Бездънният джоб на българския пациент

Доплащаме средно 2300 лв. в болница и 50-70 лв. в аптека

Интервю на Mediapool с Антон Тонев, политик от "Продължаваме промяната", съветник на доскорошния министър на здравеопазването Христо Хинков

Д-р Тонев, имате ли данни колко доплащат в момента пациентите в болниците, аптеките и за различни изследвания?

Между 200 и 240 хиляди души всяка година влизат в болница за извършване на някаква манипулация, интервенция, операция, които са свързани с доплащане. Обикновено това са пациенти, които търсят най-добрия доставчик на тази здравна услуга, защото много често резултатът от нея е свързан с лекаря, който я извършва. По неофициални данни доплащането е от порядъка на средно 2300 лева за операция и около 1600 лева, когато няма оперативна намеса. Това прави около 500 млн. лева грубо доплащане в болниците. В болница се доплаща за подобрени битови условия, консумативи, избор на екип. При 8 млрд. бюджет и 40% доплащане, това означава, че през 2024 г. ще доплатим 3.2 млрд. лева. Ако от общото доплащане в размер на 3.2 млрд. извадим доплащането в болниците, то остават около 2.5-2.7 млрд. лева доплащане за всичко друго. А всичко друго е: на гишето на аптеката всеки месец хронично болните доплащат за лекарства. Всъщност ние имаме около 1.5 млн. души, които доплащат като в спортния тотализатор "с малки суми, но редовно" – 50-70 лева всеки месец. За пример: 1 млн. души по 50 лева на месец са 50 млн. лева на месец, по 12 месеца прави 1.2 млрд. лева.

По отношение на профилактичните изследвания и тези за хронични заболявания НЗОК заплаща много голяма част от тях напълно. По отношение на образните изследвания тя отново заплаща 100%, но на много малко хора. И около 100-150 млн. лева от тези 2.5 млрд. лева отиват за доплащане именно на образни изследвания: скенери и ядрено магнитен резонанс (ЯМР).

Може ли в обозримо бъдеще с публични средства, без да се увеличава здравната вноска, да се намали чувствително доплащането на пациентите?

Търсим начини, за да можем да си го позволим точно това. Ако ние искаме да адресираме политика за намаляване на доплащането, ние трябва да атакуваме еднакво и двете страни. От една страна да опитаме да компенсираме това, което се доплаща в болниците, основно през консумативите, защото останалото е услуга. Вие можете да изберете дали да платите избор на екип или не, но нашата политика ще е за заплащане на все повече консумативи, за да разтоварим семейните бюджети от покупката на съшиватели, балони, стентове. И същевременно да продължим политиката на НЗОК за увеличаване на реимбурсацията на повече лекарства. Пилотна стъпка беше направена. Чакаме резултатите от нея в рамките на 2-3 месеца, за да оценим доколко тя е ефективна и доколко трябва да се продължи в същата посока. Ако се направи добър подбор на медикаментите, дори тази мярка няма да има бюджетно въздействие. 

Пациентът доплаща дори за чаршафи и престилки в операционната

Коментар пред Mediapool на д-р Мими Виткова, изпълнителен директор на Обединен здравноосигурителен фонд "Доверие".

Доплащанията са ежедневие. Затова казвам, че застрахователите сме огледало на здравната система, защото получаваме документи от цялата страна. В годините творчеството да се взимат пари от пациента се развива с доста ентусиазирани темпове. Това, което държавата регламентира: изборът на екип, подобрените битови условия и индивидуалния сестрински санитарски пост е "регламентирано" в кавички. Защото изборът на екип от право се превърна в задължение на пациента. Подобрените битови условия, които би трябвало да са за самостоятелна стая, вече се прилагат и когато стаята не е самостоятелна. Никой не контролира това. Въпросният сестрински и санитарски пост е сведен до правилника за вътрешния ред на болницата, където обикновено се казва, че сестрата е длъжна да влезе веднъж в стаята на пациента за смяна. Независимо дали има медицински показания тя по-често да е там. А дали пациентът е посещаван от някой повече от един път, също не е ясно. Оттам нататък всякакви други доплащания: най-вече това са медицинските изделия и лекарствата, за които не във всички клинични пътеки е фиксирано точно какво се доплаща и кое се поема от НЗОК. Ние стигаме дотам да наблюдаваме, че стерилните чаршафи и екипи за операционната се доплащат от пациента.

Едни от последните примери са за доплащане от 28 000 лева за биологична клапа, която в клиничната пътека пише, че се заплаща от НЗОК на стойност 35 000 лева. Чакам отговор от държавата, защото съм подала такъв сигнал. Друга фактура за приблизително 28 000 лева е на пациент с тромбоцитопения – хематологично заболяване, за което пациентът е заплатил всички лекарства и кръвни продукти, които се е наложило да се преливат в хода на неговото лечение. Очаквам отговор от НЗОК по този въпрос. Но когато няма ясен регламент какво плаща НЗОК и какво не и това се оставя в ръцете на всяко лечебно заведение само да го определя, се стига до ниво престилки и чаршафи в операционната.

Дотам ни доведе пазарът в здравната система. Да не говоря за предоперативни консултации, които стигат до 5000 лева. Сега се измисли друга форма: "медико деонтологична консултация". Но деонтологията е наука за морала. Какъв морал има в това пациент, който днес постъпва в болницата, един час преди това да си плати т.нар. "медикодеонтологична консултация", която е пак в хиляди лева? Даже във фактурата пише до максимален размер над 6 000 лева. Не може на тези сигнали, които пращаме до контролните институции, отговорът да е общовалиден: Те са търговски дружества, имат право да вземат пари за всичко.

Регламентът е, че от момента, в който се реши, че човек ще постъпва в болница, всички изследвания се покриват от клиничната пътека. Болници обаче връщат пациента да си направи изследвания в техния медицински център, да си плати изследванията и така да постъпи в болница. И когато ги питаме, даже в същия ден, проверките на властите са пространни и казват: пациентът си е платил в 8.30 изследванията, а в 10 ч. е приет в болница. Е, как искаме да има ред, когато контролните органи търсят начин да оправдаят тези безобразия?

Държавата е абдикирала от всичко: от създаването на правила до това да не се интересува кой за какво взема пари.  

Пациентът бива "изхвърлян" като спре да "носи пари", а се нуждае от хуманна грижа

Интервю на Mediapool с Евгения Александрова, Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)

Г-жо Александрова, как стои въпросът с доплащането при пациентите с онкологични заболявания?

Онкологичните заболявания са толерирани от държавата медицински дейности, но така или иначе на пациентите им се налага да доплащат не в много редки случаи. Частните болници, бидейки търговци, имат своите законови основания да изискват доплащания. Това трябва според мен да се контролира по някакъв начин от държавата, защото и частните болници работят с държавен ресурс основно. Има болници, в които още с влизането си пациентът олеква с 50 лева, независимо за какво е отишъл. Което не е редно. Този пациент влиза в болницата, след него вървят едни сериозни пари за всяка медицинска услуга, за всяко лечение и тези допълнителни плащания колкото и невинни да изглеждат от страна на собствениците на болници всъщност доста товарят бюджета на пациента. Той не винаги е на ръба на социалната стълбица, но тези, които са на ръба какво правят? Хубаво е да има някаква граница, която да не се надхвърля. Освен това за немедицинската грижа има болници, които изискват от пациента да си плати достъпа до психолог, до социален работник.

Това не би ли трябвало да е част от комплексното лечение на пациента и да е гарантирано от основният пакет медицински дейности?

Би следвало. По тази причина ние съдействахме на Столична община да открие такива кабинети в общинските болници с идеята хората, които не могат да си позволят тази услуга в основното лечебно заведение, което провежда лечение им, да отидат безплатно в общинска болница, защото тя поема издръжката на тези специалисти.

Как стоят нещата с диагностиката – покриват ли се всички необходими изследвания за диагностиката на онкологичните пациенти?

Тук основна липса е заплащането на т.нар. биомаркерни изследвания, които с навлизането на новите технологии и възможности за ефективно лечение на тези заболявания, са абсолютно неотменна нужда. За да бъде приложено едно биологично лекарство или имунотерапия, които дават добър хоризонт на пациента, това изследване трябва да бъде направено, но то до момента не се покрива от НЗОК и ние не можем да разберем защо това не се случва. При положение, че от публичните полемики по темата разбрахме, че НЗОК има ресурс и желание да ги поеме. Едно такова изследване за един пациент може да струва 500 лв., за друг 5000 лв. Целият панел от биомаркерни изследвания би трябвало да се плащат от НЗОК, защото така могат да се тестват всички налични и достъпни медикаменти, с които пациентът може наистина да получи подобрение на състоянието си, а защо не и пълно излекуване. Аз много искам хората да свикнат с мисълта, че при рака има вече и излекуване и това трябва да се намести в общественото съзнание.

Друг въпрос, който остава нерешен е достъпът до продължително лечение и палиативни грижи. Какви са вашите наблюдения?

Това е друга голяма битка в цялата рамка от грижи за пациентите. Защото като цяло палиативната грижа далеч не граничи само с финалната грижа за пациента, когато са изчерпани медицинските възможности да се подобри състоянието. Тя започва още с поставянето на диагнозата. И в този момент част от палиативната грижа е точно това: да се включат психолози, да се включат специалисти, които биха могли да подпомогнат пациента в приспособяването му към ситуацията. Но това, което категорично липсва от десетки години е точно тази медицинска грижа в края на живота, която не може да бъде заменена с нищо. Тя не може да бъде положена вкъщи или предоставена вкъщи или поне няма регулация за това. Говорим за контролиран от специалист контрол на болката и каквито и да било други медицински дейности по съответния протокол. Тази грижа наистина не се предлага никъде, въпреки че бях чела, че едни огромни суми се дават за палиативни грижи, което предполага, че някой някъде ги предоставя. Но ние досега такава информация нямаме.

Даже писах до МЗ да ми дадат информация които са тези болници и центрове, които усвояват този ресурс, за да насочваме пациентите към тях. Засега палиативните грижи са само и единствено ангажимент на хосписите, които пък не се признават за доставчици на медицински услуги и съответно не се финансират за тази цел от държавата. Така достъп до тази услуга имат само хора, които могат да си я позволят финансово. Аз не разбирам как хора, които осъзнават за какво става дума, остават резистентни и не търсят решение на проблема. Нещо страшно е човек да умира сам вкъщи, заобиколен от обезумелите си близки, които не разполагат с никакъв инструмент да му помогнат. Пациентът докато се лекува, докато върви паричния поток с него, някак си е интересен на системата. В мига, в който има нужда от хуманна медицинска помощ, някак си бива изхвърлян. 

Тази статия е създадена в рамките на инициатива "Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности", финансирана от Европейския съюз и фондация "Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.