В последните дни на ежедневна употреба на лева поглеждаме към над 25-годишната история на банкнотите и монетите в обръщение по официалната статистика на БНБ. Динамиката на парите в икономиката следва ясно икономическия растеж, промените в ценовото равнище, както и постепенното забогатяване и икономическа конвергенция.
Дълго време броят на валидните банкноти и разменни монети в обращение се увеличават, а очаквано през 2025 г. при банкнотите има рязко връщане назад. В края на 2000 г. в обращение има 181,7 млн. банкноти на стойност 2,46 млрд. лв., и 244,5 млн. монети за 24,9 млн. лв. В края на 2024 г., общият обем парив обръщение е 611,1 млн. банкноти за 30,41 млрд. лв. и 3,34 млрд. монети за 624,5 млн. лв. Стойността на банкнотите расте много по-бързо от броя им. През годините все повече доминират по-високите номинали: през 2000 г. банкнотите от 50 лв. са около 13% от общия брой, но близо 48% от стойността; към края на 2024 г. банкнотите 50 и 100 лв. вече са около две трети от всички банкноти, а държат над 90% от стойността. Това отразява както натрупаната инфлация през 25-годишния период, така и трицифрения номинален икономически растеж.
При монетите тенденцията е различна: те са много голям брой, но остават със сравнително малка обща стойност. От 244,5 млн. броя в края на 2000 г. монетите стигат 3,34 млрд. броя към края на 2024 г. – увеличение от 13 пъти. Стойността им също расте значително (до 624,5 млн. лв.), но пак е ниска на фона на банкнотите: делът на монетите в общата стойност на парите в обращение е около 1% в края на 2000 г. и около 2% в края на 2024 г. Налице е ясно изместване към по-високите номинали: монетите от 1 и 2 лв. са под 10% от броя, но носят около две трети от стойността на всички монети към края на 2024 г., резултат от това, че дребните банкноти постепенно се извеждат от ежедневния оборот, а ролята им се поема от монети.
След 2019 г. се наблюдава ясно увеличение на парите в обращение. От края на 2019 г. до края на 2024 г. стойността на банкнотите се увеличава от 18.63 млрд. лв. до 30.41 млрд. лв., а броят им – от 504.4 млн. до 611.1 млн. Този период съвпада с няколко големи икономически шока, най-вече пандемията и войната в Украйна, които вероятно са накарали немалко домакинства да държат кеш като гаранция в кризисни ситуации, а не само за разплащания. Високата инфлация през този период – почти 50% с натрупване от 2019 г. до ноември 2025 г. – допълнително тласка нагоре потребността от банкноти и монети. На този фон спадът през 2025 г. изпъква: до ноември 2025 г. банкнотите падат до 476.2 млн. броя и 23.22 млрд. лв. – приблизително -22% по брой и -24% по стойност спрямо декември 2024 г. Монетите почти не мърдат като брой (спад около 0.2%), а стойността им намалява по-умерено (около -6.6%).
Приемането на еврото променя значително картината, най-вече заради свободното движение на банкноти и монети в рамките на валутния съюз и печатането от отделните централни банки. В бъдеще подобни сравнения и анализ ще са възможни само що се отнася до създадените от БНБ физически пари, но в икономиката вече циркулират такива от Гърция, Австрия и Литва, чиито размер и стойност отразява много по-широките икономически процеси в цялата еврозона, а дори и извън нея, отчитайки и статуса на еврото като втората глобална валута.
В последните дни на ежедневна употреба на лева поглеждаме към над 25-годишната история на банкнотите и монетите в обръщение по официалната статистика на БНБ. Динамиката на парите в икономиката следва ясно икономическия растеж, промените в ценовото равнище, както и постепенното забогатяване и икономическа конвергенция. Дълго време броят на валидните банкноти и разменни монети в обращение се увеличават, а очаквано през 2025 г. при банкнотите има рязко връщане назад.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3824022
Актуално
01.02.2026
Автор:
Обективно
Брюксел иска да дадем 1,5 трилиона долара на Украйна
Снимка: X/@ZelenskyyUa
Унгария ще се противопостави на решението на ръководството на Европейския съюз да отпусне 1,5 трилиона долара на Украйна за 10 години, обяви Гергели Гуляш, началник на кабинета на унгарския премиер.
Ръководството на ЕС се готви да вземе на такова решение на срещата си на върха през март. Числата са из …умителни — 1,5 трилиона долара биха могли да променят бюджета на ЕС и финансовите приоритети на Европа за следващото десетилетие. Това е повече от БВП на повечето страни.
„Всички стъпки, които се предприемат в момента в Брюксел, са насочени към продължаване на войната [в Украйна]. Те искат да вземат решения в този смисъл на срещата на върха на Европейския съюз през март. Унгария се опитва да се противопостави на финансирането на войната, така че е важно да заемем ясна позиция по този въпрос“, каза Гуляш пред репортери.
Той припомни, че през последните четири години ЕС е похарчил 193 милиарда евро за подкрепа на Украйна.
„Това е три пъти повече, отколкото ние, унгарците, сме получили от ЕС, откакто се присъединихме към общността [през 2004 г.]“, отбеляза ръководителят на кабинета на министър-председателя.
Сега Брюксел предлага да предостави на Киев безлихвен „военен заем“ от още 90 милиарда евро през 2026-2027 г., финансиран от общ заем от страните от ЕС. Освен това ЕС, заедно с други западни страни, възнамерява да отпусне 1,5 трилиона долара на Украйна през следващите 10 години, от които 800 милиарда долара са предназначени за възстановяване, а 700 милиарда долара за военни цели. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви преди дни, че лидерите на ЕС са представили на европейските лидери документ, в който са посочени съответните финансови изисквания.
„Унгария не иска да плати тази сметка“, каза Гуляш.
Той добави също, че Унгария остава против прибързаното приемане на Украйна в ЕС, включително плана на Брюксел и Киев за осигуряване на присъединяването й до 2027 г. „Смятаме това за неприемливо“, каза Гуляш. Против ускореното приемане на Украйна догодина в ЕС се обяви и германският канцлер Фридрих Мерц.
Още по темата: НАТО създава своя банка с капитал от страните-членки, за да ги подготви за война
ЕтикетиВиктор ОрбанЕСУкрайнаУнгария
В отговор на #3824043
В отговор на #3824043
В отговор на #3824022