Бъдещето на разширения Европейски съюз

В приветствие от президента Петър Стоянов до участниците в конференцията, се подчертава, че като кандидат за пълноправно членство в Европейския съюз, България отдава важно значение на дебата за бъдещето на съюза, който е и основен фокус на конференцията.

Министърът на външните работи Соломон Паси акцентира в приветствието си от името на правителството на необходимостта от ускоряване на разширяването на ЕС в контекста на събитията от 11 септември.

Дебатът за бъдещото развитие на Европейския съюз продължава и до 2004 г. той трябва да приключи, посочи в изказването си директорът на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел Питър Лъдлоу. Той посочи, че съюзът трябва да стигне до единен отговор на четирите въпроса, поставени на предишната среща в Ница. Това са въпросите за определяне на правомощията и отговорностите на всички равнища на държавно управление на страните-членки; за ролята на националните парламенти и частичния отказ от национален суверенитет при прокарването на общите европейски решения и употребата на обща валута; за това каква правна и юридическа сила ще има прокламираната харта за основните човешки права; за опростяването на регламентацията за съществуването и дейността на ЕС, чрез създаването на базата на досега действащите договори на обща конституция на съюза.

Акцент в изказването на главния преговарящ на България с ЕС госпожа Меглена Кунева беше правителственото решение за разработване до края на тази година на информационна стратегия, свързана с присъединяването на България към Европейския съюз. Информационната кампания ще преследва две основни цели. Първата е разясняване на реалното значение на членството в ЕС за отделния български гражданин, а втората - популяризиране на образа на България в страните-членки на съюза.

Посланията трябва да достигнат до отделните заинтересовани обществени групи, отбеляза заместник-министърът и подчерта, че те вече трябва да бъдат отправени от експертите, а не от политиците, тъй като принципният избор за интегриране вече е направен от българското общество. Според последното социологическо проучване от началото на месец октомври 2001 г. 82 процента от българите имат положително отношение към присъединяването на страната ни към ЕС - най-високият процент сред страните-кандидати, отбелязан досега.

Тя отбеляза, че 2003 година е желаният от България срок за приключване на преговорите със съюза, така че през 2006 година страната ни да стане пълноправен член. България има амбицията да открие всички глави по време на белгийското председателство на Европейския съюз, заяви тя.