И пациентите с рак не са пощадени. 70% от болните доплащат средно 1500 лв. за лечение

Огромното доплащане от джоба на пациентите, на което се крепи българската здравна система, не подминава дори една от най-уязвимите групи – хората с онкологични заболявания. На близо 70% от пациентите с рак у нас през последните пет години се е наложило да доплатят средно 1495 лв. за лечението си. За 26% от тях това е породило ограничения при получаването на здравни грижи.

Онкоболните са доплащали най-вече за избор на екип при операции и изследвания, които не се покриват от Здравната каса. Това сочат данните от проучване за достъпа до онкологична грижа на инициативата "Индекс на болниците“, което беше представено във вторник и се реализира с подкрепата на Фондация "Америка за България“ и с участието на Асоциацията на българските застрахователи и Съвместна Онкологична Национална Мрежа (СОНМ). Проучването обхваща 417 души – онкоболни пациенти и техни близки и обхваща периода 21 януари-7 февруари тази година, като са анкетирани хора, които се лекуват в 40 лечебни заведения в цялата страна.

За какво доплащат пациентите с рак

Най-голяма част от хората са доплащали за операция – 56%, като средната сума е била 1732 лв., а най-честата причина за доплащането е била изборът на екип (75%) и медицински изделия (57%). Около 41% от пациентите са доплащали за изследвания, като средната сума там е била 455 лв. За биопсия пари допълнително са давали 25% от пациентите, а средната сума е била 267 лв. За лекарства са доплащали 24.5% от анкетираните, като средната сума е била 651 лв. Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едва при 13% от анкетираните, а средната сума е възлизала на 364 лв. и отново най-често се е налагала за медицински изделия и консумативи - при 39%.

Начините на доплащане са били основно на касата на лечебното заведение - в 71%
от случаите. В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване  или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.

По време на лечението 55% от хората са извършили и други плащания на средна стойност от 897 лв. които включват специализирани хранителни добавки, перука, медицински изделия, естетически интервенции. Границите на доплащанията при тях варират от 100 лв. за изделия до 6000 лв. за естетически интервенции.

Още по темата

Онкоболниците се роят и усвояват все повече пари, а смъртността расте

7 юни 2022 13:38

За миналата година Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила 1.5 млрд. за лечението на онкоболни пациенти под формата на клинични пътеки и лекарства. Колко над това са доплатили самите онкоболни никой не може да каже.

Лечението на онкоболните не е покрито 100% с публични средства

Проучване на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) потвърждава, че разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания у нас не са покрити 100% с публични средства чрез НЗОК, МЗ или общините, съобщи Ивана Димова, член на АБЗ. Такива са наблюденията на 11 от най-големите застрахователни дружества в страната. През миналата година обезщетенията, които те са платили за пациент варират средно от 289 лв. до 1156 лв., показват данните на седем от тях, които разполагат с такава информация.

Димова даде пример, че доплащане се налага още като се започне от диагностиката, мине се през операциите чрез таксите за избор на екип и подобрените битови условия, импланти, различни допълнителни изследвания и второ медицинско мнение. При последващото наблюдение на онкопациентите също се налага доплащене. Тя заяви, че е необходимо да се изясни какво точно покрива НЗОК като първи стълб и след това застрахователите да надградят над него като предложат различни решения на клиентите си. "Пациентите трябва да бъдат информирани, че още преди да им се е случило събитието, има застрахователи, които могат да поемат този риск", каза тя.

Димова посочи, че въпреки нарастването на публичните средства, това не води до подобряване на резултатите за пациентите и България продължава да е с увеличаваща се смъртност от онкологични заболявания и ниска петгодишна преживяемост спрямо средното за ЕС.

Държавата е абдикирала от контрола и регулацията

Д-р Мими Виткова от Асоциация на лицензираните дружествата за доброволно здравно застраховане коментира, че у нас продължава да няма нито яснота, нито контрол относно доплащанията. "Изборът на екип от право на пациента се превърна в негово задължение", каза тя. Относно доплащането за самостоятелен сестрински или санитарен пост също има неясноти: "Много често на въпроса какви допълнителни грижи е получил пациентът, се получава отговор, че съгласно правилника на лечебното заведение медицинската сестра трябва да влезе веднъж на смяна и веднъж санитар. А ако на пациентът му се налага да влязат повече пъти, какво се случва с него, ако не е доплатил?", коментира Виткова.

Още по темата

Не е редно пациентът да доплаща, за да го лекува лекарят на смяна и да е чисто в стаята

12 август 2023 08:04

Държавата е абдикирала от регулацията на тези процеси до такава степен, че пациенти са принуждавани да плащат за медицински услуги на свързана с болницата строителна фирма, която не подлежи на контрол от здравните власти. "А не може ли да се провери на какво законово основание лечебното заведение е допуснало строителна фирма да събира пари?", коментира Виткова.

"Нашата здравна система стимулира празни обороти, защото празният оборот носи пари и няма разходи за лечебното заведение. Това увеличава разходите за здравеопазване без да се повишава качеството на медицинската помощ. Докарахме здравната система до сергия, а тя е елемент от националната сигурност на всяка страна. Защо не направим пожарната или МВР търговски субекти?, коментира Виткова.

Доплащане на всяка стъпка от лечението

Онкологът доц. д-р Димитър Калев даде пример за доплащанията, които съпътстват пациента през целия му път: "Например една дама, която напипва бучка в своята гърда. Тя отива при своя личен лекар, който би могъл да я изпрати на мамография. След това тя трябва да отиде за биопсия и да се изследва за задължителни според науката биомаркери. Пациентката отива на оперативно лечение. То, според стандартите, трябва да включва премахване на тумора плюс сентинелна лимфна биопсия, която спасява жената от инвалидизиране вследствие на масивна лимфна дисекция в подмишницата. Но сентинелната лимфна биопсия не се заплаща от НЗОК и пациентката трябва да си я доплаща. Туморът е отстранен и отново трябва да бъде хистологично изследван и тестван за 4 биомаркери, но те не се заплащат от НЗОК.

Още по темата

Лекари настояват НЗОК да финансира адекватно лечението на рак на гърдата

8 октомври 2019 15:32

Отново пациентката ще извади пари да плати тези биомаркери и чак тогава може да започне нейното лечение. Но тя ако премине през всички перипетии и стигне до метастатична болест, всичките лекарствени лечения са построени върху предиктивни биомаркери. Т.е. всяко лекарство се избира въз основа на определен биомаркер. Нито един биомаркер не е заплатен от НЗОК. И за голяма част от тях пациентката трябва да извади от джоба си и да доплати. Накрая стига до последните си дни, агонизира и ѝ трябват палиативни грижи и психоонколог – няма такава помощ в България. Трябва ѝ парентерално хранене – няма организирано и заплатено от НЗОК парентерално хранене. На всички тези етапи, които са строго регламентирани, веригата се къса и пациентът и неговите близки трябва да заплатят или да загинат".

Калев посочи, че когато няма създадена добра организация, пациентът ако не на първата, то на втората стъпка от естествения ход на своята болест, се среща с процедура, която или липсва, или е незаплатена или въобще не съществува в България и той трябва или да я заплати, или да я потърси в чужбина. По думите му от 30 до 45% от пациентите, които той консултира, са пациенти, които или вече са били в Турция, или възнамеряват да потърсят онкологични грижи в Турция, защото не са намерили дадената терапевтична стъпка у нас.

Калев каза, че в българската здравна система няма строго регламентирани процедури и контрол на ефективността и затова произвежда такива резултати.