Бъдещето на Брекзит сега зависи от осигуряване на отлагане, което позволява окончателен Народен Вот

Бъдещето на Брекзит сега зависи от осигуряване на отлагане, което позволява окончателен Народен Вот

Когато се случи, беше драматично и донесе голямо облекчение - Брекзит без сделка, толкова катастрофален, е изключен, и то напълно. Макар че Тереза Мей не посмя да го каже, от действията ѝ изглеждаше ясно, че тя все още се е вкопчила в представата, че някой ден, по някакакъв начин, нейната сделка в края на краищата ще спечели одобрение в Камарата на общините. Единствената ѝ политическа техника е да изчаква до последно, за да изненада депутатите, а единственият ѝ надежден съюзник - изтичащото време.

Оттук и привързаността ѝ към твърд краен срок. Нейното увъртане, защото по същество това беше именно увъртане, не сполучи. Макар и с минимално мнозинство (четири гласа) парламентът, най-сетне, показва признаци, че налага волята си, и (ако си присвоим една чужда фраза) "да си върне контрола".

Г-жа Мей беше съкрушително упорита (съкрушително за собствената ѝ позиция) - просеше си поражението отново и отново. Това обяснява защо с такава неохота позволи на депутатите да изключат Брекзит без сделка. Действително тя едва в последния момент склони да смекчи задължителната колективна отговорност на кабинета и да позволи свободно гласуване по нейната собствена, неискрена версия за изключване на "Брекзит без сделка" (в която изрично се "отбелязваше", че от юридическа гледна точка позицията по подразбиране остава Брекзит на 29 март без сделка).

Премиерът продължаваше да се опитва да възкреси мъртвата си сделка (оттук и хитруването с "вратичките" в правителственото предложение, внесено за гласуване). Всичко това беше толкова прозрачно и дори собствените ѝ министри от кабинета въстанаха срещу нея, като се въздържаха при ключовото гласуване. "Ходещ мъртвец" е фразата, която за пореден път веднага ни идва на ум.

Сега вниманието се пренасочва към отлагането на член 50 (неизбежност, дори и ако е само за практически цели), и към по-широкия подход на останалите 27 правителства в Европейския съюз. И ЕС, и Камарата на общините трябва да се погрижат г-жа Мей да не използва следващите няколко седмици просто за да печели време с поредица шаради за отвличане на вниманието и маневри за печелене на време. Тя има навик в това отношение. Тя не може да разбере, че "Брекзит без сделка" не е оръжие за преговори, ако всеки знае, че това е блъф.

Затова британското правителство тепърва ще трябва да обясни какъв е смисълът на отлагането, а ЕС ще трябва да се погрижи да не попадне в капана на вечното чистилище на Брекзит. Подготовката за изборите за Европейски парламент оставя датата 23 май като твърд краен срок, който не може да бъде отложен толкова лесно - и срок, който ще бъде използван от г-жа Мей, за да придума парламента да гласува за сделка, която вече на два пъти е отхвърлил с голямо мнозинство, или в противен случай да рискува да позволи тъкмо онзи твърд Брекзит, който депутатите биха изключили завинаги, стига да им позволят. Кашата продължава.

В идеалния случай Обединеното кралство би трябвало да разполага с много по-дълга отсрочка. Нацията се нуждае от необходимото време, за да постигне окончателно всеобхватно споразумение с ЕС, а после и за да спечели демократичното му одобрение чрез финален Народен Вот (референдум). Засега британският парламент фактически не гласуваше за "Брекзит със сделка" или "Брекзит без сделка", а по-скоро за половин сделка (само за споразумението за развода). Всичко, което постигна цялата драма около ирландския "бакстоп", правата на гражданите на ЕС и други подобни проблеми, беше да скрие факта, че по-важната част от бъдещите отношения - за търговския достъп и сигурността, напълно липсва. По тези ключови въпроси всъщност няма сделка, само необвързваща "политическа декларация".

Преди това парламентът ще трябва да постигне широк междупартиен консенсус какво наистина иска. Финансовият министър Филип Хамънд посочи пътя - смекчаване на позицията за митническия съюз.

Смесълът е следният: каквато и да било сделка, която бъде съгласувана в крайна сметка от парламента, ще има демократична легитимност само ако бъде ратифицирана чрез народен вот. Вече станахме свидетели на силата на настроенията у всички страни в дебата, както и на неприятните завуалирани заплахи, отправяни от някои във връзка с Финален Референдум.
Те не трябва да пречат на демократичен вот на хората по най-важните решения, които ще бъдат взети през целия живот на повечето от тях. Те го заслужават и го искат настойчиво.

Последните събития в парламента сочат, че депутатите постепенно започват да проумяват какво ще приеме или няма да приеме обществото, но те трябва да осъзнаят също, че през 2016 г. установеният британски обществен ред претърпя фундаментални промени, като суверенитетът премина от Камарата на общините и парламентарните лобита в ръцете на по-широкия електорат. Ако и когато бъде взето парламентарното решение за Брекзит (а това може да отнеме известно време), сега не е моментът да изключваме този електорат.

По БТА

Още по темата
Още от Европа

Какво смятате за съюза ГЕРБ-СДС за евроизборите?