещите се твърдения, че САЩ и Западът са свалили демократично избраното украинско правителство през 2014 година чрез "кървав преврат".

Всъщност, Янукович беше свален от стотиците хиляди украинци, които месеци наред стояха на Майдана и от над 100-те жертви на снайперистки обстрел (в който има доказателства за участие на хора от руските специални служби) през януари и февруари 2014. Свалиха го, след като бе концентрирал огромна власт и богатство в ръцете си, след като бе вкарал политически противници в затвора, променил конституцията в авторитарен стил, заедно с обкръжението си изнесъл около 70 милиарда долара в чужди сметки до края на 2013-та и (което преля чашата) през ноември 2013-та бе отказал да подпише договореното споразумение за асоциирано членство на Украйна в ЕС. На 21 ноември протестите започнаха студентите, при което много от тях бяха пребити. На другия ден на площада вече излязоха половин милион души и започна това, което украинците наричат не "преврат", а Революция на достойнството. Накрая се намеси украинския парламент и Янукович бе принуден да избяга в Русия на 21 февруари през нощта.

Да се твърди, че всичко това е дело на САЩ и Запада е невярно и цинично. Затова пък е сигурно, че в цялата тази поредица от събития (още от избирането на Янукович на президентския пост през 2010 г.) огромна роля играе Русия. В последния етап под неин натиск и съблазнен от обещаните 15 милиарда долара Янукович избра руския митнически съюз и отказа споразумението с ЕС. Първият транш от тези пари дойде веднага след отказа и съвпадна с началото на протестите.

Голямата популярна лъжа

Тезата, че за войната срещу Украйна е виновен Западът, а Русия е невинна, е голяма лъжа, която обаче се радва на голяма популярност. Може да се каже, че тя е дори доминираща в българското публично и медийно пространство. Няма ден, в който многочислени коментатори, анализатори и всякакви авторитети да не облъчват публиката с нея. Нищо чудно, че е преобладаваща и сред "широките народни маси". В политическите среди тя също се ползва с отлична популярност – начело с държавния глава и няколко политически партии. В момента и бившият пръв "евроатлантик" Пеевски взема завоя и вече е пръв тръмпист със съответните нови "нюанси" по отношение на Русия. Впрочем, това съвсем не е само българско явление.

Още по темата

Радев отказа коментар за руските атаки в Суми: Няма да развалям празника на децата с българската политика

15 април 2025 12:44

Два са крайните резултати от всичко това. Първо, тезата (в България ярко представена от Румен Радев), че Украйна не трябва да бъде подкрепяна – по-добре да се предаде или да я оставим да бъде смазана, за да настъпи най-после мир.

И второ, разменят се местата на жертвата и агресора в тази война. Русия се представя за (провокирана от Запада) жертва, а Украйна – за дразнещ досадник, който с претенциите си създава само проблеми. Резултатите от войната пък се очертава да бъдат възнаграждение за агресора.