Има един закон, който България се мъчи да приеме най-малко от 7 години насам, но напредъкът не е обнадеждаващ. Интересното е, че всички го чакат, защото знаят, че всяка цивилизована държава трябва да има такава регулация, но никой не харесва това, което реално се предлага. Става дума за т. нар. закон за личния фалит, който се очаква да промени съдбата на хилядите вечни длъжници в България, на техните кредитори, а покрай тях – и на цялото общество.
Очаквано, никой не знае колко точно са вечните длъжници в България, но се предполага, че са много. Освен от всички тях той се очаква с нетърпение и от европейските институции, защото е вписан в Националния план за възстановяване и устойчивост и следователно от него зависят до някаква степен 11-те милиарда лева за България от Брюксел. Лошото е обаче, че проектът сериозно изостава. Въпреки че бе внесен в парламента от служебното правителство още на 13 април 2023 г., той мина само първо четене. Оттогава насам буксува, независимо че становищата по него на засегнатите страни продължават да "валят".
Сложен баланс
Но това донякъде е очаквано, защото дилемата около личния фалит наистина е сложна. В крайна сметка става дума за опрощаване на дълг. При това не само дългове за парно, вода, телефон и кредити към топлофикации, банки и телекоми - бизнеси, които българинът по презумпция не харесва (донякъде основателно), но също така и за задължения към други физически лица, които в даден момент са се оказали кредитори – роднини, приятели и т. н.
От друга страна, личният фалит е едно цивилизовано решение за изход от ситуация, от която полза няма за никого – нито за вечния длъжник с финансова "присъда" доживот, нито за кредитора, който често няма реален шанс да върне дори малка част от парите си, нито за цялото общество, което няма полза от работници "на черно", които се водят социално слаби и не си плащат данъците.
В момента производствата за събиране на вземания у нас се превръщат в дългогодишна и безрезултатна дейност, която генерира значителни разходи и вкарва и кредиторите, и длъжниците в задънена улица. Делът на заповедните производства в районните съдилища за 2021 г. е бил 47% от делата на съда (187 689 броя)! Редица изпълнителни дела срещу граждани продължават по 10-15 години, което значително увеличава сумата на дълга с лихви и разноски, често значително надвишаващи главницата.
Ясно е, че да се разпише личният фалит по справедлив начин е майсторство, защото той хем трябва да даде втори шанс на добросъвестните длъжници, хем да не създава усещане, че се отваря "вратата" за лесно бягане от финансова отговорност.
И понеже този баланс е труден, недоволството от внесения от служебното правителство законопроект е повсеместно, а становищата по него, които са десетки и продължават да се трупат вече една година, го критикуват с взаимноизключващи се съображения. Едните твърдят, че е прекалено благосклонен към длъжниците, а другите – че е твърдо в полза на кредиторите.
Разнобой
Асоциациите на банките и другите кредитори, чието лоби на първо място е обвинявано, че спъва законопроекта, са притеснени от възможностите за злоупотреби и смятат, че текстовете в сегашния вид имат твърде много несъвършенства.
От другата страна са защитниците на длъжниците, които пък смятат, че процедурата е разписана по начин, по който няма да работи и реално няма да облекчи живота на тези, които уж цели да защити. Според омбудсмана Диана Ковачева например, логиката на закона трябва да се преобърне, така че той да е насочен не към удовлетворяване на кредиторите, а към спасяване на добросъвестните физически лица, които са изпаднали в тежки финансови проблеми.
"България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност (фалит) на физическите лица. Опитите за такъв законопроект, правени през годините, катастрофират, защото размерите на феномена на свръхзадлъжнялостта в България са такива, че правят много тежки решенията, от които обикновено никой не е доволен", призна през 2022 г. тогавашният правосъден министър Крум Зарков.
Два паралелни режима за опрощаване
Най-големият проблем с философията на закона е, че той ще създаде втори паралелен режим на опрощаване на дълговете на гражданите, съществуващ заедно с изключително спорната 10-годишна абсолютна давност за частните дългове, която бе приета през 2020 г. и е в сила от 2 юни 2021 г.
Тя предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това важи обаче за задължения, натрупани след 2021 г., което означава, че въпросната давност за пръв път реално ще бъде приложена през 2031 г.
Според редица юристи личният фалит е много по-добра и справедлива алтернатива на абсолютната давност, защото стимулира длъжника да поеме отговорност и да плати част от задълженията си вместо да се крие от държавата и кредиторите си 10 години.
Много експерти смятат, че двата режима – 10-годишната давност и личният фалит, са несъвместими, но политиците не желаят да поемат репутационните щети да отменят популистката поправка от 2020 г. и на този етап решението е двата режима да действат едновременно.
Как точно ще се опрощават дълговете?
Производството за обявяване на фалит като физическо лице се предвижда да е изцяло доброволно. То ще се образува по искане на добросъвестния длъжник и ако е успешно, ще удовлетвори частично кредиторите, а другата част от дълговете ще бъдат опростени. Кредиторът обаче няма да има възможност да поиска образуване на такова производство. За разлика от търговската несъстоятелност, тази за физическите лица ще зависи изцяло от волята на длъжника.
Процедурата по личен фалит ще започва с подаване на молба до съда от страна на длъжника. В нея той трябва да покаже, че работи или има доходи и имущество, с които да удовлетвори кредиторите си до някаква степен, да обясни защо е изпаднал в неплатежоспособност, да докаже, че е бил добросъвестен, както и да предложи план за погасяване на задълженията си. Към молбата се прилагат редица документи, включително опис на имуществото, списък на образуваните срещу него дела, както и справка за всички плащания над 500 лв. през последните шест месеца.
Според проекта не се счита за добросъвестен длъжник, който не е работил през последната 1 година без основателни причини, а през последните 5 години не е декларирал коректно доходите или имуществото си, или е дарил имущество на значителна стойност, или е взел заем, несъобразен с доходите му, за разходи, различни от основните жизнени потребности на семейството.
Молбата ще се публикува в регистър по несъстоятелност, като в 14-дневен срок всеки кредитор ще може да направи възражение.
Любопитни факти
Личният фалит е феномен, претърпял многовековна еволюция. Древен прототип за правилата за действие срещу неплатежоспособен длъжник могат да се открият още в Шумерската цивилизация. Норми за несъстоятелността се намират и в римското право, в това на Древна Гърция и на Древен Египет, както и в законовата уредба на отделни държави на Средновековна Европа. Един от най-старите писани актове – "Статутът на банкрута", е приет от Парламента на Англия още през 1542 г.
В становището си до Народното събрание Асоциацията на държавните съдебни изпълнители е направила изчерпателен обзор на съвременната регулация на личния фалит в куп европейски държави, където има такава – Дания, Англия и Уелс, Франция, Германия, Швеция, Финландия, Австрия, Белгия, Холандия, Люксембург, Португалия, Естония, Словакия, Чехия, Латвия, Словения, Полша, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Испания, Унгария, Хърватия, Кипър, Румъния. От сравнението се вижда, че в повечето държави процедурата по личен фалит се развива пред съд, като срокът за опрощаване на дълговете най-често е между 3 и 7 години. В повечето случаи има публичен регистър на несъстоятелността, а самата процедура е или безплатна, или максимално евтина.
За да стартира процедурата, имуществото на длъжника трябва да е достатъчно, за да покрие разноските по нея и поне 30% от дълга към кредиторите. Предвидено е, че длъжник, който поиска откриване на производство, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите си.
Ако са изпълнени условията, съдът обявява неплатежоспособността и открива производството. Фалит се обявява, ако длъжникът не може да плати сума над 10 минимални работни заплати (над 9330 лв. в момента) в продължение на повече от шест месеца.
С откриването на производството длъжникът не може да сключва сделки с имуществото си и да извършва плащания без разрешение на синдика (с изключение на издръжката). Спират обаче съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански дела срещу длъжника, както и изпълнителните производства.
След откриването на производството се установява размерът на вземанията на кредиторите, както и имуществото на длъжника, което влиза в масата на несъстоятелността. За гарантиране на жизнените потребности на длъжника се определя несеквестируемо имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността. Предвидена е например издръжка за длъжника и членовете на неговото семейство, която не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата на месец (933 лв. в момента).
Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото на длъжника, се търсят варианти за доброволно уреждане на задълженията. Може да се утвърди план за погасяване на задълженията, в който може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или изцяло опрощаване на дълговете и др. Със съдебното решение за утвърждаване на плана производството се прекратява. Планът е задължителен за длъжника и кредиторите. Друг вариант е извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите.
Когато не е предложен или утвърден план за погасяване, съдът обявява фалита на длъжника и започва разпродажбата на имуществото му.
Ако длъжникът е добросъвестен и в рамките на 3 години прави всичко, за да върне парите на кредиторите си и не укрива доходи, след изтичането на този срок той може да поиска погасяване на целия дълг. Това е възможно, ако през въпросните 3 години длъжникът е платил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите. Много е важно през този период длъжникът да не се опитва по никакъв начин да увреди умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.
Ако обаче гражданинът няма имущество за продан, което да е достатъчно да покрие разноските и поне частично да удовлетвори кредиторите, съдът директно обявява неплатежоспособността. В този случай, ако длъжникът е бил добросъвестен, всичките му задължения се опрощават с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на производството по несъстоятелност.
Много е важно, че въпросното опрощаване не става автоматично, а с нова молба до съда.
Някои дългове са изключени от общото правило за опрощаване с изтичане на 3-годишен или 5-годишен срок: вземанията, обезпечени с ипотека (например жилищните кредити), вземанията за глоби и имуществени санкции, за непозволено увреждане, за издръжка и вземанията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.
За прозрачност на личния фалит ще се създаде Регистър по несъстоятелност към правосъдното министерство, като не е ясно каква част от него ще бъде публична.
Според проекта длъжникът няма право на втори личен фалит.
Аргументите "за" и "против" проекта
• Най-големият "плюс" на проекта е, че макар и с много условности, ще даде дълго чакания втори шанс на добросъвестни хора, които са готови да работят здраво три години, за да не оставят дългове на децата и внуците си.
• Важно е също, че личният фалит ще важи и за хората със стари задължения – нещо, което не се отнася за приетата през 2020 г. 10-годишна абсолютна погасителна давност за частните дългове.
• Най-сериозната критика е, че ще възникне паралелно функциониране на два различни режима за опрощаване на задълженията, поради което има предложения със законопроекта за личния фалит да се отмени 10-годишната абсолютна давност. Докато личният фалит стимулира добросъвестното и прозрачно уреждане на задълженията, давността стимулира единствено укривателството, смятат много експерти. Това е и ключовото възражение на Асоциацията на банките.
• Според омбудсмана Диана Ковачева негатив на проекта е, че той няма да важи за малките дългове – под 10 минимални заплати (тоест под 9330 лв.). Според нея има много пенсионери, задлъжняли на "Топлофикация", "Софийска вода" и т. н., които дори да плащат по 50 лв. на месец от пенсията си за покриване на дълга, никога няма да се освободят от него, защото тази сума покрива само лихвите, а не главницата. На точно обратното мнение е Камарата на частните съдебни изпълнители, според която процедурата е неоправдана за дългове под 30 заплати, тъй като разноските по съдебното производство не оправдават дребните искове.
• Сериозен недостатък, който може практически да блокира прилагането на проекта, е изискването за назначаване на синдик, който ще получава солидно заплащане за работата си. На всичкото отгоре разноските за синдика следва да бъдат авансово заплатени от длъжника. Например синдикът ще взима една минимална заплата за всяка от следните дейности: съставяне на списък на приетите вземания, извършване на опис на имуществото, изготвяне на план за погасяване на задълженията на длъжника и т. н. При всяка продан синдикът ще прибира 5% от осребреното имущество, а отделно има право и на годишно възнаграждение от една минимална заплата. Диана Ковачева е изчислила, че при минималния допустим от закона дълг разходите за процедурата ще бъдат равни на около половината от дължимото към кредиторите. Неслучайно Върховният касационен съд в становището си до Народното събрание предлага производството да протича без синдик. Според Асоциацията на държавните съдебни изпълнители в повечето държави от ЕС процедурата по личния фалит се развива пред съд и е освободена от такси или те са минимални. Тя също смята, че е неуместно процедурата да се ръководи от синдик или от съдебен изпълнител.
• Тригодишният срок преди опрощаването на дълга не е обоснован в проекта с аргументи. Масово в държавите от ЕС въпросният срок е 3, 5 или 7 години, като той е въпрос на политическо решение, защото може да се окаже твърде кратък. Отделно, банките настояват за по-дълъг срок на влизане в сила на новия режим – поне 2 години след приемането на закона.
• Банките предлагат процедурата по фалит да може да стартира и по искане на кредитора.
• Проектът не решава проблема със задълженията на физическите лица – търговци, включително земеделските производители, както и хора със свободни професии. Според едни това е "минус", а според други е "плюс".
• Омбудсманът, както и отделни граждани, настояват личен фалит да може да се обявява и за жилищните кредити или други заеми, обезпечени с ипотека, но Камарата на частните съдебни изпълнители е твърдо против това.
• Според омбудсмана покупката на телевизор, компютър или телефон през последните 5 години преди молбата за фалита не би следвало да бъде ограничително условие за старт на производството, както предвиждат текстовете в момента.
• Голямо преимущество за длъжника, а и за съдебната система, е, че всичките му задължения ще се уредят в едно съдебно производство, а не в няколко или десетки такива.
• Според Камарата на частните съдебни изпълнители функциите на синдик трябва да могат да се изпълняват и от други категории лица, например от частни съдебни изпълнители. Висшият адвокатски съвет и Върховният касационен съд обаче са твърдо против идеята, защото това би било несъвместимост и защото няма да има съдебен контрол върху дейността на съдебния изпълнител.
• Според Камарата на частните съдебни изпълнители "минус" на закона е, че не предвижда ограничаване на правата на длъжниците, ако след опрощаване на дълговете са останали неудовлетворени кредитори – например забрана за упражняване на дейност като едноличен търговец, да бъде член на управата или надзора на търговско дружество и т. н. Банките също смятат, че липсата на каквито и да било последици за фалиралите лица, чиито дългове са опростени, не е балансирано решение. Според тях трябва да се въведе ограничение в продължение на три години напред длъжникът да не може да тегли нови заеми. В най-новото становище на Министерството на правосъдието обаче се казва, че всяка забрана за търговска дейност на фалирал длъжник би противоречала на Плана за възстановяване и устойчивост, защото би го лишила от доходи.
• Според банките няма достатъчно гаранции в закона срещу възможността длъжникът да посочи в списъка на кредиторите си куп фиктивни лица, чрез които да контролира в своя полза цялото производство.
Интервю с Андрей Георгиев, съдия в Софийския районен съд:
В този вид законът няма да работи
Кадър: БНТ1
Съдия Георгиев, смятате ли, че предложеният законопроект за личния фалит ще уреди по справедлив начин отношенията между кредитори и длъжници, тъй като със сигурност той ще внесе сериозна промяна в правния ред в България?
Големият проблем на този закон е, че така и не се разбра какво искаме да обслужваме с него. За мен законът трябва да бъде насочен най-вече към най-бедните длъжници – тези, които по една или друга причина неумишлено са поели толкова много дългове, че никога няма да могат да ги изплатят. Там са най-големите проблеми, защото това са хора, които не искат да си търсят работа, обезсърчават се да участват в икономическия живот. Но по време на обсъжданията имаше мнение, че законът трябва да даде нов старт по-скоро на хората от средната класа.
Какво имате предвид?
Несъстоятелността е признание за това, че в живота стават лоши неща и затова на първо място тя трябва да работи за най-уязвимите.
Опрощаване на дълговете след само 3 години звучи като голямо облекчение. Справедлив ли е този срок?
Звучи като облекчение, но във вида, в който е предложен, този закон няма да сработи. Той е една илюзия, защото няма кой да плати разноските по тези дела. Синдикът е много скъпа фигура, която има смисъл, когато става дума за управление имущество за хиляди левове, например на търговците. Какво ще управлявате на имуществото на човек с панелен апартамент, кредит, кола и евентуално някакъв лизинг на телефон? Да се плаща заплата на синдик за три години са много пари, които няма да отидат в кредиторите и са загубени за икономиката. В Хърватия например с описване на имуществото е натоварен специален държавен орган. Това може да се прави дори от съда. Но не е рационално да се назначава специален синдик.
И все пак – 3 години не са ли кратък срок за освобождаване от задълженията?
Това е въпрос на политическо решение. В ЕС има различни срокове, мисля, че германският е три години. В Европа въпросът за несъстоятелността се разглежда именно през тази призма – че този човек ще се върне в обществото. Но най-добре би било да се изследва статистиката на съдебните изпълнители за това след колко време взискателите по изпълнителни дела обикновено спират да си търсят вземанията. В моята лична практика това са може би от 3 до 5 години. Ако един икономически субект до 3-4 години не си получи парите, обикновено се отказва.
В държавите, които са регламентирали личния фалит, кои длъжници се смятат за добросъвестни?
Тези, които не са изпаднали в това състояние умишлено, например с луксозен начин на живот или с престъпление. Второ, тези, които по време на несъстоятелността добросъвестно управляват и се разпореждат с имуществото си така, както законът изисква.
Но това може да са хора, натрупали много дългове заради лоши решения, които са взимали?
Дори това да е така, какво правят хората, които знаят, че никога няма да могат да си платят дълга? Работят "на черно", не плащат осигуровки на държавата, натоварват социалните системи. Кредиторите не могат да вземат нищо от тях, защото трябва да водят множество безплодни производства. В резултат те или се отказват изцяло от претенциите си, или преследват този човек, докато умре и наследниците му се откажат от наследството. Да, при личния фалит кредиторите нямат да получат цялото си вземане, но със сигурност ще получат повече от това, което биха взели, ако длъжникът се укрива.
Големият въпрос е какъв сигнал дава законът към обществото. Когато гражданите знаят, че имат сравнително приемлив изход в 3-годишен срок, няма ли да влизат в дългове много по-спокойно и безразсъдно?
Никой не дава кредити току-така. Банката например не би ви дала голям кредит без обезпечение. Но по принцип е добре да има и ограничения за длъжниците след изтичането на обсъждания 3-годишен срок – например да теглят нови кредити.
Защо законопроектът е блокиран от толкова разнопосочни становища?
Законопроектът не напредва, защото няма разбиране за него в обществото. Някои хора си мислят, че длъжникът отива в съда, казва, че няма пари, съдът му казва, че това е много хубаво, и той вече не дължи нищо. А идеята е всичко, с което длъжникът разполага, да бъде осребрено, с изключение на несеквестируемото имущество. От другата страна, кредиторите се притесняват, че съвсем ще загубят възможността да си събират парите. До голяма степен това се дължи и на въведената преди няколко години 10-годишна абсолютна давност, която я няма почти никъде по света. При нея с изтичането на един срок целият дълг се погасява. Това е точно обратната философия на несъстоятелността. Несъстоятелността ви казва – бъдете добри длъжници, давайте цялото си имущество на своите кредитори и ако го правите за определен период от време, ще се освободите от дълговете си. Абсолютната давност ви казва обратното – ако успеете да се криете успешно 10 години, никой няма да може да ви търси задълженията.
Ще се затрупат ли окръжните съдилища с дела на фалиращи граждани?
Наистина съществува спор за подсъдността. В държави като Хърватия и Румъния процесът има и досъдебна фаза, при която някой в администрацията помага да се постигне споразумение. При нас големият проблем ще бъде в София. Ако подсъдността остане на ниво окръжен съд, извън Софийския градски съд според мен останалите окръжни съдилища са с доста поносима натовареност, дори ниска.
Тази статия е създадена в рамките на инициатива "Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности", финансирана от Европейския съюз и фондация "Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Не е самво въпрос на баланс, ами защото лихварите са много силни.
Не говоря за малки заложни къщи, нито дори за вериги за бързи заеми.
Става въпрос за влиятелни чуждестранни и български банки и финансови институции, чиито бизнес може да бъде сериозно засегнат от един истински "балансиран" закон за личната несъстоятелност.
Преди повече от десетилетие Орбан защити унгарските длъжници от неравноправни клаузи, засягащи дестеки унгарци, получили ипотечни заеми в швейцарски франкове.
Това все …
още не е простено на Орбан - наричат го как ли не, опитват се по най-разнообразни начини да го свалят от власт.
Наполеон също беше свален от власт след като издаде декрет за опрощаване на дълговете на мъже, които се присъединят към Великата армия.