Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България и Румъния останаха извън Шенген. Хърватия става част от зоната за свободно пътуване

София ще заложи първо на диалога, но на масата остават и ответни мерки

65 коментара
Сн. БГНЕС
Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи отхвърли с 25 гласа "за" и два "против" предложението България и Румъния да се присъединят към Шенген и прие с изискваното пълно единодушие Хърватия за част от зоната за свободно пътуване. 
 
Очаквано Австрия и Нидерландия гласуваха срещу присъединяването на двете балкански страни, но обявиха, че виждат възможност за положително развитие следващата година.
 
Австрийският канцлер Карл Нехамер допусна решение през есента и коментира, че държави като България "имат нужда от нашата помощ".
 
Предложението за разширяването на Шенген с България и Румъния бе общо и затова Нидерландия уточни, че не приема само българската кандидатура. 
 
На дневен ред излезе въпросът дали двете страни могат да бъдат разделени по пътя си към Шенген, но засега не е поставен официално.
 
Служебното правителство обяви, че е готово на "ответни мерки" заради ветото, но вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев обясни, че първо ще се заложи на диалога. 
 
Европейският комисар по външните работи Илва Йохансон каза, че е разочарована, но ЕК ще предприеме допълнителни стъпки. 
 
"Убедена съм, че ще постигнем членството на България и Румъния по време на този мандат на комисията. Това ще е моят приоритет“, заяви Йохансон.
 
Следващият ротационен председател на ЕС, обаче, е Швеция, за която разширяването на Шенген не е основен приоритет.
 
Външният министър Николай Милков каза, че е имал информация, че 
Австрия е за определяне на дати през месец март, но Нидерландия не е съгласна с посочването на твърда дата.
 
Разширяването на Шенген се подкрепя от Европейската комисия и двете най-влиятелни държави Германия и Франция, но България и Румъния ще продължат да чакат, въпреки че са изпълнили техническите условия за членство още през 2011 година. 
 
От 1 януари 2023 година Хърватия се присъединява със сухопътните си граници, а от 1 март и по въздух.
 
Комуникацията с Нидерландия е трудна, не се изключват ответни мерки 
 
Българският вътрешен министър Иван Демерджиев коментира, че опитите за намиране на решение ще продължат и през следващата година.
 
Ще работим в посока да се намери компромис, така че да се съгласят двете държави, които бяха резервирани днес, каза той.
 
"Нищо не е загубено, напротив, на прав път сме и сме направили това, което се очаква от нас. Не са определяни конткретни дати, разговорите предстоят. Австрия даде ясно да се разбере, че има компромиси, които би приела. Предлагаме включително съвместни наряди по границите. Готови сме за конструктивни решения, стига да са свързани с неща, които са полезни за опазването на границата. Нидерландия не поставя такива изисквания, там диалогът е по-труден, няма конструктивизъм в тяхната позиция".
 
 
Ответни мерки? 
 
Попитан дали нашата страна ще предприеме ответни мерки, Демерджиев посочи, че в момента се обмисля диалог. 
 
Когато се изчерпят средствата за конструктивен диалог, ще кажа кои са следващите стъпки, посочи той.
 
Нидерландия поиска България да представи доклад по Механизма за сътрудничество и проверка - практика, която беше преустановена от Европейската комисия за страната ни в края на 2019 година.
 
 
Служебното правителство обяви, че предвижда ответни мерки, ако България бъде блокирана за "Шенген", но не влезе в конкретика по темата.
 
От партията на Стефан Янев "Български възход" предложиха на парламента да задължи българския министър-председател и министрите в рамките на Съвета на Европейския съюз (ЕС) да гласуват против всички предложения и инициативи на Кралство Нидерландия като реципрочна мярка.
 
Първоначалната българска реакция бе много остра, като президентът определи случващото се като "цинизъм". Впоследствие и държавният глава, и служебният кабинет отбелязаха необходимостта България да свърши определена законодателна работа. 
 
Заседанието
 
Журналистът Джак Парок, който следи работата на европейските институции, съобщи, че по време на заседанието Германия е оказала натиск да бъдат приети и трите държави, като по негова информация дори е заплашила с вето и присъединяването на Хърватия. 

Румъния допуска разделяне на двете страни
 
В същото време вътрешният министър на северната ни съседка Лучиан Боде допусна разделяне на двете страни.
 
Срещу присъединяването на Румъния резерви има само Австрия, докато срещу България е и  Нидерландия.
 
"Румъния иска да влезе в Шенген заедно с България, но интересът на Румъния е преди всичко и би приела всякакъв компромис в свой интерес", заяви Боде преди гласуването, цитиран от Диджи 24.
 
"Тръгнахме по този път заедно с България. В партньорски и добросъседски отношения сме. Искаме да влезем заедно, но интересът на Румъния е над всичко. Страната трябва да бъде член на Шенгенското пространство от 2023 г. Ние ще приемем всеки компромис в интерес на Румъния. Днес Румъния ще поиска само едно нещо – уважение", допълни Боде.
 
"Това е събитие, което чакаме 15 години, от момента на присъединяването към Европейския съюз. Минаха 11 години, откакто изпълнихме абсолютно всички условия за Шенген. Практически Румъния се държи като шенгенска държава. От 11 години инвестираме в човешки ресурси, в оборудване, в технологии. За съжаление през тези 11 години Румъния не се възползва от правата, които биха ѝ се полагали като страна членка на Шенген", обясни още министърът, цитиран от БТА.
 
Евентуално догодина
 
Премиерът на Нидерландия Марк Рюте заяви пред журналисти в Тирана тази седмица, че Хага не казва "не", а "не още" за приемането на България и Румъния, но може да се очаква положително развитие следващата години.
 
На съвместна пресконференция с ръководителя на Европейската народна партия Манфред Вебер във Виена австрийският канцлер Карл Нехамер пледира за вземане на решение през есента на 2023 година.
 
Намиращият се на форум на Европейската народна партия в австрийската столица Манфред Вебер изрази своето разбиране на грижите и желанията на Австрия, но не и за налагането на вето.
 
Австрия обвързва своето съгласие за разширяване на Шенгенското пространство с влизане в действие на австрийски план от пет точки, сред които е и укрепване на опазването на външните граници.
 
На въпрос на австрийската осведомителна агенция АПА в какъв срок трябва да бъде изпълнен този план, Нехамер се позова на министъра на вътрешните работи Герхард Карнер. Той е "задал времеви хоризонт до следващата есен, когато да бъде определена нова дата за гласуване приемането на България и Румъния".
 
Въз основа на фактите, например броя на заловените мигранти, дотогава ще може да се получи представа за положението, напредък трябва да бъде отбелязан и при репатриране и извършване на процеса на даване на бежански статут в трети страни.
 
Нехамер заяви, че държави като България "имат нужда от нашата помощ", позовавайки се на полицейски данни за предпочитаните миграционни маршрути.
 
Критики и от Австрия за ветото
 
Позицията на Карнер беше остро разкритикувана от неговия съпартиец и вицепрезидент на Европейския парламент Отмар Карас, според когото, блокадата на Шенген не допринася за решаване на проблема с числата на мигрантите, безотговорно е смесването на двете теми.
 
Ръководителят на фракцията на Австрийската социалдемократическа партия в Европейския парламент Андреас Шидер също беше критичен към решението на австрийското правителствено да напомня за миграционните проблеми малко преди срещата на върха на министрите на вътрешните работи.
 
"Да се слага вето на масата в този момент не е нищо друго, освен доказателство за личен провал и неспособност на австрийското правителство", каза Шидер.
 
Освен това той обвини Нехамер, че не е застъпил настоятелно миграционната тематика пред унгарския премиер Виктор Орбан и сръбския президент Александър Вучич. Защото, според Шидер, в края на краищата Орбан и Вучич са отговорни за "нарастването на трафика по Балканския маршрут" в момента.
 
В съобщение за медиите ръководителката на австрийската партия НЕОС Беате Майнъл-Райсингер е призовала правителството да оттегли заплахата за налагане на вето.
 
"Съобщеното от Австрия вето за влизане на България и Румъния в Шенген показва лекомислието на австрийското правителство и застрашава сърцевината на европейския проект: свободата", казва Беате Майнъл-Райсингер.
 
По-рано румънската телевизия "Диджи 24" съобщи, че австрийският канцлер Нехамер е заявил, че Австрия има проблем с имиграцията и че министерството на вътрешните работи иска нов график за присъединяване на Румъния и България към Шенген през пролетта.
 
България и Румъния изпълняват техническите критерии
 
Европейската комисия призова по-рано тази година многократно трите държави да бъдат приети в Шенген без отлагане. Европейският парламент гласува нов призив за приемането на трите страни до края на годината в европейското пространство без гранични проверки.
 
В последните месеци ЕК ръководи две допълнителни проверки за готовността на България и Румъния по покана на властите в София и Букурещ.
 
България и Румъния се представиха на тези проверки блестящо, посочи пред евродепутатите заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

65 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Гeн. Иван Колев
    #65
    Отговор на коментар #63

    Кратка справка дава ясна представа, че положението с пристанището в Пирея е доста по-различно от това в Росенец. При самото отдаване на концесия за 35 години, китайската компания КОСКО е платила 500 000 000 евро. Оттам нантатък нещата за гръцката държава и пристанището само вървят към по-добре - финансово и инфраструктурно. Ако се абстрахираме разбира се от протестите на профсъюзите против съкращения на работна ръка. Не знам как стоят нещата с митническия контрол, но много силно се съмнявам, че гръцките

  2. дреалист
    #64
    Отговор на коментар #60

    Интерес на България не може да бъде защитаван, защото не съществува, просто не е обсъждан, нито формулиран... Каквото и да си мислим, че е примерно безспорен национален приоритет - не е вярно и никой няма задължение да работи за него. ... ... ... Можем да си мислим, че е очевиден национален приоритет - възходящо развитие на държавата, икономическа самостоятелност, подобряване условията за живот на българските граждани, опазване на ресурсите и националните богатства... ... и т.н. и т.н. ... Но, такива

  3. дреалист
    #63
    Отговор на коментар #61

    В Гърция има пристанище, което е на Китай... Пирея се казва... Но и там се съмнявам да няма граничен контрол и митница, както е с Росенец, като даже броячи няма на внасяния петрол. Всъщност, Росенец е такова драстично заобикаляне на българския суверинитет, че е малко вероятно да е САМО руски казуса... Истинският собственик не е руски..., а е втората по сила банкова фамилия в света...Виж, анклава Камчия си е чисто московски...

  4. Bлaдo
    #62

    дори и оставайки извън Шенген европейска България ще продължи да НЕ!!! издава визи на русняци и те НЯМА да могат да пълзят из Европа (през тука), оставяйки след себе си cмpaд и гнycнo-лигава диря като от плужЭк... - ТОВА е същественото във всичките български шенген-неволи ;-)))

  5. Гeн. Иван Колев
    #61
    Отговор на коментар #45

    Ами как да ти кажа?... Не ми е известно, но на тебе може би да, но ни Италия, ни Гърция имат пристанище на практика под контрола на Русия, нито пък частни фирми да се грижат на границите им за това какво влиза в съюза. Също така не знам да имат руски анклави по моретата си. Така че вътрешните им проблеми са едно, а туй, дето ние първо трябва да си пометем и изчистим къщичката, а после да предявяваме някакви претенции, друго. И накрая - Кикл никога не е бил министър в правителството на Нехамер. И Кикл никога не си е поставял за задача да интегрира мигранти. Нито пък да се справя с пандемията, напротив. Ама туй за Кикл го брой заяждане :-)

  6. В и К
    #60
    Отговор на коментар #58

    Ако интересът на България бе над всичко за нашите политици, Черноморието и останалите привлекателни места в Родината нямаше да бъдат полазени от пълчища руснаци, а руските стърчилки символи на припикана територия като мочи, альоши и царе "освободители" щеше да ги има само в учебниците.

  7. Earendel
    #59

    Тезата за ответни мерки е меко казано глупава. Какви ответни мерки можем да предприемем към Нидерландия, освен да си навредим още повече. Не си представям по нелеп ситуация. Истината е, че в България има вопиюща корупция. Само родните ни политици (май всички) се правят на луди.

  8. дреалист
    #58

    Ключът от бараката е в тези румънски думи: "но интересът на Румъния е над всичко." ... Затова Румъния просперира. Защото политическият й елит е ЕДИНЕН зад общия, национален, румънски интерес. ... Такова нещо в България - няма и не се обсъжда, дори. Нещо повече,видни политици заявиха, че България няма национални интереси... Че как искаме да ни уважават?

  9. Коментарът е изтрит в 23:30 на 21 декември 2022 от автора.
    #57
  10. Любо Димитров
    #56

    И през 2023 г няма да ни пуснат в Шенген. Тогава ще е ред на някоя друга страна да гласува против. Нидерландия от години говори, че трябва да се справим с корупцията, но тук се маркира някаква псевдо дейност и ако мине. Но не минава. Гласувайте за ГЕРБ и на следващите избори и чакайте. Още 5-10 години. Проблема е при нас и трябва сами са си оправим къщата.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.