Вместо да се нормализират след като в края на миналата година парламентът реши да "пусне" Скопие по пътя му към Европейския съюз (под условия), тази седмица отношенията между България и Северна Македония достигнаха най-ниското си ниво. В Охрид бе пребит македонски гражданин с българско самосъзнание и България привика посланика си в Скопие за консултации в София. Северна Македония пък се готви да забрани достъпа до страната на "един евродепутат и други лица от България".

Случилото се става възможно след серия провокации, които за пореден път доказват колко бързо може да се обезсмисли и най-малкият напредък между София и Скопие в явен интерес на трети страни.

Новата катастрофа между двете страни е провал за европейската перспектива на Скопие, но е изпитание за София, която преследва реализирането на основните си приоритети – присъединяването към Шенген и еврозоната. А ново затъване в македонската тема не работи за нашите интереси.

Най-високата цена, която плащат и двете страни, обаче, безспорно е ерозиращото доверие и влошаването на отношенията между хората от двете страни на границата. И възстановяването на щетите ще изисква силно непопулярни решения, взаимно разбиране и отказ от популизъм и извличане на евтини политически дивиденти.

Как се стигна дотук?

След като последното правителство на Бойко Борисов докара отношенията между двете страни до задънена улица, в края на предпоследния парламент политическите партии показаха лидерство и стигнаха до консенсус България да не спира Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС, като поставиха серия условия. Най-важните от които са вписването на българите в конституцията, спазването на човешките права на македонците с българско самосъзнание и напредък в изчистването на спорните исторически въпроси.

На официално ниво правителството на Северна Македония, водено от Димитър Ковачевски, заявява готовност да работи за изпълняването на българските изисквания, въпреки че силна съпротива срещу това има и в управляващата партия СДСМ. В действителност, македонските власти не положиха реални усилия София да бъде убедена, че работят по спорните въпроси.

Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ и "Левица" развиха мощна антибългарска кампания, като много от провокациите към България носят тяхна марка.

Освен това ВМРО-ДПМНЕ ясно заявява, че няма да подкрепи конституционни промени, а за тях се изисква мнозинство от две трети.

Така и този приоритет на двустранните отношения остава във въздуха.

Общата историческа комисия, която трябва да реши спорните исторически въпроси, от години буксува и не е ясно дали въобще може да изпълни целта, поставена пред нея.

Работата ѝ видимо се влияе от политиката и зависи от официалните отношения между двете държави.

Клубове, провокации и липса на реакция

Конкретната причина за ескалацията на напрежението между двете страни станаха българските клубове – "Цар Борис ІІІ" в Охрид и "Ванчо Михайлов" в Битоля. Според Северна Македония имената им са "спорни" и са явна провокация.

Срещу клубовете бяха извършени серия провокации през последните месеци.

Срещу българския клуб "Цар Борис ІІІ" в Охрид бе стреляно от преминаващ автомобил, като все още македонските власти не са установили и наказали виновниците. Входната врата на клуба в Битоля бе опожарена, а нарушителят Ламбе Аламбаковски получи условна присъда и бе разпознат като "герой" в социалните мрежи. Той дори бе избран за един от изпълнителите на коледната песен "Вечният Бог", в рамките на православна инициатива за празнуване на Бъдни вечер и Коледа.

Македонският парламент прие и законови промени, според които спорните имена ще трябва да бъдат сменени, като предстои тази тема тепърва да ескалира.

Сега македонските власти задържаха тримата нападатели на Християн Пендиков, секретар на културния клуб "Цар Борис Трети" в Охрид, който се лекува в София, но разследването не е приключило.

Изясняването на случая се превръща в основен тест за Северна Македония и ако тя не предприеме адекватни действия, трудно може да убеди София, а все повече и европейските си партньори, че може да гарантира спазването на правата на македонците с българско самосъзнание.

Скачените съдове и руско влияние

Служебното правителство на Гълъб Донев демонстрираше спокойствие и реагира правилно при сериите провокации в Северна Македония, като ги осъди, но не изпадна в истерия.

Президентът Румен Радев, който е на ясна позиция, че не трябва да се правят отстъпки на Скопие, предупреди, че не трябва да се отваря пътят му към ЕС, докато не бъдат решени проблемите на българите в страната.

ВМРО и "Възраждане" не спират кампанията срещу Скопие. По-рано този месец евродепутатът Ангел Джамбазки и председателят на партия "Възраждане" Костадин Костадинов присъстваха на отбелязването на годишнината от смъртта на Мара Бунева в Скопие и македонското външно министерство оцени участието им в церемонията като "провокация".

Премиерът Димитър Ковачевски коментира, че оставя "дискусията с политически маргинали от България на политическите маргинали от нашата страна", но само няколко дни по-късно властите в Скопие официално обсъждат да се отнеме достъпът в Северна Македония на "един евродепутат и други лица от България".

Президентът на Северна Македония не посочи имената на българските граждани, които е предложил да не бъдат допускани в страната, но уточни, че част от "структурите от България, които са активирани", са свързани с руската разузнавателна служба.

Миналата година и тогавашният премиер Кирил Петков каза, че "има руски агенти, които са работили срещу разбирателството ни със Северна Македония и да няма европейско бъдеще за Западните Балкани".

Темата за руското влияние обаче, не е изчистена и в двете страни.

Провокации и реакции. Какво може да се направи?

За да могат България и Северна Македония да вървят заедно към нормално европейско бъдеще, ще трябва да намерят механизъм да избягват и отразяват провокациите. Скопие да покаже, че може да разследва и наказва ефективно престъпленията срещу граждани с българско самосъзнание, а София, че е в състояние да управлява ефективно процеса по придвижването на най-близката ѝ страна към ЕС.

Ако това не се случи, отношенията между двете страни ще останат заложник на чужди интереси, които лесно обезсмислят и най-малкия напредък.