Австрия няма да вдига ветото за Шенген, докато търсещите убежище не спаднат трайно

Австрия ще продължи да налага вето върху разширяването на Шенгенската зона с България и Румъния, докато не види "траен спад" на търсещите убежище, заяви в интервю външният министър на страната Александър Шаленберг, цитиран от сайта "Политико".

Молбите за убежище в Австрия (без украинците) почти се утроиха миналата година до около 110 000 - най-високият процент на глава от населението в ЕС - което накара правителството да блокира разширяването на Шенгенското пространство през декември.

"Това, което е важно за нас, честно казано, е броят им да намалее и трябва да има трайно намаляване", каза Шаленберг, като нарече ветото "предупредителен сигнал" към Брюксел.

"Трябва да се разбере, че когато на всеки 12 месеца виждаме над 100 000 молби за убежище, за нас като Австрия е трудно просто да оставим тази дисфункционална система да продължи по същия начин."

Шаленберг отказа да определи срокове, в които Виена би могла да оттегли ветото си върху разширяването на Шенген.

При продължаващото нарастване на броя на пристигащите бежанци - през януари Агенцията на ЕС за предоставяне на убежище отбеляза близо 60-процентно увеличение на годишна база - излизането от задънената улица по отношение на Шенген изглежда недостижимо в краткосрочен план.

Шаленберг заяви, че правителството му е окуражено от "плана за действие" на ЕС за затягане на граничния контрол и ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище, но трябва да види много по-голям напредък.

Като страна в сърцето на Европа, Австрия е голям бенефициент от съществуването на Шенген и ние искаме системата да работи, каза министърът.

Основната причина, поради която в Австрия има толкова много бежанци, е, че други страни от ЕС по т.нар. балкански маршрут - по-специално Унгария - отказват да регистрират повечето търсещи убежище - стъпка, която съгласно правилата на ЕС би позволила на Виена да ги върне обратно в тази страна, след като са пристигнали в Австрия. Съгласно т.нар. правило от Дъблин страната, в която бежанецът влиза в ЕС и е регистриран, е отговорна за разглеждането на неговия случай.

Миналата година ЕС прие около 1 млн. бежанци, без украинците, което представлява увеличение с близо 50 %. Ако Франция и Германия бяха регистрирали толкова, колкото Австрия на глава от населението, само двете страни щяха да имат по 1 милион, твърди Шаленберг.

България и Румъния от години се стремят да се присъединят към Шенген и бяха реагираха с гняв на австрийския отказ. Нидерландия се присъедини към Австрия, като наложи вето на България, но даде зелена светлина на Румъния.

Критиците казват, че ходът на Виена ненужно подкопава единството на ЕС в момент, когато страните членки трябва да се потрудят да покажат повече единство.

Мнозина от австрийската бизнес общност, която има големи инвестиции както в Румъния, така и в България, също са разтревожени от този ход на правителството.

Управляващата коалиция на Австрия, която се ръководи от Народната партия на Шаленберг, има и друго притеснение: крайнодясната Партия на свободата на страната е взела убедителна преднина в националните проучвания малко повече от година преди следващите редовни избори.

Една от причините за този скок е, че характерният за партията проблем - миграцията - се върна в центъра на политическия дебат.

Започвайки с бежанския наплив през 2015 г., редица държави от ЕС, сред които Австрия, Германия и Франция, започнаха да преустановяват действието на Шенгенското споразумение на някои гранични пунктове. Шаленберг подчерта, че крайната цел на неговото правителство с твърдата му позиция по отношение на разширяването на Шенген е да се върне към системата отпреди 2015 г. на пътуване наистина без граници.

"Искаме система, при която не се налага да поддържаме гранични проверки", каза той. "Никой не печели от това и ние не правим тези проверки, защото ни харесва, а защото нямаме друг избор", допълни той.