От гневните реакции и антибългарската истерия в Москва могат да са направят много заключения и изводи, но две са най-самоналагащи се.

Първо, думата признателност не съществува в речника на съвременния руски политик. Дори в най-елементарния ѝ смисъл като благодарност за гостоприемство.

Не други, а българските русофили, водени от най-топли чувства, включително лоялната на РПЦ Българска православна църква, отправиха покана президента на Русия Путин да посети България за 3 март. И целта беше повече от похвална и угодна за Москва – да се държи високо темата Русия по време на европредседателството, в което българските русофили се чувстваха второстепенни и непотребни.

До тук добре.

Путин не можеше да дойде по обективни причини и за това изпрати главата на Руската православна църква. Хем религиозната линия даваше по-широк спектър на възможности за внушения и влияние, хем владетелят на Кремъл правеше генерална репетиция за свое посещение по-късно през годината.

То не бяха метани на летището, не бе профилактиране през НСО на "лоши" българи – изобщо целият арсенал от живковско ноу-хау по посрещане на "братските" люде от Москва бе използван, включително забраната за други знамена на Шипка освен рускити и българските.

И ….. България ври и кипи, възмутена от патриарх Кирил.

Второ, кого удариха и продължават да удрят и той се чуди как да реагира, а по липса на по-добро решение се "потопи".

За президента Радев става реч.

В Москва са гневни не на друг, а на него, защото бил "техен", проруски човек, помогнали му да бъде избран, а той неблагодарник, предател, Юда и т.н. Класика в жанра, ако не искаш да пострадаш от "братска" признателна любов, спомни си използваното от лидера на русофилите Драган Цанков спрямо Русия – "не ти ща ни меда, ни жилото".

Такава е съдбата на всеки русофил, който се откъсне от националния си корен и с най-добри чувства тръгва да съединява несъединимото – имперските амбиции на Кремъл и националните въжделения на България.

За това и Радев сега се чуди как да оцелее като самоуважение, защото направи всичко от каталога на братската дружба и гостоприемство, а получи звучни и продължителни шамари.

Русофилите са най-честите жертви на сляпата си признателност към руското самодържавие и липсата на елементарна критичност към имперските интереси в ущърб на националните, българските.

Най-големият потърпевш от визитата на патриарх Кирил бе най-високопоставеният проруски политик в България – президентът Радев.

С този опит не съм сигурен как ще пристъпи към подготовка на визита на президента Путин и изобщо дали му трябва.

Горе от ума.

Коментарът на бившия ни посланик в Русия е публикуван през личния му профил в социалната мрежа steemit.com.