Засилването на източния фланг на НАТО се забавя в България и минава през палатки

Засилването на източния фланг на НАТО след военната агресия на Путин срещу Украйна oтвори възможности за България да компенсира изоставането в сектора на отбраната, от които обаче засега тя не се възползва ефективно.

20 години след присъединяването ни към НАТО оставаме една от най-слабите точки в Алианса и доказателство за това бе дебатът около приемането на международната бойна група на наша територия. Въпреки съпротивата на президента Румен Радев и проруските партии това все пак стана факт, а плановете са тя да бъде надградена до бригада.

Но докато в Румъния вече започна изграждането на най-голямата база на НАТО в Европа за 10 хиляди военнослужещи, България е много далеч от подготовката на необходимата инфраструктура, за да приеме бригадата на НАТО.

Проверка на Mediapool показа, че процесът се бави значително и отново разкрива системни слабости, отразяващи разделението в българското общество по линия НАТО-Русия и превръщането ни в лесна мишена на хибридни атаки.

България трябва да осигури възможност за настаняване на бригадата във войсковия регион "Кабиле" край Ямбол, но работата по инфраструктурата е в начален етап.

Прорурски партии подготвят референдум срещу разполагането на базата в района, а през това време многонационалната група с водеща страна Италия се готви да се настани в палатков лагер.

България пропуска и възможността да окаже по-сериозна подкрепа на Украйна и в същото време да се освободи от старо съветско въоръжение и боеприпаси. България вече изпусна т.нар. триъгълни сделки, при които можеше да получи ново въоръжение срещу помощ за Украйна, изпуска и възможността да получи компенсации от т.нар. "Eвропейски инструмент за мир" за стари боеприпаси.

Според информация на Mediapool около 70% от боеприпасите в армията са с изтичащ ресурс и много скоро България ще трябва да си плаща за отработването им.

Референдум и сериозно забавяне

Най-сериозното предизвикателство е България да подготви базата за настаняването на бригадата на НАТО. Източници на Меdiapool от Министерството на отбраната коментираха, че процесът не може да бъде спрян от местен референдум, тъй като въпросът се отнася до националната сигурност.

Затова и не се обмислят други варианти.

В отговор на въпроси по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от МО обясниха, че плановете към момента са базата да бъде готова към края на 2027 г.

Все още обаче не е направено почти нищо, въпреки че първоначалният срок за завършването на инфраструктурата бе 2024 година.

Сега от МО твърдят, че няма забавяне.

Докъде е стигнал процесът и какво ще се строи?

Взето е решение проектирането и сключването на договори за изграждане на базата да бъде възложено на Агенцията на НАТО за придобиване и поддръжка (NATO Support and Procurement Agency - NSPA).

МО е изпратило официално писмо до NSPA за уточняване на ценови и времеви параметри по реализация на проект "Проектиране на нови сгради и инженерна инфраструктура за разполагане при усилено присъствие на НАТО". Агенцията ще проведе процедура и сключи договор за изготвяне на инвестиционен проект с избрания изпълнител до юли 2024 г.

Чак след подготовката на този проект ще може да бъдат уточнени необходимите финансови средства.

Според информация на Mediapool първоначалните разчети на МО са за около 100 млн. лева.

"Взето е решение този проект да се изгражда от Агенцията на НАТО за придобиване и поддръжка. Така по-лесно ще имаме възможност да възстановим част от средствата по програмите на НАТО. Това е идеята", обясни за Mediapool началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

"Основните мотиви са, че в българската армия казарменият фонд не е обновяван в близките 30 години. Имаме нужда от способности за настаняване на български формирования, на резерва и за съвместно ползване със съюзни войски. Това е българска инфраструктура за българската армия с възможности за настаняване на съюзнически войски", добави той.

Предвижда се във войсковия регион да има административни сгради, спални помещения, столова, паркова територия за техниката и вертолетни площадки.

Идейният проект включва и пречиствателна станция за отпадни води.

Как ще се финансира?

От МО обясниха, че изграждането на базата ще бъде финансирано от България за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Общата идея е всички услуги в нея да бъдат заплащани от пребиваващите формирования на нашите съюзници, като тези услуги ще бъдат осигурени или доставяни от български фирми.

По този начин ще бъдат подкрепени икономиката и бизнесът в региона и страната.

За поддръжката на базата ще е необходим и персонал, и в тази връзка изграждането на базата ще осигури определен брой работни места.

"Една гола поляна"
 

Председателят на парламентарната комисия по отбраната Христо Гаджев, който ГЕРБ предложи за нов министър на отбраната, не крие притеснението си за забавянето на проекта.

"Има проблеми със забавянето, дори още проектирането не е започнало. Първоначалните планове бяха до края на 2024 година проектът да е завършен, а дори не е започнат. Решението за Кабиле е взето още по времето на редовното правителство на Кирил Петков. Вече са минали близо две години, откакто е взето решението, а още сме на гола поляна", каза Гаджев.

Бившият военен министър и водещ експерт в сектора Велизар Шаламанов от своя страна коментира, че на ниво НАТО са взети всички решения и остава в България да бъдат организирани по правилен начин стъпките.

Ключово е да си извлечем поуките от ставащото в Трета авиационна база в Граф Игнатиево. Там има сериозно забавяне, поскъпване и остава неясно дали базата ще може да бъде готова за приемането на новите изтребители F-16 Block 70.

Още по темата

Може ли "Граф Игнатиево" да се превърне в ново "военно НДК" ?

7 февруари 2024 07:49

"Да не се повтарят същите неща при инфраструктурата за бригадата. Сили на съюзниците не могат да дойдат без да има подходящи условия за настаняване и подготовка", посочи Шаламанов.

Временно решение – на палатки

Като временно решение за осигуряване настаняването на военнослужещите от бойната група се планира изграждането на площадка за устройване на временен лагер в местността "Орлето" във войскови район Кабиле.

Изграждането на лагера трябва да завърши до края на юли 2024 г.

"Италианските военни ще се преместят на палатков лагер за неопределено време, защото не е ясно кога ще започне строителството. Това не е най-положителният сигнал към НАТО. Можехме да действаме по-адекватно и адаптивно, в по-разумни срокове", коментира Христо Гаджев.

Изграждането на временния лагер ще се осъществи от италианската страна.

Тяхното намерение е да бъде изграден полеви лагер от лек тип - на палатки и контейнери. Всички услуги, свързани с осигуряването на стационарно електричество, водоснабдяване и канализация, хранене, къпане, наемане на контейнери и др. италианската страна ще ги заплаща и ще ги осигурява чрез контракти с български фирми от региона и страната.

Учение на бойната група, сн. БГНЕС

Липса на информационна кампания

Кметът на Ямбол Валентин Ревански вече обяви, че ще инициира допитване или местен референдум дали близо до града да бъдат разположени силите на НАТО, които имат за цел да засилят отбраната на България след военната агресия на Путин срещу Украйна.

В кампанията участват БСП, "Левицата" и "Възраждане".

Гаджев коментира, че първо трябва да се обясни на местната общественост, че този проект, всъщност, е от полза за тях.

"Най-малкото ще създаде нови работни места, ще осигури поръчки за строителни фирми, а впоследствие ще има и във всички сфери на услугите – от поддръжка, изхранване и други, свързани с присъствието на няколко хиляди души, включително и български войски, които и сега служат там. Най-важното за регион като Ямбол е създаването на нови работни места. Това ще доведе и до привличането на хора в района", посочи той.

По думите му обществеността трябва да бъде активно убедена, включително с много работа на място.

"Няма как от София да убеждаваме хората от Ямбол за какво точно става въпрос. МО трябва да проведе информационна кампания, която е безкрайно закъсняла. Тя трябваше да започне отдавна. Там ще бъде изграждана българска инфраструктура, която ще бъде използвана от български войски и наши съюзници".

Христо Гаджев, сн. БГНЕС

Според него кампанията е трябвало да започне още докато течеше обсъждането, за да не се стига до такива крайности, като организирането на местен референдум.

"Нямаше да се стигне до там, ако имаше прозрачност и информация какво точно ще се изгражда на Кабиле. Колкото повече информация и прозрачност има, толкова по-малко място остава за фалшиви новини, конспирации и чиста пропаганда", коментира Гаджев.

Изпуска ли България възможности?

Гаджев коментира, че разходите за отбрана не са от най-популярните разходи. По правило те не създават най-добра добавена стойност за икономиката на страната, както например тези в инфраструктура.

"Едно от ясните споразумения при формирането на това мнозинство са засилените разходи за превъоръжаване. До преди войната подобен консенсус беше невъзможен. Трябва да следим как се инвестират средствата и да заложим на технологиите на бъдещето, да използваме уроците на войната. Да инвестираме в дронове, например, да наблегнем на електронната война и други", посочи той.

По думите му България трябва да подготви своя Стратегия за развитие на отбранителната индустрия, подобно на тази в Европейския съюз. 

как да инкорпорираме в нея предприятията от информационно – комуникационния сектор, новите технологии.

"Един от уроците от войната е, че тя е война на изтощение. Който може да произвежда, има предимство. Затова трябва да се инвестира в нашата индустрия", добави Гаджев.

България се забави и с оказването на военна помощ за Украйна. Процесът бе блокиран от назначените от президента Румен Радев служебни правителства, но сега се отпуши.

"Първият етап бяха т.нар. триъгълни сделки (компенсиране с нова техника при помощ на Украйна със старо въоръжение – бел. ред.), които изпуснахме, но има други възможности. Има различни механизми за отпускането на средства при оказването на помощ за Украйна. Трябва да бъдем активни и бързи, защото не е ясно и този прозорец кога ще се затвори".

Какво трябва да се направи?

Велизар Шаламанов коментира от своя страна, че България се е забавила с повече от 10 години.

"След като на срещата на върха на държавите-членки на НАТО в Уелс през 2014 година бе взето решение да започне изпълнението на План за повишаване на готовността, поради оценката на България, че няма заплаха, тази дейност основно бе в балтийските републики и Полша. Не бяха взети необходимите мерки за усилване на силите на НАТО в Югоизточна Европа. А сега има определено изоставане, ако се сравняваме с Румъния", коментира Шаламанов.

Той припомни, че първата важна стъпка е била направена през 2014 година с приемането на Национална програма "България в НАТО и европейската отбрана 2020", но изпълнението ѝ е било забавено.

Изпълнението на първата голяма цел – освобождаването от старата, несъвместима с НАТО и до голяма степен функционално негодна съветска техника, се е забавило, което води до по-ниски способности на нашата армията.

"Това забавяне, заедно със забавянето на повишаването на разходите за отбрана и недостатъчния капацитет за сключване на мащабни договори по проектите за модернизация, забави модернизацията", коментира той.

"Приоритетните девет проекта от модернизацията трябваше да бъдат завършени през 2020 година, а ние виждаме, че сега с бъдещия договора за нови 3D радара, те ще са стартирали, но ще завършат едва след пет шест години".

Има сериозно забавяне и в инфраструктурата и набирането на персонал, който може да използва тази техника.

"Стратегическият преглед на отбранителната политика трябва да отчете тези забавяния и да предложи ясна програма за наваксване на загубеното време и максимално използване на опита от войната в Украйна", каза Шаламанов.

По думите му България е можела да направи много повече, ако беше стартирала приоритетно проектите за придобиване на западна техника и разполагане на съюзнически сили, които да компенсират някои наши слабости в отбраната.

"Това би позволило много по-активно и смело България да прехвърли съветско въоръжение и техника на Украйна. Допуснатата слабост да не се иска помощ от НАТО блокира възможността ние да помогнем на Украйна, забавя нашето превъоръжаване, оскъпява го и води до пропускане на възможности, които други страни реализираха през т.нар. триъгълни сделки", каза той.

Велизар Шаламанов, сн. БГНЕС

"Приоритетно трябва да гарантираме отбраната и сигурността на България, възползвайки се от членството ни в НАТО и отбранителното планиране в НАТО, което позволява ние да разполагаме с необходимите ни способности още преди да сме придобили въоръжението и техниката, възползвайки се от съюзнически сили. Това ще позволи да предоставим по голяма помощ за Украйна, което е изключително важно и за нашата сигурност".

Той акцентира на необходимостта от дългосрочна визия, ясна национална програма за ангажираност на всички страни и подкрепа в парламента, защото почти всички важни решения в сферата на отбраната надхвърлят компетентността само на МО.

"Много ярък пример за това е начинът, по който стартира същностната отбранителна реформа през 1999 година - пряк ангажимент на президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и мнозинството в парламента. Сега, когато сме изправени пред паралелно решаване на поне три предизвикателства - помощ за Украйна, ускорено превъоръжаване и окомплектоване на армията и резерва с мотивиран и високо подготвен състав - такава сложна задача не може да бъде решена само от Министерството на отбраната".