Антоний Гълъбов: Имаше заиграване със страха на избирателите

Голямата разлика между Първанов и Сидеров на президентските избори се дължи на играта със страха на избирателя, каза за Mediapool политологът Антоний Гълъбов.Щабът на Първанов се опита да изгради един негативен и опасен образ на лидера на „Атака” Волен Сидеров и по този начин мобилизира колебаещите се избиратели в подкрепа на Сидеров, смята той.

На свой ред тревогата у другите избиратели увеличи и самата подкрепа на Първанов, тъй като той се възприе и като по-възможния кандидат, който може да отстрани Сидеров, обясни Гълъбов.

По думите му, ако през следващата седмица кампанията на Първанов е насочена именно към акцентиране върху негативните нагласи в образа на Сидеров, лидерът на „Атака” ще получи още по-голяма подкрепа на втория тур. Това, според него, ще го направи политически фактор в България и това само по себе си вече ще е проблем за политиката у нас.

От играта със страховете на избирателите не печели никой. „Атака” не е феномен извън политическото пространство, а естествен феномен на развитието на „кризата в левицата”, коментира той.

През следващите години, според него, Сидеров няма да успее да задържи лидерските си позиции, въпреки че явлението „Атака” ще продължи да съществува.

Според него, ако щабът на Първанов беше работил за изграждането на неговия кандидат като по-диалогичен, това щеше да уплътни подкрепата в негова полза. Вотът срещу него не е политически консолидиран, а е отговор на някаква обществена заплаха, каквато бе конкуренцията от страна на Сидеров, обясни той.

Антоний Гълъбов смята още, че изборните резултати показват, че ДСБ е единствената партия вдясно, която е успяла да мобилизира своите избиратели и да ги насочи към подкрепа за един кандидат.

Според различните социологически проучвания и в частност агенция Апис, 15% от избирателите на СДС са гласували за Първанов. При НДСВ този дял е две трети, а половината от потенциалните привърженици на движението ГЕРБ също са дали гласа си за Първанов. Единствено ДСБ е онова организирано и структурирано звено, което е успяло да накара своите избиратели да гласуват за един кандидат, посочи Гълъбов.

„Очевидно има фигури, които се легитимират като десни и които биха искали да участват в създаването на нова десница, без участието на Костов”. Според него тези избори показват, че алтернативите пред дясното пространство у нас са две – създаването на нова десница, от която да бъдат елиминирани ДСБ или интегрирането на този политически субект.

Според социолога на следващия тур десните лидери трябва да призоват избирателите си да не гласуват за Сидеров. Но той бе категоричен, че това не означава да се гласува за Първанов. По този начин десните ще имат възможност да сложат ясна граница между това какво означава да си десен избирател или колебаещ се избирател на „Атака”. От друга страна „не преминават психологическата граница, която един лидер като Костов или Стоянов трябва да преминат, като дадат подкрепата си за своя политически опонент.

Според него във втория тур на изборите голяма част от десните избиратели няма да отидат до урните.

Социолозите: Сериозни трусове очакват политическия ни живот

Тези избори са първото доказателство за сериозното преструктуриране на политическите процеси у нас, коментира след края на изборния ден политологът Огнян Минчев в студиото на БНТ. Досега не сме имали политик, който да е получавал над 60% и около 500 хиляди българи, които да гласуват не просто против дясното или лявото, а против политическата система изобщо, уточни Минчев.

Хомогенизирането около посткомунистическата класа започна от 2001 година, когато десницата беше разцепена и смачкана при докарването на Симеон Сакскобургготски в България. Протестният вот също не е от вчера, тази тенденция започна още от 1998 година, коментира Огнян Минчев.

Десните партии също имат своята политическа отговорност за изборния резултат, но процесите са много по-дълбоки, смята политологът.

Нямаше реална предизборна кампания, с дебати и сблъсък на политически линии и идеи, коментира Огнян Минчев. Имаше единични паралелни предизборни кампании на всеки един от кандидатите и той агитираше определени слоеве на обществото за подкрепа.

Днешните избори са доказателство, че започва трус в българската политическа система, смята политологът Евгени Дайнов. И епицентърът на този трус ще бъде вдясно. Кризата в “дясната махала” очевидно продължава и ще се наложи да се дадат отговори на много въпроси през тази седмица.

Според Евгени Дайнов, трябва да се наблюдава крайно внимателно какво ще стане на втория тур и каква ще бъде дистанцията между Първанов и Сидеров. И ако тази дистанция не е две към едно или три към едно за Първанов, този трус ще чукне и вляво, и там ще се наложи да се дават обяснения защо не са успели да размажат втория кандидат.

Десният електорат е бил пасивен при днешния избор, коментира Цветозар Томов от “Скала”. Десните гласоподаватели не са подкрепили Волен Сидеров.

Има нужда от десен проект и лидерство, смята социалният антрополог Харалан Александров.

Според социолога Андрей Райчев след днешните резултати е важен въпросът дали Иван Костов и Петър Стоянов ще освободят лидерските места, за да има обединена десница.