Изкуствено поддържаното затишие около президентски избори приключи. Лидерът на ДСБ Радан Кънев отпуши духа от бутилката, като предложи проевропейските сили да се обединят около издигането на настоящия президент Росен Плевнелиев за втори мандат, но като независим кандидат. Както се оказа, Плевнелиев е бил изненадан от офертата и съзря интрига, в дъното на която била "старата политическа класа в лицето на Иван Костов и Георги Първанов".

Така или иначе обаче стартът е даден. Оттук нататък ГЕРБ, които на фона на насипното състояние на останалите партии се извисяват като политически исполин, трябва ясно да заявят дали подкрепят втори мандат на Плевнелиев, който стана президент като техен кандидат. И ако не го подкрепят – защо. Както е известно, Борисов отдавна е обявил "графика", когато ще настъпи обсъждането на президентската номинация и това е не по-рано от юни.

Причината е не само липсата на ясен кандидат, а и това, че ГЕРБ няма решение в каква конфигурация точно ще се яви на президентските избори. Това решение може да е функция от въпроса дали ще има предсрочни парламентарни избори и в каква евентуална коалиция ще реши ГЕРБ да управлява след тях.

Според източници от ГЕРБ кандидатурата на Росен Плевнелиев е приемлива за партията, защото гарантира добрите отношения със западните съюзници и защото президентът се е доказал като лоялен към партията, която го издигна на поста. Единственият проблем бил, че самият Плевнелиев няма желание за нов мандат, а освен това социологическите проучвания показвали, че преизбирането му съвсем не е гарантирано.

Въпреки това евентуална кандидатура на Плевнелиев изглежда най-логичната и обединяващата прореформаторските и проевропейските сили в страната, независимо от недоволството на много от привържениците му извън ГЕРБ, че не се държи като независима институция, а като "аватар" на ГЕРБ.

Радан Кънев твърди, че не са съгласували предложението си с Плевнелиев, тъй като идеята била да го убедят да се кандидатира, а не да влизат в договорки с него. Това обяснение обаче с нищо не помага на каузата, ако има такава. Защото партия ДСБ, която е в опозиция на правителството и в конфликт с останалите от Реформаторския блок, не е в позиция да играе политика на ултиматуми и да поставя останалите пред свършен факт. Затова може да окаже, че Радан Кънев обрича инициативата още със самото ѝ обявяване.

Неговият ход обаче неминуемо ще накара останалите играчи постепенно да започнат да показват картите си. А това е добре за обществото. В една зряла демокрация е нормално политическите битки да се водят публично, да започват отдалече, политиците да обявят предварително какво и как искат да постигнат, за да имат хората достатъчно време да се ориентират и да направят информиран избор.

Това, което се опитва да прави Борисов – да обяви номинацията на ГЕРБ за президент, ако може точно преди старта на официалната кампания, практически би му осигурило повече време за задкулисни маневри и договорки. Именно в тази игра влезе и Плевнелиев.

Обясненията, че ако се обяви твърде рано някаква кандидатура за изборна длъжност, тя ще бъде оплюта, оклеветена, омаскарена и пр., са по-скоро оправдания на политиците за токсичната публична среда, създавана от самите тях и обслужващия ги медиен антураж.

В петък следобед, когато Радан Кънев лансира Плевнелиев за втори мандат, зам.-председателят на АБВ Румен Петков разкри едва сдържаната "тайна" – че "най-успешният политик" Георги Първанов може пак да се кандидатира за президент, без да има тълкувателно решение на Конституционния съд дали има право на трети мандат. Както каза Петков пред Дарик радио, другата най-издигана номинация в АБВ била тази на вицепремиера в оставка Ивайло Калфин.

Оттук нататък топката е в полето на БСП. Социалистите трябва да решават дали отново да застанат зад своя бивш лидер Първанов, който разцепи партията със създаването на АБВ, или да подкрепят Калфин, чиято политика на социален министър квалифицират като "провал". Може да се търси, разбира се и друг вариант, но как се преговаря с партия, която вече е предложила "най-успешния политик"?

Интригата, която пусна Румен Петков е, че Бойко Борисов смята да се кандидатира за президент, тъй като вече нямал ресурс да е министър-председател.

По сходен начин прозвуча и предположение на Радан Кънев, изказано в петък сутринта пред "България от еър" – че мотивът на министър-председателя да не предложи вицето си Томислав Дончев за социален министър е този, че го подготвя за премиер, в случай че Борисов стане президент.

Към момента изглежда, че тези коментари целят по-скоро да катализират напрежението вътре в ГЕРБ по оста Борисов – Цветанов, отколкото да отразяват реалното положение на нещата.

Борисов засега няма намерение да се оттегля на "Дондуков" 2, най-малкото защото по този начин рискува политическия монопол на ГЕРБ, който трудно би оцелял, ако партията има друг лидер. Както са отбелязвали анализатори, ГЕРБ без Борисов ще е като НДСВ без царя.

Затова на този етап президентските номинации на ГЕРБ трябва да се търсят другаде и най-очевадните са тези на популярни фигури с висок рейтинг като Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова, Томислав Дончев, Лиляна Павлова, Димитър Николов. Предимството им е, че нямат нужда от предварителна кампания и от тази гледна точка и ще спестят време и ресурс на ГЕРБ за налагането им, а Борисов е доказал привързаността си към икономията на усилието.

По друг начин би изглеждала картината, ако ГЕРБ реши да издигне кандидатура извън очевидните и извън партията. Това би било знак накъде гледа Борисов за следващ управленски мандат.