Превръща ли се книгата в стока, а Панаирът в обикновен базар?

Тази година Пролетният панаир на книгата ще се проведе между 24 май и 2 юни в градината пред НДК и ще бъде 10 дни вместо седем. Решението на организаторите от Асоциация "Българска книга" вероятно ще зарадва мнозина от посетителите на изложението, но голяма част от издателствата – особено малките – са не просто разочаровани, а разубедени да участват, защото за тях тези допълнителни три дни означават повече пари за наем и непосилни работни часове за ограничените им екипи.

Но най-голямото опасение за почти всички издателства, с които Mediapool разговаря, е от идеен и естетически характер. А именно, че книгата започва да се принизява от културна ценност до бизнес продукт и стока.

"Панаирът на книгата не бива да е 10 дни. Какво е посланието – че книгата се превръща в стока, а тя е много повече от това. Превръщането на книгата в стока е еманация на духа на държавата", казва Силвия Чолева от издателство за поезия "Да". 

Продължителността на подобни изложения в Европа е между 3 и 5 дни и целта е читателите да се запознаят с издателствата и тяхната политика на работа. Издателствата изтъкват също, че на книжните изложения в България вече се продават и други неща - подаръци, картички, чаши и пр., но мястото на подобни щандове не е на Панаир на книгата.

Най-голямото опасение за издателствата е, че книгата губи своето истинско значение, Сн. БГНЕС

"Един панаир на книгата трябва да е посветен изцяло и единствено на нея", смята Даря Хараланова от издателство "Аквариус".

Издателство "Леге Артис" е на позиция, че събитието се обезценява, "превръща се от вълнуващ празник, от годишна среща с читатели, с търговци и печатници за договаряне - в базар за разпродажба с отстъпка."

"Става дума за упоритата политика панаирите на книгата да не бъдат литературни събития, а място за разпродажба на книги и стоки с намаление. За нас това са книжни празници, за които се готвим специално", заявиха от издателство СОНМ пред Mediapool.

Според Антоанета Колева от издателство "Критика и хуманизъм" подобно разтягане във времето окончателно превръща културното събитие, свързано с книгите, в обикновен "базар с намаления".

"Това ли искаме за книгите, които все пак са култура?", разсъждава тя.

Каква е реакцията на Асоциация "Българска книга"?

Излиза, че нечленовете на АБК срещат повече трудности при участието ти с Панаира, след като те не избират своите щандове, а получават тези, които са останали.

Дори да имат желание да са членове на организацията, някои издателства не могат да си позволят този лукс, защото според Устава на АБК (гл. 2, чл. 7 (4) членовете ѝ трябва да бъдат регистрирани задължително по ЗДДС (Закона за данък добавена стойност ), което е допълнително препятствие за членуване за издателства, чийто годишен оборот не надвишава 100 000 лв. От 1 януари 2025 г. минималният праг за регистрация по ЗДДС ще бъде 166 хил. лв., което ще затрудни още повече издателствата.

Въпреки че част от издателствата излагат своето несъгласие с промените, те не получават отговор, тъй като не са членове на организацията. Обмислят дали да не излязат с обща позиция, но решават всеки сам да изпрати своето несъгласие с промените.

Издателствата, които не се членове на Асоциация "Българска книга" споделят, че срещат повече трудности при участието си в книжното изложение, Сн. БГНЕС

Асоциация "Българска книга" в действителност не нарушава своя устав, тъй като е регистрирана по закона за юридическите лица с идеална цел "в частна полза", а не в "обществена полза". Издателствата осъзнават това и се съобразяват с действителността, независимо дали им харесва, или не.

За издателствата нечленове проблемът е, че при представителни държавни събития, включително в чужбина, и при ползване на публични фондове, АБК претендира да е изчерпателен представител на целия бранш книгоиздаване.

Пред Mediapool от Асоциацията заявиха, че при обсъждането на продължителността на изложенията всички представители на издателствата в Общото събрание са имали възможност да представят своите аргументи в защита и на двете продължителности на изложението.

АБК пояснява, че уважава всички аргументи на колегите от бранша, но Общото събрание е колективен орган, който взима демократични решения, които поставят посоката и приоритетите в работата на Асоциацията.

"Поради това и решението за продължителността на изложенията в София на открито отново беше поставена като точка за обсъждане и гласуване на Общото събрание" допълват от там.

Има ли все пак позитиви от промяната?

Аргументите против удължаването на книжното изложение не са никак малко. Тази пролет то ще бъде 10 дни. А част от несъгласните издателства все пак ще участват в него.

Отделно от това, има и няколко издателства, които гледат към предстоящия 10-дневен панаир с оптимизъм и го възприемат като възможност.

Издателство "Библиотека България" смята, че ще се справи с новата реалност и разчита на съдействието на АБК.

Издателство "Рива" подхожда към това издание на Панаира като експеримент и се опитва да се фокусира върху позитивите.

Има издателства, които виждат в промяната повече перспективи и позитиви, Сн. БГНЕС

Според издателство "Сиела" удължаването на продължителността на най-големите книжни изложения в България ще помогне да се разгърне пълният потенциал на инициативата и ще спомогне за разпознаваемостта на всички издателства сред читателите.

Десетдневен Панаир на книгата ще има, а дали той ще бъде успешен, предстои да разберем. Накрая най-ценно ще бъде мнението на читателите, които имат избора как да се отнасят към книгата.