Бъдете сигурни, че разширяването е необратим процес

Европа и особено Западна Европа преживя векове на конфликти и кървави войни, но мирният проект за европейска интеграция се наложи като модел за континента, а може би и за други региони на света. Това казва ръководителят на делегацията на Европейската комисия в София Димитрис Куркулас в интервю за БНР, посветено на Денят на Европа 9 май. Сега можем да кажем, че Европейският съюз въпреки проблемите и въпреки съмненията сред част от населението е една успешна история, защото той установи стабилност, мир, просперитет и, разбира се, демокрация, продължава Куркулас.

По думите му сега главното предизвикателство пред Европа е разширяването на съюза, защото от 15 страните членки трябва да станат 27, а може би и повече. ЕС сега е в процес на реформиране на институциите си, за да може да се справи с новите предизвикателства.

Друго голямо предизвикателство, според ръководителят на делегацията на ЕК, е да се пренесе ЕС и самата европейска интеграция по-близо до хората и по-близо до проблемите им. Понякога сред нашите граждани съществува усещане, че ЕС е нещо бюрократично, технократско, отдалечено от всекидневните проблеми. Трябва да направим вземането на решения по-прозрачно, институциите си по-демократични и аз съм сигурен, че в новия европейски договор или в конституция тези неща ще бъдат взети предвид, казва Куркулас.

Какво е мястото на новите демокрации във всичко това? Как те могат да допринесат за изграждането на една по-силна Европа?

Най-доброто, което новите демокрации могат да направят, е, на първо място, да укрепят демократичната си система и да развиват икономическата и социалната сфера. Мисля, че ако имаме силни демократични и проспериращи съседи, това ще е голямо постижение, голям напредък за нас. Това е и главната мотивация, която стои зад решението на ЕС за разширяването.

Каква е вашата прогноза, колко страни кандидатки ще бъдат поканени да се присъединят към съюза в края на тази година?

Мисля, че за мен е твърде рано да ви дам много конкретен отговор. Това, което мога да кажа, е, че в края на тази година до 10 страни ще бъдат поканени. Не знам дали точният брой ще е 10 или по-малко, надявам се, че ще е 10, защото това би означавало, че всички страни кандидатки са напреднали според плана, и това ще е много положителен сигнал за предстоящото присъединяване и на България и Румъния.

Какво предстои за страните, които няма да бъдат включени в първата вълна на разширяването и специално за България? Можем ли вече да научим повече за стъпките, които ще се предприемат, и за новите програми и планове?

Казахме, че ще предложим нови пътни карти и стратегия за присъединяване за тези страни, които няма да са в състояние да завършат преговорите през 2002 година, какъвто е случаят с България. България отбеляза впечатляващ прогрес в преговорите. Много от темите бяха затворени, други, надявам се, ще бъдат затворени скоро. Преговорният процес върви много добре, но това е само една част от картината. Другата част е прилагането и административният капацитет, който трябва да пренесе в практиката всичко това. Ние знаем, че правителството се опитва да се справи възможно най-добре, но все още има достатъчно много неща, които трябва да бъдат направени в тази област. Аз наистина съм оптимист, че Европейската комисия ще предложи нова пътна карта, която ще е добра за България. Не знам още дали комисията ще предложи дати за присъединяване, но съм оптимист, че ще има положителни сигнали от наша страна, засягащи перспективите за присъединяване на България към ЕС.

Смятате ли, че ще е добре Европейската комисия да определи дати за присъединяването на България и Румъния - хората тук все пак имат нужда от по-ясна европейска перспектива, за да бъдат достатъчно мотивирани?

Давам си сметка, че има много жертви и много усилия, които трябва да бъдат направени от страна на част от държавите кандидатки. Но мисля, че мотивацията трябва да я има така или иначе и без дати. Защото за нас процесът на разширяване е необратим. Мотивацията зависи и от напредъка, отбелязан в страните кандидатки. Ако има възможност, дати ще бъдат определени, но това е политическо решение на високо равнище, което ще бъде взето от държавните и правителствени ръководители. При всички случаи гражданите на България трябва да са сигурни, че разширяването е необратим процес за нас.

Назовете основните неща, които все още предстои да бъдат свършени в България?

ЕС най-просто е международна организация, в която само дипломати стоят край масата и обсъждат и защитават позициите на своите страни. Съюзът засяга всички аспекти на живота, в това число земеделие, защита на потребителите, ядрена безопасност, макроикономическа политика, въобще хиляди страници законодателство, което трябва да намери своето директно и незабавно приложение от първия ден на присъединяването. Във всекидневен контакт сме с властите тук. Ние не просто искаме от тях да направят това, което трябва да се направи, но и се стараем да им помагаме. А на хората бих казал, че знам, че за тях не е лесно да разберат колко комплексен е процесът. Понякога те вярват, че всичко е въпрос на политическа воля или липса на политическа воля. За присъединяването на България и от двете страни има силна политическа воля. Хората просто трябва да бъдат търпеливи и да не очакват да видят резултата за един ден, защото в живота няма чудеса, но съм сигурен, че накрая този процес ще е полезен и за хората в техния всекидневен живот.

В България напоследък е актуална теорията, че няма да станем членки на ЕС, докато не затворим четирите реактора на АЕЦ "Козлодуй". Доколко я има тази зависимост според вас?

Не, тотална грешка е да вярваш или да казваш, че ние караме България да спре реакторите. Ние плащаме за осъвременяването на 5-и и 6-и блок на "Козлодуй", което доказва, че не сме против ядрената енергия. Имаме много страни членки, които използват ядрена енергия, и въпросът опира не до самата енергия, а до ядрената безопасност.

По БНР