Антимонополният регулатор не разреши на РАО да купи и двата ТЕЦ-а

Руската държавна компания РАО Единни енергийни системи ще трябва да избере да купи само един от двата български ТЕЦ-а, които спечели в два отделни конкурса за приватизация. Това гласи решение на Комисията за защита на конкуренцията, взето още на 6 юли 2005 г., но оповестено едва в сряда. Във вторник новият шеф на Агенцията за приватизация обяви, че очаква всеки момент това решение.

Антимонополната комисия разрешава концентрация на стопанска дейност чрез придобиване от страна на РАО на ТЕЦ “Варна”  и Топлофикация “Русе”, но купувачът трябва да избере само едно от двете дружества.

Причината за това решение на КЗК е фактът, че ТЕЦ “Варна” вече притежава монополно положение на пазара на топлинна енергия и прибавянето на Топлофикация “Русе” ще укрепи господстващите позиции на крайморското дружеството. РАО ще добие и монопол върху пазара на електроенергия, смятат от антитръстовия орган. Освен това централите в Русе и във Варна ще придобиват още по-голямо значение за българската енергетика след затварянето и на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” след 2006 година.

Многостепенна сделка за двата ТЕЦ-а може да се сключи само по изключение. Едното условие е положителните резултати от концентрацията да надвишават отрицателните. Други изисквания са да се гарантира модернизиране на производството, подобряване на пазарните структури, привличане на инвестиции, създаване на нови работни места или по-добро задоволяване на интересите на потребителите. Според КЗК, представените доказателства не дават основание да се счита, че тези условия ще бъдат изпълнени от РАО и затова руснаците са отрязани и трябва да избират коя централа да купят.

Факт е обаче, че например подобряването на пазарните структури не е от компетенцията на руската фирма, а на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която определя рамката за развитие и либерализация на енергийния пазар. Задоволяването на интересите на потребителите също трудно може да се гарантира в процеса на придобиване на топлоцентралите, така че това са неща, които не само руснаците, но която и да била фирма не могат да гарантират, че ще изпълнят.

Друго, което буди недоумение в решението на КЗК е защо сега не се допуска придобиването на двете централи, след като още при подготовката на процедурите за приватизация на ТЕЦ-овете в Русе, Варна и Бобов дол е правен анализ за допустимостта на концентрация и на трите дружества. След обявяването на три паралелни конкурса с опции за участие и в трите, от Агенцията за приватизация (АП) казаха, че анализ на антимонополната комисия им е дал основание за това решение.

Още тогава бе ясно, че интерес към ТЕЦ-овете ще има и от чуждите инвеститори, собственици на електроразпределителните предприятия (ЕРП), както и операторите на ТЕЦ-овете “Марица Изток” 1,2 и 3. При притежание на ЕРП и ТЕЦ собственикът би имал преимущество на пазара като производител и доставчик, но КЗК в предварителния анализ е посочила, че подобна вертикална концентрация е допустима, казаха още в края на миналата година от АП.

При покупка от дружество, вече притежаващо топлоцентрала, би била налице хоризонтална концентрация, която би могла да се преодолее, като се прехвърлят част от акциите на новопридобитото дружество на друга фирма, обясниха тогава от АП, позовавайки се на оценка на КЗК.

На практика обаче двата конкурса бяха спечелени от кандидат купувач, който реално не присъства на българския енергиен пазар.

От решението на КЗК от 6 юли не става ясно дали на следващ етап РАО може да придобие и втория от ТЕЦ-овете, както и какво се случва с топлоцентралата, от която се откаже.

От АП заявиха за Mediapool, че те все още не са получили решението на КЗК, за да го коментират.

Като административен акт решението на комисията може да се обжалва от РАО пред Върховния административен съд, но това би спряло за неопределено време и без това нелеките преговори по приключване на сделките, които веднъж бяха удължени до 20 юли, а вчера новият шеф на АП каза, че ще се удължат още веднъж.