Терорът в Париж сплотява Източна Европа срещу плана на Меркел за бежанците

Източноевропейските страни засилват опозицията си срещу плана на германския канцлер Ангела Меркел да ги принуди да приемат бежанци и твърдят, че имиграционната политика на ЕС може би е спомогнала за терористичните нападения в Париж от миналата седмица. Във вторник българският външен министър Даниел Митов окачестви дискусиите за квоти за мигранти като "абсурд" след събитията в Париж. А ден по-рано новият премиер на Полша Беата Шидло каза, че ЕС трябва да преразгледа своето становище за миграцията и се зарече да приема бежанци само ако не застрашават сигурността.

Най-малко 129 души бяха убити в Париж в петък. Сирийски паспорт бе намерен край тялото на един от атентаторите самоубийци, регистриран на гръцкия остров Лерос. Това свидетелства, че притежателят може би е влязъл в Европа, твърдейки, че е политически бежанец.

Европейският съюз все още е разделен по линията изток-запад за това как да бъде решена имиграционната криза. Същевременно по оценка на Европейската комисия три милиона кандидати за убежище може да са се отправили към съюза до 2017 г.. Група бивши комунистически страни, водени от Унгария - една от най-засегнатите страни от притока на мигранти - се обявява против оглавяваните от Германия опити за въвеждане на квотна система за тяхното разселване. Това породи критики към получателите на милиарди евро помощи от Западна Европа, че не желаят да помогнат на своите по-богати съседи.

"Опозицията срещу квотите бе налице и преди атаките", казва Отилия Дан, анализатор в консултантската компания за политически рискове "Тенео интелиджънс" Брюксел. "Сега атаките се използват като допълнителен аргумент", добавя тя.

Меркел, която през тази година разреши в Германия да бъдат допуснати около един милион претенденти за убежище, се стреми да разсели в 28-членния блок тези хора, които бягат от войни и граждански конфликти в Близкия изток и Северна Африка. Планът обтегна отношенията ѝ със страни като Полша и балтийските държави, които разчитат на германската подкрепа за санкциите срещу Русия след анексирането на украинския Кримски полуостров през 2014 г.

"Твърдо да"

На въпрос дали сирийските бежанци могат да се интегрират ефективно в обществото Меркел каза пред репортери вчера, че отговорът е "твърдо да". Интеграция означава да се спазват правилата и законите на приемащата страна, да се получи възможност за "участие в обществото" и да бъдеш поставен в общност, която е готова да бъде толерантна и мултиетническа, каза тя.

Подобни чувства до голяма степен не се споделят от източноевропейски политици, които все още се опасяват да отворят своите общества за чужденци, вкл. такива с различни религиозни вярвания. "Да обсъждаме квоти в този момент е вече абсурдно", каза вчера българският топ дипломат в интервю за националното радио. "Това не е начинът за решаване на проблема и за подход към него", добави той. Унгария планира да оспори плана пред съда на ЕС, каза пред репортери същия ден унгарският министър на правосъдието Ласло Трочани.

Не всички източноевропейски страни искат да се отърват от квотната система. Латвийският премиер Лаймдота Страуюма казва, че нейната страна ще се придържа към поетите ангажименти, но "много внимателно ще преценява всяко лице", което иска да се засели в балтийската страна.

Нацистко минало

Вътрешният министър на Полша Мариуш Блашчак от партията "Право и справедливост", която миналия месец спечели парламентарните избори с обещание да извади страната от "преобладаващото политическо течение в ЕС", припомни как нацистите са унищожили Варшава през Втората световна война в отговор на въпрос да коментира изказванията на германски политици, че Полша трябва да прояви повече солидарност в опитите за решаването на мигрантската криза. "Това е поредният пример за германската арогантност", каза той вчера пред телевизия Те Фау Ен 24. "Ние сме във Варшава, разрушена от германците, които избиха 50 хиляди души, включително жени и деца", по време на въздушни нападения срещу квартала Вола през 1944 г., напомни той.

По БТА