Става все по-ясно, че Доналд Тръмп е напълно сериозен в намерението си да отнеме Гренландия от Дания, която е съюзник в НАТО, въпреки предупрежденията, че подобен ход би разрушил алианса, посочва сайтът на британския тв канал Скай нюз в анализ по темата.

Американският президент знае, че нито една европейска държава не би се опитала реално да го спре със сила, защото би загубила.

Вероятно той разчита и на това, че Вашингтон може да си позволи подобно териториално завоевание в Арктика, тъй като останалите страни членки на НАТО се нуждаят от САЩ повече, отколкото той се нуждае от тях.

Разбира се, дипломатически офанзиви с цел спечелване на симпатии или договорки зад кулисите все още могат да надделеят, но неудобната истина в изчисленията на Тръмп е, че той има основание.

Десетилетията на прекомерна зависимост на повечето натовски държави от американската военна мощ, оръжия и технологии означават, че способността на трансатлантическия алианс да се защитава без Съединените щати (да не говорим за противопоставяне на заплаха от самия Вашингтон) е станала опасно компрометирана.

Великобритания, въпреки че се представя като най-мощната европейска военна сила в НАТО, е в особено уязвимо положение.

Нейните въоръжени сили са извлекли огромни ползи от "специалните отношения" със САЩ, най-вече чрез уникалното партньорство в ядрените оръжия, включително ракетите и подводниците, които изстрелват бойните глави.

Британското правителство твърди, че ядрените му способности – крайъгълният камък на отбранителната политика и сигурността – са суверенни. Но отношенията със САЩ очевидно представляват жизненоважен компонент.

Зависимостта на Великобритания от конвенционалната военна мощ на САЩ също е от ключово значение.

На бойното поле решаваща роля играят т.нар. спомагателни способности, а Америка предоставя голяма част от тях.

Това включва разузнавателна информация от сателити за откриване и проследяване на цели, способности за електронна война за защита на самолети, бойни кораби и танкове от вражески атаки, както и логистични доставки – жизненоважни за всяка армия, за да може да попълва запасите си или да транспортира войски и оборудване.

При всеки военновременен сценарий Великобритания приема, че ще действа съвместно със САЩ, с тяхната значително по-голяма и по-добре оборудвана армия, военноморски сили и военновъздушни сили.

Това е позволило на последователните британски правителства през годините да пестят от скъпите допълнителни "спомагателни" способности с убеждението, че Америка винаги ще бъде на разположение.

Но какво ще стане, ако не е така?

Същият въпрос важи и за останалата част от алианса на НАТО.

Повечето други държави членки по сходен начин разчитат на американските спомагателни способности, за да бъдат техните войски възможно най-ефективни, особено на съвременното бойно поле.

Към това се добавя и цялото американско оборудване, закупено и използвано от британските и други натовски въоръжени сили, като хеликоптерите Chinook, изтребителите F-35 и морските патрулни самолети P-8.

Плановете, изготвени от Върховния главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR) – най-висшия военен пост в НАТО, който досега винаги е заеман от американски офицер – за защита на територията на съюзниците разчитат на приноса на всички 32 държави членки.

Въпреки това САЩ продължават да играят доминираща роля, дори когато европейските им съюзници и Канада се опитват да направят повече в очакване американските войници да бъдат ангажирани значително по-малко.

И това е реалността още преди изобщо да се стигне до въпроса за Гренландия.

След ударите на Тръмп срещу Венецуела и залавянето на нейния президент, министър-председателката на Дания Мете Фредериксен предупреди, че атака на САЩ срещу съюзник в НАТО – а именно Гренландия – би означавала край на алианса и на "следвоенната сигурност след Втората световна война".

Но тъй като най-големите губещи от подобен разпад на системата за сигурност биха били останалите членове на НАТО, подобна перспектива едва ли ще възпре главнокомандващия на САЩ.

Напротив – това би трябвало да бъде последният сигнал за събуждане за Великобритания, Европа и Канада никога повече да не позволяват да се окажат в положение на толкова дълбока слабост.