Атентатите от 11 септември промениха президентството на Джордж Буш

Преди една година той положи клетва като най-случайния американски президент, несвикнал с нравите във Вашингтон и новак на световната сцена. Събития извън неговия контрол обаче превърнаха прямия тексасец във военен лидер, създател на глобална коалиция и много популярен водач.

Сега задачата на Буш е да насочи нещата към окончателния "хепиенд" - победа във войната срещу тероризма, икономическо възстановяване у дома, преизбиране през 2004 година. Той осъзнава, че нещата са преходни, казва неговият съветник Карл Роув: " Хората не гласуват, опирайки се на миналото".

Скоро след като Буш встъпи в длъжност, някои от съветниците на Белия дом започнаха да се притесняват, че при една богата и мирна нация е невъзможно да се спечели общественото внимание в голям мащаб. Но моментът, в който отвлечените самолети се блъснаха в Световния търговски център в Ню Йорк, в Пентагона във Вашингтон и в Пенсилвания, убивайки над 3 хил. души, промени това.

Не че Буш го признава. Той твърди, че е същият, какъвто винаги си е бил. Първата дама Лора Буш и най-близките му съветници в Белия дом го подкрепят. Президентът е "концентриран, дисциплиниран, решителен и непоколебим", какъвто бил преди атентатите от 11 септември, твърдят те.

Президентството на Буш стана по-зряло, откакто през декември 2000 година заради перипетиите с изборните резултати във Флорида губернаторът-републиканец на Тексас стана съмнителен победител в очите на мнозина.

Обществените очаквания бяха ниски, а неудовлетворението високо след 36-дневната юридическа битка за Белия дом с демократа Ал Гор след изборите. Относителната липса на опит на Буш и езиковите грешки му спечелиха критики и подигравки в късните комедийни шоупрограми.

Седмици след встъпването му в длъжност като 43-ти президент на САЩ той продължаваше да се удивлява на размера на кабинета си, държеше се с целия щур ентусиазъм на хлапе в сладкарница, благоговееше пред почестите, автомобилните колони, скандиращите тълпи, лично развеждаше посетители из Овалния кабинет и в президентския самолет.

Няколко месеци по-късно той убедително пое президентската власт в ръцете си, за да успокои нацията и да представи своето виждане за борба срещу тероризма.

Тогава човекът, който бе решен да съсредоточи усилията си върху вътрешните проблеми, влезе със замах в международните дела. Скоро същите лидери, които се съмняваха дали Буш е годен за поста си, се редяха на опашка за аудиенция в Овалния кабинет.

След 11 септември над 70 държавници минаха през Белия дом, срещнаха се с него някъде другаде или се консултираха по телефона. Повечето от тях му предложиха подкрепата си в различна степен.

Консервативният Буш неочаквано изгради близки отношения с либерално мислещия Тони Блеър, британския премиер, който сега е неговият най-верен съюзник във войната с тероризма, и с човека, който той публично нарича "Владимир" - руският президент Владимир Путин.

У дома Буш, който обеща да наложи политическа хармония във Вашингтон, не пожъна чак такива успехи, опитвайки се да си спечели солидна двупартийна подкрепа за изпълнението на вътрешните си задачи и за усилията си да даде тласък на възстановяването на икономиката след рецесията, започнала през пролетта.

При тази една година на президентския пост Буш запази личните си навици и самодисциплината си. Брифингите, макар сега да са повече, са кратки и по темата. Речите, включително най-важните, рядко надвишават 25 минути.

Буш все още си ляга рано, събужда се в 5,30 сутринта без помощта на будилник, носи кафе на жена си и пуска навън кучетата Спот и Барни. Почти всеки уикенд той напуска Белия дом и се уединява в Кепм Дейвид, макар да не посещава ранчото си в Кроуфърд, Тексас толкова често, колкото му се иска.

Нито война, нито други сериозни проблеми, могат да прекъснат и редовните му eнергични физически упражнения, за които той твърди, че му помагат да се освободи от стреса.