Ананиев очаква през януари да предложи консенсусна здравна реформа

Здравният министър Кирил Ананиев очаква през януари следващата година да представи вариант за промяна в здравноосигурителния модел, около който е постигнат по-широк обществен консенсус. Такава заявка направи той пред депутатите от парламентарната здравна комисия и представители на съсловни и пациентски организации в четвъртък. Ананиев съобщи, че от 15 октомври започват да работят 5 работни групи за усъвършенстване на предложените от него два варианта за промяна в здравния модел. Работните групи са в областта на болничната, извънболничната помощ, лекарствената политика, общественото здраве и финансирането на здравната система.

На 26 ноември те трябва да приключат своята работа и да излязат с предложения. Ананиев коментира, че тогава ще стане ясно дали ще бъде подобряван някой от предложените от него два модела или ще бъде предложен нов - трети.

Търси се високо ниво на съгласие

“След като обобщим свършеното в работните групи ще направим още една кръгла маса, за да знаем, че от нея излизаме към правителството с високо ниво на съгласуваност. В началото на януари ще можем да тръгнем към конкретни предложения“, каза Ананиев.

По повод критиките от много от участниците в дебата, че без реално остойностяване на медицинските дейности, всички опити за промяна са обречени, здравният министър обяви, че се работи по това, но без да дава подбробности. Ананиев обеща още профилактиката да е приоритет, без отново да поема конкретни ангажименти. Той отново заяви, че промяната цели да се намали делът на нерегламентираните доплащания от пациентите, но не даде гаранция, че те ще изчезнат напълно.

“Не правим промяната, за да вкараме един пари самоцелно в система, а да дадем условия да се подобри лечението на българските граждани“, посочи той.

Лъчезар Иванов (ГЕРБ) коментира, че прави чест на министъра и правителството, че слагат проблемите на масата и предлагат варианти за реформа. “Тя няма да е административна или наложена от МЗ или Министерския съвет на хората“, заяви той. По думите му реформата трябва да се прави с хоризонт 20-25 години и независимо от политическите промени да се следва един път, т.е. да има надпартиен консенсус.

Той заяви, че и двата модела – на пълна демонополизация и на тристълбов надграждащ модел, не могат да се реализират без електронна здравна информационна система, прецизна актюерска преценка и остойностяване на клиничните пътеки.

Калин Поповски от Обединените патриоти подкрепи нуждата от допълнителен финансов ресурс в системата, а относно предвиденото доплащане за пациентите той посочи, че то се равнява на 12 кутии цигари, които всеки работещ човек можел да си позволи. “Не говоря за маргиналните слоеве, които всички носим на гърба си“, уточни той.

Критики

Нигяр Джафер (ДПС) посочи, че Ананиев действително е успял да предизвика дебат в обществото с предложенията си, но попита защо акцентът отново се поставя върху болничната помощ, когато вече сме достигнали 3 млн. хоспитализации годишно. Вече всеки втори гражданин минава през болница, посочи Джафер. Тя заяви, че трябва да се отделят повече средства за профилактика и скрининг.

Ананиев ѝ отговори, че част от увеличените средства в системата чрез задължителната здравна застраховка ще се инвестират именно в профилактиката и извънболничната помощ.

Относно липсващите детайли по отношение на лекарствената политика Ананиев каза, че в момента се прави анализ и с бюджета на НЗОК за догодина ще бъдат предложени промени. “Няма да вземем такова решение сепаративно. Ще търсим консенсус“, посочи той.

На въпрос на Джафер откъде очаква съпротива срещу промените, Ананиев отговори, че очаква тя да е професионална и политическа. “Политическата съпротива вече е факт, имаме вот на недоверие. Професионална съпротива може да дойде от тези участници в здравния процес, които имат притеснения, че промяната няма да им донесе нужния ефект“, каза той.

Димитър Манолов от КТ “Подкрепа“ коментира, че предлаганият модел е на практика приватизация на здравеопазването, при която печалбата е за определени икономически субекти, а пасивите за обществения фонд – НЗОК. 

Застрахователите: Ако работим с всички болници, контролът ще е сложен

Представителят на застрахователните дружества Кирил Божков заяви, че застрахователите ще влязат конструктивно в дебата, но отново повтори, че трябва да има реално остойностяване на медицинските дейности. Той също така коментира, че ако всеки застраховател трябва да сключи договор с всяко лечебно заведение контролът върху разходите и качеството на услугите ще е сложен.

Той посочи, че неговото дружество има договор с около 200 лечебни заведения и прекрасно покрива нуждите на пациентите си.

Какво искат гражданите?

“Малко се спекулира какво искат гражданите. Има две много прости сметки, които всички знаем. Системата потребява 8% от бВП, а с публични фондове подсигуряваме половината. Ето откъде идва недоверието и недоволството на българските граждани. В този ред на мисли, всяка реформа в посока да събираме повече публични средства, за да може, когато имаме нужда, да не изпадаме в риск от бедност, е добре за българските граждани“, каза председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев.

По думите му в сегашния дебат е казана истината, че е необходим по-голям публичен ресурс и който и модел да се избере, целта трябва да бъде сегашните 50% преки доплащания от пациентите да достигнат до нормалните нива от 15%. “Всичко друго трябва да се финансира през солидарни фондове или фонд, няма значение дали ще са 1, 2 или 5. “Надявам се в хода на дебатите гражданите да получат ясни гаранции какво трябва да получават. Трябва да им гарантираме, че парите няма да отиват в нечии джобове, а в здравеопазване, основано на правила и качество“, заяви той.

“Недоверие към НЗОК има от страна на гражданите, но очевидно има огромно доверие от страна на строителите на лечебни заведения, които никнат като гъби и бързат да сключат договор с НЗОК“, допълни той.

Иван Кокалов от КНСБ заяви, че солидарният модел няма алтернатива в бедно общество като българското.