София ще се изправи по пътя на Скопие към Европейския съюз. Така изглеждат двустранните отношения през последните няколко месеца. И докато досега заплахите на правителството към "братския народ" (по Борисов) не се приемаха на сериозно в Северна Македония, то вече изглеждат далеч по-реални. 

Вицепремиерът Красимир Каракачанов обяви от името на правителството, че България ще блокира насрочването на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и Европейския съюз, която се очаква през декември. 

Освен това София изпрати меморандум до страните членки на ЕС за преговорите със Скопие. Българските изисквания обаче засега не се подкрепят – поне публично – от другите страни членки. Нещо повече, германският министър по европейските въпроси Михаел Рот каза, че  "няма да въвеждаме нови критерии и условия извън заключенията на Съвета и това, което фигурира в договорите".

Той призова България и Северна Македония към конструктивен подход след меморандума на София срещу антибългарската идеология в Скопие. 

Каракачанов периодично отправя люти закани към Скопие, но премиерът Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева засега са по-умерени в тона и поведението. 

От тази гледна точка не е ясно доколко България може наистина да блокира конференцията и има ли толкова силно желание да го направи. 

Скопие също като че ли не вярваше на тези заплахи. Сега обаче те са подплатени от официалната българска Рамкова позиция за Северна Македония, която бе приета от всички парламентарнопредставени български партии миналата година и е изпълнена с червени линии. Меморандумът също затвърди втвърдяването на българската позиция. 

Гоце Делчев като възможност 

Очаква се първата официална визита на премиера Зоран Заев, след като бе сформирано новото македонско правителство, да е в София, но все още няма конкретна дата. По време на посещението ще бъдат обсъдени и конкретните спорове около историческата личност на Гоце Делчев.

До декември, когато се очаква да бъде насрочена конференцията, може да бъде направено много малко. Визитата на Заев обаче дава възможност да се стигне до някакво взаимно приемливо решение около Гоце Делчев, което да даде възможност на правителството да ревизира заплахата си. 

От българската страна на двустранната историческа комисия вече предложиха формулировката "македонец в регионален смисъл и българин – в народностен", каквото и да означава тя. 

Това няма да е първият ултиматум на София, който остава във въздуха. През август 2019 година  Борисов официално поиска от Скопие до октомври да бъде изчистена спорната история.

Тогава България не постигна нищо и е малко вероятно да направи това сега. 

В същото време правителството вече достатъчно твърдо ще е показало, че държи да се спре с историческите спекулации. Общата комисия, която бе формирана с Договора за добросъседство преди три години, може да заработи отново и да се опита да постигне реални резултати, въпреки че много от наблюдателите са скептични, че тя може да се справи. 

За вътрешна употреба и не само 

В същото време темата "Македония" е удобна на управляващите за вътрешнополитическа употреба.  

Тя може да измести поне отчасти проблемите на кабинета с нестихващите антикорупционни протести, за сметка на силно популярната у нас политика на размахване на пръст към Скопие. 

Показателно е, че тя се подкрепя безрезервно от всички партии у нас, включително от президента Румен Радев. 

Освен това Борисов, който е фокуса на европейските медии с критики към мафиотския му модел на управление под безучастния поглед на Брюксел, може да се опита да изтръгне благоволението на колегите си от ЕС, като се имат предвид проблемите на Съюза да стига до общи решения. 

Какво постигна София 

Каквото и да стане оттук нататък, България затвърди представата за себе си в Скопие като основна пречка за европейската интеграция на Северна Македония – кауза, чиято значимост мобилизира ЕС и САЩ да направят всичко възможно за историческата договореност с Гърция за името на страната през 2019 г. 

Дотогава спорът за името беше главната пречка за интеграцията на страната в евроатлантическите структури, разглеждана като ключов инструмент за стабилността на региона и ограничаването на руското влияние в него. 

Ето защо ЕС едва ли ще се поколебае да направи необходимото, за да гарантира европейската перспектива на Северна Македония, въпреки страха от разширяването на Общността в определени страни.

В същото време демонстрираното от българска страна снизходително поведение към Скопие дава аргументи на антибългарската риторика в Северна Македония, която напоследък се разраства. 

Независимо от основателните претенции на България към неотстъпчивостта на Северна Македония да спре с фабрикуването на исторически "факти", евентуалното решение за блокирането ѝ по пътя към ЕС ще даде аргументи на проруската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Тя вече използва "казуса" Гоце Делчев, за да изкара хиляди по улиците на Скопие срещу правителството на социалдемократа Зоран Заев.  

Забавянето на евроинтреграцията на Скопие безспорно ще работи срещу българските и европейските интереси в региона, а е и твърде съмнително, че ще доведе до изчистването на спорните въпроси.