Протестната история на Софийския университет, разказана от очевидците и видяна в уникални архивни кадри, е темата на втория филм от поредицата "125 години в 125 минути” на университетската телевизия "Алма Матер” по случай 125-годишнината на първото висше училище в България. Лентата "На изток от рая” ще бъде излъчена в събота, 12 октомври, по Българската национална телевизия.
"Университетът не може да бъде аполитичен, да бъде далече в облаците - той е онзи термометър за температурата на обществото, който трябва да реагира при всеки сигнал за опасност,” казва Искра Баева, преподавател по история в Софийския университет "Св.Климент Охридски”.
Тя е един от героите във филма, който връща спомените в 1968 г., когато Европа е разтърсена от протести, а в България привидно нищо не се случва.
Освен в Софийския университет, където е създаден... студентски театър. Текат трескави репетиции. Докато част от студентите репетират на сцената, друга част зад кулисите дописва пиесите. Властите правят неуспешен опит да спрат първото представление. Студентите решават въпреки всичко да продължат. И университетът се напълва с театър.
Малцина знаят, че в Софийския университет е имало дублираща телефонна централа на Държавна сигурност, с която са подслушвани всички разговори. Централата е била монтирана в стая, на чиято врата е имало табела с имената на фиктивни преподаватели, разказва бившият студент Борислав Бориславов. В епохата на социализма университетът е възприеман от властите като опора на властта, но през 1980-те години се превръща в интелектуален опозиционер на тази власт, казва Искра Баева. През ноември 1987 г. Софийският университет организира конференция, на която в духа на перестройката и гласността се правят доста смели изказвания. Те са приети много болезнено от ръководството на БКП и изказалите се преподаватели са уволнени. Студентите се обявяват в тяхна защита. Организират акция за политически промени и автономност на висшите учебни заведения.
През 1989 г. студентите и преподавателите са сред първите редици на протестите. През 1997 г. също. Студентите искат "да живеят тук и сега”, а "България да стане нормална държава”. Някогашни студенти си спомнят за депутатите, натоварени в рейсове, за полицията, за боя. За студентките, които подаряват цветя на полицаите. За бабите, които носят баница на протестиращите студенти. През 2013 г. студентите и преподавателите отново са на площада - като личности и граждани. И отново искат да живеят тук и сега, а България да стане нормална държава.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Аз пък си спомням, че през 1994 г. правихме безпрецедентно дълга стачка с неполитични искания - за повече пари за образование и по-качествено такова! В действителност се опитваха да го яхнат загубилите тогава демократични сили и то по много овнешки начин. Тези сили се състояха от втория и нереализирал се ешалон на БКП и бивши комсомолци и привърженици на Златния телец. Тогава, като видяха че не могат да водят хорото се поотдръпнаха и всички скочиха срещу нас, но ни се обади Петко Венедиков и ни каза: Млади момчета и момичета с Вас съм срещу така наречените "ваши" преподаватели! Това със сигурност го няма в този пореден конформистки и поръчков квазифилм.
Аз си спомням за миналогодишната конференция в чест на Людмила Живкова, която не предизвика очаквания протест... Милиционерите, които сега се домогват до властта, тогава арогантно я демонстрираха, а от прословутото гражданско общество не се виждаше и сянка. (Владо Градев се оказе единствено изключение, но му казаха че бил малцинство, сиреч недомократичен)