Атентатите в Париж засилват разделението в ЕС за бежанците

Атентатите в Париж и сирийският паспорт, намерен край тялото на загинал камикадзе, засилиха напрежението в ЕС по повод политиката за приемане на мигранти - настояващите за твърд курс решиха, че страховете им са по-обосновани отвсякога, пише в понеделник Франс прес. Агенцията прави преглед на реакциите в европейските столици по темата след трагичните събития на 13 ноември.

В отговор на страховете председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер защити в неделя досегашната линия с уверението, че "е неуместно да преразглеждаме като цяло европейските политики спрямо бежанците". "Извършителите на атентатите са точно хората, от които се спасяват бежанците, а не обратното", увери Юнкер преди срещата на върха на Г-20 в Анталия (Южна Турция).

"Не може да бъде сравняван виновникът за нападенията в Париж с истинските бежанци, търсещи убежище", каза той и допълни, че не бива човек да се поддава на "първични" реакции.

Атина и Белград потвърдиха, че сирийският паспорт, открит край трупа на атентатор от "Стад дьо Франс" (още не се знае със сигурност дали е бил негов), е издаден на мигрант, пристигнал на 3 октомври от гръцкия остров Лерос и минал после през Сърбия.

"Не всички бежанци са терористи от ИД. Наивно е обаче да се смята, че сред бежанците няма нито един техен боец", изтъкна в германския неделен печат Маркус Сьодер от ръководството на баварската консервативна католическа партия Християнсоциален съюз. "Париж промени всичко" и "вече няма място за безконтролна имиграция", отсече функционерът, чиято партия от седмици вече критикува гостоприемната политика на канцлерката Меркел към бежанците.

Словашкият премиер Роберт Фицо пък обрисува в неделя "сценарий с огромни рискове за сигурността вследствие на миграционната вълна".

Дясната партия "Право и справедливост", спечелила изборите в Полша през октомври, винаги се е обявявала против приемането на мигранти и в замяна е предлагала финансова помощ за страните, откъдето идват, напомня АФП. Невстъпил още в длъжност, бъдещият полски министър по европейските въпроси - консерваторът Конрад Шимански, заяви в събота, че страната му, бездруго настроена твърдо против приемането на бежанци, "няма да има политическа възможност" да спази европейските договорености за преразпределяне на имигрантите.

Бившият президент на Полша и нобелов лауреат за мир Лех Валенса обаче заяви в неделя, че е "категорично несъгласен" с тази позиция, и припомни, че "поляците са получавали много помощ от други" и трябва "да бъдат солидарни с нуждаещите се".

За разлика от бъдещия си колега в кабинета Конрад Шимански, който ще отговаря за европейските въпроси, Витолд Вашчиковски, бъдещият полски външен министър, увери, че Полша ще изпълни ангажиментите, поети от либералното правителство - да приеме над 9000 бежанци в рамките на европейския проект за преразпределение на мигрантите.

Затова пък холандският популист Герт Вилдерс, чиято партия е начело на сондажите, настоя в Туитър: "Г-н премиер, моля ви - затворете нашите граници още сега!".

Според първия дипломат на Холандия Берт Кундерс, "да затворим границите, ще означава да създадем илюзия, че сме на сигурно място - вълшебна приказка, безполезна за всички ни". "Не бива да сме наивни, трябва да контролираме мигрантите, за да знаем с кого си имаме работа, но и много да внимаваме, търсейки причинно-следствени връзки", изтъкна той.

"Разбирам този страх и не може да се изключи напълно", че сред мигрантите има джихадисти, но "тероризъм е имало и преди, и след голямата мигрантска вълна", отбеляза Кундерс.

Германското ислямофобско движение ПЕГИДА прецени, че атентати неизбежно ще има и в Германия, "ако не бъде спряна лавината от търсещи убежище, ако не се осигури подходяща защита на границите".

Над 800 000 мигранти, главно от Близкия изток, са пристигнали в Европа по море от 1 януари досега и Германия предвижда тази година само тя да приеме близо един милион бежанци. Германският вътрешен министър Томас де Мезиер предупреди обаче да не се "свързват прибързано" терористичните нападения в Париж и миграционната криза в Европа. Колежката му от отбранителното ведомство Урсула фон дер Лайен прикани да се приемат "с резерви твърденията за сливане между тероризъм и бежанци".

В Хърватия, станала основна транзитна страна за мигранти, минаващи през Балканите, премиерът Зоран Миланович също заяви, че "затваряне (на границите) и бодлива тел няма да сложат край на драмите от този род". "Не желая да свързвам мигрантската криза с трагедията в Париж", подчерта той.