За пореден път българската държава се ангажира с неясна схема и недоказан инвеститор, при това на достатъчно високо равнище – министър и председател на Народно събрание. По принцип и по задължение правителството и високите равнища на корпоративно управление не могат да се срещат с неясни субекти – достатъчно е да направят проверка по своите канали или в Гугъл. Още по-абсурдно е да се обсъжда проект за частна АЕЦ в България и то с "инвеститор", за който няма никакво сведение за предишен опит в структурирането и финансирането на проекти от подобна величина нито зад граница, нито у нас. Не виждам основното, което се очаква от инвеститор в АЕЦ "Белене“ именно неговия стратегически характер – опит, история, финансов и управленски ресурс. Очевидно това „внезапно“ посещение в НС е подготвено и санкционирано от подходящото място.

Моят прочит на тази новина, че тя е изцяло "Made in Bulgaria” и е отчаян опит на средите, които инициираха проекта Белене да го реанимират – нещо като "Умирай трудно – Белене – 15“. Те продължават да разчитат на конкретни ползи от посредничеството при неговата реализация, а не от възвръщаемостта и неговата експлоатация. Всички тези хора – които познаваме от българския политически и корпоративен фолклор (с малки, но забележителни изключения) разчитат да "вземат своето“ в процеса на разходване на средства от много милиарди долари, но нито един от тях няма да гарантира за приходите. В този смисъл технически погледнато не ги интересува текущата и бъдеща несъстоятелност на проекта Белене в бъдеще време – винаги има на разположение опцията да обяви фалит. А както е известно прекалено големите не фалират – държавната патерица е винаги наблизо.

"Реанимацията“ на проекта АЕЦ "Белене“ е опит за спестяване на разкритията и разследванията – нещо като примирителен жест – както във вътрешен, така и външен план – защото разсекретяването на проекта АЕЦ "Белене“ ще "отвори“ много очи и със сигурност няма да спечели бъдещ референдум на неговите инициатори.

Проектът остава практически невъзможен – никой освен руският държавен бюджет или "западнизирани“ чужди пари с неясен произход не могат да реанимират проекта. Мога да предположа, че зад т.н. американски инвеститор стоят българска и руска банки, компании и структури. Не е изключено да има и западни компании, които участвуват "по делегация“ чрез прикрит бизнес или интерес.

Сега се вижда логиката на психологическия натиск на иск за 1 милиард евро, който при очевидната си несъстоятелност все пак би дал необходимия мотив на български политици при евентуален "завой“ обратно по пистата АЕЦ "Козлодуй“. България се унижава като влиза в спекулантски схеми, които могат само да увеличат размера на "невъзвратимите“ загуби.

Сугестиите за участие на немски, американски, френски, български и всякакви други фирми са опит за прикриване на реалните действащи лица, за придаване на достоверност на т.нар. инвеститори и за печелене на време, за да не се затвори окончателно язвата АЕЦ "Белене“, от която продължават да се източват огромни ресурси.

Няма уважавана западна инвестиционна банка в света, нито крупен стратегически инвеститор, който да се ангажира с този вариант на АЕЦ "Белене“ – поне докато важат екваторните принципи – задължителните глобални стандарти при банкиране на подобни проекти.

Още веднъж пояснявам, дори в абстрактният вариант на случването на проекта АЕЦ "Белене“ – той би повишил размера на частния външен дълг до над 110%, което не само ще оскъпи заемния ресурс за публичния и корпоративен ссктор, но ще изсмуче кислорода за предприемачите от кредитния хоризонт. Само 25% от тези 10 милиарда евро ще останат в българските фирми, 100% от дълга ще остане за нашите потребители и данъкоплатци.

Слаб сценарий, слаби актьори. По стар български обичай – и тоягите, и солта и унижението.

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г.