Светът е преживял най-горещия си април в историята, удължавайки 11-месечната поредица, в която всеки един месец е поставил температурен рекорд, съобщава службата за мониторинг на изменението на климата на Европейския съюз.
Всеки месец от юни 2023 г. насам е класифициран като най-горещ на планетата, откакто има записи. Средната температура в света е най-високата, регистрирана за период от 12 месеца – 1.61 градуса по Целзий над средната за прединдустриалния период 1850-1900 г.
Учените започват да проучат дали човешката дейност не е предизвикала повратна точка в климата, отвъд която няма връщане назад.
“Много учени вече си задават въпроса дали може да има промяна в климатичната система“, каза Жулиен Никола, старши учен по климата.
Емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива са основната причина за изменението на климата. През последните месеци природният феномен Ел Ниньо, който затопля повърхностните води в източната част на Тихия океан, също повиши температурите.
Климатолозите вече потвърдиха, че изменението на климата е причинило някои специфични метеорологични крайности през април, включително гореща вълна в Сахел, която уби хиляди хора в региона.
Хейли Фаулър, климатолог от университета в Нюкасъл, допълва, че светът е опасно близо до нарушаване на целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий.
"В кой момент можем да заявим, че сме загубили битката за поддържане на повишението на температурата под 1.5 градуса? Моето лично мнение е, че вече сме загубили тази битка и наистина трябва да помислим много сериозно за поддържане под 2 градуса по Целзий и намаляване на нашите емисии възможно най-бързо“, каза тя.
В рамките на Парижкото споразумение държавите постигнаха съгласие да ограничат глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий по време на срещата на върха на ООН за климата през 2015 г.
Това е нивото, което според учените ще помогне на човечеството да избегне най-катастрофалните последици от затоплянето, като смъртоносни жеги, наводнения и необратима загуба на екосистеми.
Технически, целта от 1,5C все още не е пропусната, тъй като се отнася за средна глобална температура за десетилетия.Но някои учени твърдят, че целта вече не може реалистично да бъде постигната и призоваха правителствата да намалят емисиите на CO2 по-бързо, за да намалят пораженията.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Препоръчителното е "единадесет" и е по-официалното. За 11-ят не си прав. И не ми тикай кривилата на БАН след 1992 година. Вкарват всяка грешка като правило, наложило се било като израз и хората го използвали повече, а не вкарват "преценям" и "оценям", които се използват много повече. Например. Не е въпрос на личен избор. Пиши правилно! Правилата важат за всяка писана реч, че и говорима. Пишел на разговорен език - оле-мале!
"единайсет" и "единадесет" са дублетни форми, като препоръчителното е "единайсет" ;-), неграмотен Ивайло (възползвай се сега от собствения си съвет :-))) ... ... ... А малката буква, с която почва всяко мое коментарче, е мой личен избор... ... ... Още повече... че аз не пиша официални заглавия и забележки (като горното с правописната грешка и като твойта #4 с невярното твърдение), а дребни закачливи коментарчета на разговорен език...
Когато критикуваш, поне пиши грамотно. Изреченията почват с главна буква и числата се пишат "единадесет". Не знае да говори и пише, акъл взел да дава !
corrigendum: "буквичко" = "буквичкА"
когато се изписва с цифри, членуваното редно числително 'единайсет' (членувано - 'единайсетият'), се пите '11-ият', мили авторчета на горното заглавие... .... .... Да! - за една буквичко става дума..., но! който не може да брои до 11, не пише заглавия по медиите, а .... кОпа канавки на Околовръстното... ;-)))
Изследване на СЗО: Лекарите са лекували Ковид-19 погрешно
АКТУАЛНО
08.05.2024
Автор:
Обективно
Изследване на СЗО: Лекарите са лекували Ковид-19 погрешно
Снимка: Pixabay
Експертите на СЗО са анализирали глобални данни за пациенти, хоспитализирани с Ковид-19 през 2020-2023 година. Резултатите показват, че масовата прекомерна употреба на антибиотици по време на пандемията в световен мащаб може да е изострила „тихото“ разпространение на антимикробна резистентност, съобщи СЗО.
Антимикробната …
резистентност (АМР) е способността на даден микроорганизъм да оцелява или да се размножава въпреки дадено антимикробно средство, което обикновено инхибира или убива този микроорганизъм.
Антибиотиците са неактивни срещу вируси, срещу които е необходима антивирусна терапия. И вирусът SARS-Cov-2, който е причинителят на Ковид-19, не е изключение.
Въпреки че само 8% от хоспитализираните пациенти с Ковид-19 са имали бактериални съпътстващи инфекции, изискващи антибиотици, трима от четирима или около 75% от пациентите са били лекувани с антибиотици „за всеки случай“, ако помогнат, макар да не са имали нужда от тях. Използването на антибиотици варира от 33% за пациентите в региона на Западния Тих океан до 83% в регионите на Източното Средиземноморие и Африка. Между 2020 г. и 2022 г. предписанията намаляват с течение на времето в Европа и Америка, докато се увеличават в Африка.
Най-високият процент на употреба на антибиотици е наблюдаван сред пациенти с тежък или критичен Ковид-19 със средна глобална стойност от 81%. При леки или умерени случаи има значителни разлики в различните региони, с най-голяма употреба в африканския регион (79%).
Изследването на СЗО установява, че антибиотиците с по-висок потенциал за резистентност са най-често предписвани в световен мащаб.
„Когато пациентът се нуждае от антибиотици, ползите често надвишават рисковете, свързани със странични ефекти или резистентност към антибиотици. Въпреки това, когато са ненужни, те не предлагат никаква полза, но представляват риск, а употребата им допринася за появата и разпространението на антимикробна резистентност“, каза д-р Силвия Бертаньолио, ръководител на отдела за наблюдение, доказателства и лабораторно укрепване на СЗО.
„Тези данни изискват подобрения в рационалното използване на антибиотици, за да се сведат до минимум ненужните негативни последици за пациентите и населението“, предупреди тя.
Като цяло употребата на антибиотици не е подобрила клиничните резултати при пациенти с Ковид-19. Но по-скоро антибиотиците може да са причинили вреда на хората без бактериална инфекция, в сравнение с тези, които не са получили антибиотици. Това подчертава спешната необходимост от подобряване на рационалното използване на антибиотиците, за да се сведат до минимум ненужните отрицателни последици както за пациентите, така и за населението, показват данните на СЗО.
Тези открития се основават на данни от Глобалната клинична платформа на СЗО за Ковид-19, която съхранява клинични данни от пациенти, хоспитализирани с Ковид-19. Изследването анализира данни от около 450 000 пациенти, приети в болници за Ковид-19 в 65 държави за период от 3 години – между януари 2020 г. и март 2023 г.
„Тези констатации подчертават важната необходимост от адекватно финансиране на усилията за подобряване на предписването на антибиотици в световен мащаб и са особено подходящи за обсъждане преди предстоящата среща на високо ниво на Общото събрание на ООН относно антимикробната резистентсност, която ще се проведе този септември“, каза д-р Юкико Накатани, зам.-генерален директор на СЗО.
Срещата на високо равнище на ООН относно антимикробната резистенстност ще събере глобални лидери, за да се ангажират със смекчаване на АМР в човешкото здраве, здравето на животните, хранително-вкусовата промишленост и околната среда, както и за насърчаване на политическо лидерство, финансиране и действия за забавяне на появата и разпространението на АМР, съобщи СЗО.
Още по темата: СЗО: Над 5 милиона души са получили нежелани реакции след ваксина срещу Ковид
ЕТИКЕТИантимикробна резистентностСЗО