Европроекти за дигитализация и киберзащита за милиони са под риск

Изкуствен интелект, облачни решения, 5G мрежи, суперкомпютри, ботове, интернет на нещата - цифровите технологии навлизат с шеметна скорост във всекидневието ни. Заедно с тях кибератаките растат, критичната инфраструктура е под заплаха, а хибридната война е в разгара си. Затова не е случайно, че Европейският съюз отделя значителни средства за цифрови умения и дигитализация на обществото, основно по програмата "Цифрова Европа", но не само.

Успоредно с това се приема и законодателството в тази област. Наскоро Европейският парламент одобри първия в света закон за изкуствения интелект. Преди това беше приет и Актa на ЕС за солидарност в киберпространствo, който има за цел да помогне за по-бързо разкриване на киберзаплахи и инциденти и подобряване на киберсигурността в ЕС.

Като част от Европейския съюз България получи значителни средства за цифровата ситрансформация - около 1.5 милиарда лева до 2027 г. Проверка на Mediapool показва, че изпълнението на проектите се бави, а срещу някои от тях стоят нули в системата за еврофондовете ИСУН, въпреки че повече от половината от времето за изпълнение е минало.

Дигитална свързаност за селата

По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) бюджетът на компонента

"Дигитална свързаност" е близо 884 милиона лева. По него за изпълнение са заложени три големи проекта, като два от тях вече са договорени и по този начин са ангажирани 70 на сто от средствата (619 млн. лв.).

Най-мащабният проект, който ангажира над половината от бюджета - близо 470 млн. лв., е свързан с "широкомащабното разгръщане на цифровата инфраструктура". Той е известен като "интернет за селата". По него трябва да се изгради 5G мрежа предимно в селски и погранични райони, които сега са без покритие поради липсата на интерес от страна на оператори. Той се изпълнява от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) заедно с Изпълнителна агенция "Инфраструктура на електронното управление" (ИАИЕУ).

В отговор до Mediapool от транспортното министерство твърдят, че няма забавяне в изпълнението на проекта. Направено е пълно картографиране относно предлагането на широколентов достъп до интернет на територията на страната, за да се определи кои географски райони ще бъдат обхванати. Отчитат и успешно изпълнени четири реформи, свързани с проекта. Те са за намаляване на таксите за радиочестотен спектър, приключване на отдаването на спектър в обхвата 26 GHz, както и на наличния спектър в обхватите 700 MHz и 800 MHz на трите мобилни оператори, направени са и законодателни промени. Става въпрос за изменения в Закона за устройство на територията, според които не е нужно разрешително за строеж за поддръжката, оборудването или подобряването на елементи на радиопредавателните системи, както и за тяхната подмяна. Освен това публично финансираните инфраструктурни проекти трябва по подразбиране да изграждат защитни тръби и кабелни шахти по начин, който е отворен за ползване от всички оператори, се казва в отговора на МТС до Mediapool.

Въпреки че транспортното министерство отчита, че всичко върви по план, системата за еврфондовете ИСУН показва, че до момента за изпълнението на проекта са платени 0 лева. Това означава, че тепърва ще се пускат конкурси за избор на оператори, които да изградят 5G мрежата в селските райони, а времето за усвояване на средствата изтича през август 2026 г.

Другият голям проект е за доизграждане и развитие на цифровата ТЕТРА система и радиорелейна мрежа, управляван от МВР за близо 150 млн. лв. Това е мрежата, която се

използва за обмен на информация от военните и органите на реда в помощ на населението при пожари и наводнения, например. Целта е да се постигне 95% покритие на страната при 70 на сто сега.

Киберсигурност на нула

И ако по "Дигитална свързаност" от Националния план по възстановяване и устойчивост 70 на сто от средствата поне са договорени, положението по отношение на киберсигурността е кръгла нула, а там са заложени 342 млн. лв., сочи проверка на Mediapool в ИСУН.

Средствата са по новата програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за

интелигентна трансформация", която накратко администрацията нарича "Наука и иновации", с хоризонт на действие до края на 2027 г.

Публична тайна е, че държавната администрация има огромни проблеми с киберсигурността. Един от знаковите случаи са хакерската атака срещу базата данни на Националната агенция за приходите, при която изтекоха личните данни на над 5 милиона българи. Не по-малко скандален беше случаят с хакерската атака срещу "Български пощи", в резултат на която хиляди пенсионери не можаха да си получат пенсиите навреме. Сривът на Търговския регистър през 2018 г. пък силно затрудни гражданския оборот в страната и постави под риск редица имотни сделки.

През последните години кибератаките срещу различни институции са всекидневие. Въпреки това страната ни все още не е хармонизирала законодателството си в областта на киберсигурността с новите европейските изисквания и е заплашена от наказателна процедура. Европейската директива за мрежова сигурност влиза в сила от април 2024 г. Тя е задължителна не само за държавите, но и за частните дружества, които оперират в сферата на т.нар. критична инфраструктура, като електроразпределителните дружества, например. Отговорник за законовите промени и изпълнението европроектите за киберсигурност е Министерството на електронното управление (МЕУ).

От Министерството на иновациите и развитието, което управлява програмата "Наука и иновации", където са проектите за киберзащита, посочиха в отговор до Mediapool, че изпълнението ѝ закъснява заради късното одобрение на програмата от страна на ЕК - в края на 2022 г., от една страна, а от друга - заради факта, че мерките се планират и програмират от две междинни звена - едно в Министерството на електронното управление и друго в Министерството на образованието.

Още по темата

Как Министерството на е-управлението даде накъсо с дигитализацията на регистрите

13 февруари 2024 08:08

Така чак през февруари 2024 г. са отворени за кандидатстване няколко процедури, свързани с киберсигурността, по които бенефициент са Министерството на електронното управление (МЕУ) и Изпълнителната агенция "Инфраструктура на електронното управление", която е под шапката на МЕУ.

От отговора на Министерството на иновациите и растежа до Mediapool става ясно, че поръчките по проектите за киберсигурност ще се възлагат по Закона за електронното управление (чл. 7с). Този текст влезе в сила в края на 2019 г. и с него се дава право изпълнението на проектите да се възложи директно на "Информационно обслужване", което е определено за "Национален системен интегратор". Това беше направено с цел да се реши проблемът с разпокъсаността на информационните системи на отделните държавни ведомства и с факта, че те не обменяха информация помежду си. Така през последните години "Информационно обслужване" се превърна в предпочитан партньор за изпълнението на проекти за електронното управление на държавата.

Ако по проектите за киберсигурност се приложи правната норма по чл. 7с на ЗЕУ и поръчките се възложат директно на "Информационно обслужване", това ще е нарушение на евродирективата за обществените поръчки, коментираха експерти пред Mediapool. Те припомниха случая с поръчката за ТЕТРА системата на МВР по Плана за възстановяване и устойчивост. Тогава беше направено запитване до ЕК дали поръчката може да се възложи директно на "Информационно обслужване", но отговорът беше, че е недопустимо.

Така се наложи поръчката да бъде обявена повторно. В крайна сметка тя беше спечелена от консорциум "Национална система за критични комуникации" с участници "Телком Инженеринг" ООД и "Телелинк Инфра Сървисис" ЕАД, с цена от 108.4 млн. лв. без ДДС - почти същата, каквато е и прогнозната стойност. Договорът е сключен през ноември 2022 г. Няколко месеца по-късно е променен с анекс и крайният срок за изпълнение е краят на 2024 г.

Монополът на "Националния системен интегратор"

С разпоредбата на чл. 7с в ЗЕУ държавата на практика осигурява законов монопол на "Националния системен интегратор", чиито функции се изпълняват от "Информационно обслужване", на пазара на ИТ услуги, коментираха специалисти. Причината е, че до края на всяка календарна година всички държавни органи, които се обслужват от "Информационно обслужване", са длъжни да докладват на държавната компания какви дейности и поръчки планират да ѝ възложат за следващата бюджетна година.

По този начин "Информационно обслужване" получава авансово бюджета, с който ще разполага през следващата година, защото обслужва 22 големи държавни администрации. Сред тях са министерствата на финансите и здравеопазването, НАП, ЦИК, Агенцията за обществените поръчки и други.

"Информационно обслужване" има последната дума за дефинирането и оразмеряването на нуждите, дизайна на технически решения за внедряване на информационно-комуникационни технологии, закупуването на хардуер и лицензи. В добавка държавната компания остойностява всички тези нужди.

Тъй като "Информационно обслужване" няма достатъчно ресурс да изпълни огромният обем от работа, държавната компания аутсорсва част от дейността си на частни фирми. Това става чрез обществени поръчки, рамкови или граждански договори.

От данните на Агенцията за обществените поръчки за периода 2019 - 2023 г. е видно, че при около 60% от поръчките договорите са сключени след процедури само с един кандидат.

Освен това, имайки консолидирана информация, "Информационно обслужване" би могло да манипулира пазара, като договаря проекти с ръководствата на представителните офиси на големите ИКТ производители. Те имат да изпълняват квоти за продажби и, ако искат да работят с "Информационно обслужване", трябва да се съгласят с посочените им цени.

Например поръчката за ИКТ системата на Агенцията по кадастър, проведена от

"Информационно обслужване". Анализ на постигнатата цена показва, че софтуерът за архивиране е над 2 пъти по-скъп от препоръчителните цени на производителя.

От проверените обществени поръчки възложени от "Информационно обслужване" има индикации, че за определени проекти се губят между 15 - 20% от обичайните отстъпки, които производителите дават за държавни проекти и за големи обеми на доставки, става ясно от данните на АОП.

Въпреки, че "Информационно обслужване" "ротира" партньорите, на които възлага доставки, се наблюдава тенденция за предпочитани фирми. Например, бизнесът на "Компютър 2000 - България" ЕООД е силно зависим от работата им с държавната фирма, тъй като близо две трети от приходите на частната компания са от "Информационно обслужване".