Срещата в Аляска: без пробив по "големия въпрос"

След разговорите в Аляска Доналд Тръмп заяви, че по един "голям въпрос" споразумение така и не е постигнато. Очевидно става дума за т.нар. от Кремъл "териториален обмен" – фактически предаване на Русия на всички останали незавзети територии в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски и мнозинството украинци категорично отхвърлят подобен сценарий. А и превземането на "градовете-крепости" Славянск и Краматорск в обозримо бъдеще е непосилна задача за руската армия. Ако Владимир Путин не отстъпи от своите искания, преговорите за примирие изглеждат обречени.

Обстановката на фронта

От октомври 2023 г. руските войски са в почти непрекъснато настъпление и запазват инициативата. Но цената – в техника и жива сила – е несъразмерна със скромните резултати.

Според данни на украинския аналитичен ресурс DeepState, след 2022 г., когато и двете армии провеждаха мащабни офанзиви с бързи териториални промени, сега контролът се измества едва със стотици квадратни километри месечно.

Към 14 август 2025 г. Русия държи 114 479 кв. км от международно признатата територия на Украйна. За две години (от август 2023 г.) са завзети едва 5.6 хил. кв. км. За сравнение – под украински контрол остават:

6.5 хил. кв. км в Донецка област;
7.3 хил. кв. км в Запорожка област;
7.9 хил. кв. км в Херсонска област.

Единствената област, почти изцяло окупирана и формално анексирана от Русия, е Луганската – там Украйна контролира едва 0.6% от територията. В Запорожка област напредъкът е само около 150 кв. км, а в Херсонска – никакъв, тъй като двете армии са разделени от Днепър. Москва държи още малки плацдарми в Сумска, Харковска и Днепропетровска области, както и част от Николаевска – Кинбурнския полуостров.

Варианти за териториален "обмен"

Официално Доналд Тръмп увери европейските лидери и Зеленски, че няма да обсъжда "обмен на територии" с Путин. Но именно този въпрос предизвика най-оживени спорове, след като самият Тръмп загатна за "бъдещи варианти". По-късно той уточни, че темата за контрола върху териториите ще бъде обсъждана, но решението остава за Украйна.

Сценариите варират от замразяване на сегашната фронтова линия – приемлив вариант за Киев и ЕС – до максималистките изисквания на Путин: пълен контрол над Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области.

Най-често споменаваният "компромис" е следният: Украйна се изтегля изцяло от Донецка област, а Русия напуска Сумска, Харковска и части от Днепропетровска и Николаевска области.

Защо няма решение, приемливо за всички

Подобен компромис е неприемлив за Киев. Донецка област, която Русия иска, е в пъти по-голяма (6.5 хил. кв. км) от руските плацдарми в другите области (около 1.5 хил. кв. км общо). Освен това тук са разположени укрепените градове Славянск, Краматорск, Константиновка, Покровск, Дружковка, Мирноград – всички способни да издържат продължителна отбрана.

Опитът с Бахмут и Авдеевка показа, че превземането на такива "градове-крепости" струва на Русия десетки хиляди жертви и стотици унищожени машини. Сега да се предложи без бой да бъдат изоставени подобни позиции – при това вече оборудвани със сложни инженерни укрепления – би било огромно военно предимство за Москва.

За да приеме такъв вариант, Зеленски би трябвало да получи насреща нещо значително – например отстъпление на руските войски в Запорожка област или връщането под украински контрол на стратегически обекти като Запорожката АЕЦ. Това обаче противоречи на категоричната позиция на Путин за "четирите нови региона" и би обърнало военното равновесие в южната част на фронта, включително по "сухопътния коридор" към Крим.