При продължаващи трета седмица граждански протести срещу правителството и задкулисния модел на управление, БСП, ДПС и "Атака" надминаха собствените си рекорди по демагогия и манипулации, опитвайки се да подменят целите и характера на протеста. Започна се с това, че демонстрациите са поръчани и платени от ГЕРБ, че в тях се включват "заможни неолибарели", хора обзети от "омраза" и "агресия". После бяха окачествени като форма на "класова борба" – защото протестирали "богатите", на които "народната власт" ще вдига данъците. Зад тях обаче стояли и други интереси – например онези, които не искат "евтин ток за народа". И за да сложим чертата – всички, които по някакъв начин не харесват или протестират срещу управлението на народната власт, са нейни врагове и врагове на народа.

И ако политкомисарите на БСП и ДПС благоприлично спират дотук, то за съюзника им Волен Сидеров няма спирачки – протестиращите са "лумпени", "вандали", "плазмодии", "пияни наркомани", "хулигани", терористи", превратаджии" и пр., Той се самонае лично "въдворява ред" чрез "граждански арести", размахвайки полицейска палка или пистолет в парламента и извън него. Търси всякакви провокации – с журналисти, полицаи, протестиращи граждани – само и само на някого да не издържат нервите и да му скочи, което той и чака, за да блесне като жертва и герой.

Скандалното му поведение, включително спрямо президента Росен Плевнелиев на Консултативния съвет по национална сигурност, не среща никаква реакция, санкция или съпротива от страна на БСП и ДПС. След като дори лидери на европейската левица призоваха публично за разграничение от политиката и действията на "Атака" и в отговор на задавани един по един въпроси, председателят на българските и европейските социалисти Сергей Станишев се съгласи, че поведението на Сидеров в някои случаи било "неприемливо".

"Атака" обаче не участвала в управлението, независимо, че осигурява квроум и мнозинство за него. И еднократното отсъствие на депутатите ѝ от парламента доведе до инфарктни признания на социалистите, че ако Волен Сидеров не върне хората си, следват оставка на кабинета и предсрочни избори.

Още в началото на протестите, когато се разбра, че лидерът на "Атака" не само търси провокации, но и плаща и организира провокатори, за да предизвика сблъсъци, безредици и ексцесии, протестиращите излязоха с призив "Игнорирай Волен". Те спряха да ходят освиркват централата на партията му, но и станаха още по- бдителни за всякакви "пришълци" на демонстрациите им, независимо откъде са поръчани.

Паралелно обаче сработи друг план – за превръщането на Волен Сидеров в главно действащо лице на политическата сцена. БСП и ДПС се опитват да внушат, че той е неуправляем, но всъщност нямат интерес да го озаптят, а тъкмо обратното – да го пуснат на игрището да беснее на воля и колкото по-голям е скандалът, толкова по-добре. Режисираните му провокации са толкова демонстративни и явни, че няма как да не приковат вниманието и възмущението на медиите, обществото, извънпарламентарната опозиция, дори на Брюксел.

Така "игнорираният" Волен Сидеров и партията му се оказаха едва ли не най-големият проблем на настоящото управление.

Шумните и ефектни скандали, устройвани от Волен Сидеров, са чудесно алиби за БСП, ДПС и ГЕРБ, които в сравнение с "Атака" изглеждат не просто възпитани, а и демократични, европейски, приемливи.

И не само това. Заети със Сидеров, всички изпускат далеч по-важни детайли от реалната политика – какво точно работи правителството, с какво се занимават управляващите. Защото реалните управляващи са БСП и ДПС, а националистите са само патерица.

"Атака" е продукт на същия този задкулисен модел на управление и на същата тази матрица, която произвежда политически фигуранти във властта, удобно използвани от кукловодите им зад кадър. "Атака" е най-лесно разпознаваемият синдром на болната политическа система и признак на патология, но не и нейна първопричина.

Ако останалите партии, претендиращи да са национално отговорни и проевропейски, са наистина такива, те могат да изолират "Атака", но и да ограничат максимално нейното влияние. Освен с националистическа и ксенофобска риторика, партии като "Атака" паразитират върху реални проблеми на държавата и обществото, представяйки ги по изопачен, краен и популистки начин, предлагайки популистки решения, които по правило са грешни или направо вредни.

Ако БСП, ДПС и ГЕРБ, управлявали самостоятелно или в коалиции през последните 12 години, имаха адекватна политика по отношение на монополите, регулацията, конкуренцията, обществените поръчки, разпределението на еврофондовете – ако въобще бяха управлявали отговорно, то днешните беди за държавата щяха са далеч по-малки, а полето за популизъм – далеч по-стеснено.

Отделен е въпросът, че ако действително смятат "Атака" и подобните и партии за антиевропейски, могат да обявят открито, че няма да взаимодействат с тях по никакъв начин.

Когато нищо от това не се случва, а всяка от основните партии е готова да прибегне до наемници като "Атака", РЗС и пр. и да се разграничава от тях само на думи, но не и на дела, очевидно става дума за непробиваем модел.

Тези дни зад кулисите на парламентарния театър се репетира нова постановка – ГЕРБ се връщат в Народното събрание като опозиция, БСП и ДПС изтикват "Атака" в ъгъла и снемат Волен Сидеров от централната роля, оставайки му епизодични участия в главния спектакъл, за да не дразни толкова публиката, особено тази от ложите в Брюксел. Във всеки един момент, когато постановчиците преценят, могат пак да го реактивират.

И политическият театър, толкова "екзактен в битността си" (по Лютви Местан), продължава.