Българи в Германия питат посолството защо им е отказано правото да гласуват

Български граждани, живеещи в Германия, които са положили сериозни усилия да получат възможност да гласуват на парламентарните избори, но това им е отказано, отправят десет остри въпроса към посланика ни в Берлин Иво Петров. Те са на мнение, че българското посолство в Германия не е направило необходимото, за да защити правата им.

Подобни мнения и сигнали се получават и в редакцията на Mediapool, а освен това са широко дискутирани в различни Интернет форуми.

Писмото е подписано от представителите на инициативните комитети за откриване на изборни секции за парламентарните избори в градовете Карлсруе, Манхайм, Мюнстер, Нюрнберг, Фрайбург, Франкфурт, Щутгарт и може да бъде подкрепено от всеки, който желае.

След като поставят въпросите, на които очакват отговор, сънародниците в Германия казват, че си запазват възможността да комуникират директно и с немската страна, ако не получат пълното и незабавно съдействие от българското посолство.

В писмото се посочва, че инициативните комитети са спазили законовото изискване и са събрали по над 100 заявления, което дава правни основания за откриване на изборна секция в съответните градове.

На 15 юни посолството ги е уведомило, че е получен отказ от немска страна за откриване на секции, основаващ се на решение на Външно министерство на ФРГ от август 2003 г.

Подписалите писмото припомнят, че на среща със сдружението "Златен Век“ от Ерланген посланикът е дал конкретни надежди за откриване на секции и питат дали това мнение е било базирано на предварителни запитвания от страна на посолството към съответните институции и проучване на нормативната уредба.

"Съществува ли изобщо какъвто и да е предварителен контакт с Външно министерство на ФРГ преди или по време на събирането на заявленията от страна на инициативните комитети в контекста на откриване на избирателни секции и ако да, от какъв характер?", е вторият въпрос към посланика.

"В предварителен разговор с посолството ни беше заявено, че за да може да се реализира запитване към Външно министерство на ФРГ е необходим адрес, на който да бъде избирателната секция. Как без посолството да има всички адреси от съответните градове, е реализирало запитването към немската страна?", питат още сънародниците.

Следващите им въпроси са:

- Било ли е запознато посолството предварително с цитираните от немската страна нормативни актове в приложения откъс от вербална нота? Ако, да, как са ги съобразили в подхода и запитването им с цел откриването на избирателни секции?

- Как тълкува посолството съответния отговор от немската страна и на какво решение от август 2003 се позовава тя?

- Поради каква причинна не ни е предоставен пълният текст на вербалната нота от немската страна, а само откъс от него?

- Позовавайки се на Закона за избиране на народни представители (ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г.) , както и на Закона за достъп до обществена информация (Обн. ДВ бр. 55 от 2000 г. ,изм. ДВ бр. 1 и бр. 45/2002 г., бр. 103/2005 г.,изм. доп. ДВ бр. 24, изм. бр. 30, бр. 59/2006 г.), чл. 4, ал. (1), бихме искали да се запознаем с пълната комуникация с немските институции по отношение на откриването на
избирателни секции в Германия.

- Какви последващи стъпки са били реализирани след първия отказ на немската страна със задача за реализация на крайната цел - откриване на избирателни секции във всички градове, подали заявления и каква е стратегията на посолството в тази насока? Действа ли посолството на принципа, че първият отказ поставя началото на преговорите?

- Вярно ли е, че от немска страна са разрешили откриването на избирателни секции на Република Гърция на територия на Германия извън техните консулски представителства и ако да, българското посолство възползва ли се от съществуващите на същото основание възможности?

- Вярно ли е, че според Rundnote 08/19.06.2003 на Външно министерство на Германия от международните мисии в Германия се изисква два месеца преди провеждането на избори да се поиска съгласието на немската страна за откриването на избирателни секции? Ако да, как това е съобразено при подхода за заявяването на желание за изборни секции извън дипломатическите представителства.

"Като български граждани бихме желали да подчертаем обществено - политическото значение на този казус, който би могъл практически да ограничи правата на глас на хиляди български граждани в Германия. Изразяваме надежда, че това може да се дължи на всичко друго, но не и на липсата на достатъчна решителност от страна на българските институции за решаване на въпроса в полза на българската демокрация и настояваме да направите всичко възможно, за да бъдат открити секции и в градовете, в които няма дипломатически представителства.

Чувстваме се задължени да уведомим българската общественост, защото българското общество има право да знае за въпроси, отнасящи се до исконните демократични права на българските граждани, независимо от тяхното местоживеене."

Писмото е подписано от Ангелина Вебер, Атанаска Хубчева, Борис Пачеджиев, Борислав Петров, Боян Юруков, Васил Светославов, Веселина Василева, Веселина Дончева, Валентина Митова, Ваня Никова, Виолета Попова, Галина Ефтимова, Георги Георгиев, Георги Касабов, Георги Пачов, ,Георги Петров, Гергана Александрова, Диляна Стоименова, Димитър Куцаров, Димитър Махмудиев, Димко Добрев, Емил Таралов, Ива Ганева, Ивайло Василев, Иван Младенов, Иван Спасов, Иван Станчев, Иван Янакиев, Иво Стоилов, Илия Сапунджиев, Йоана Лазарова, Йордан Чорбаждийски, Зорница Ангелова, Кирил Петров, Кирил Радев, Коста Стефанов, Кристиан Митов, Любомир Владиков, Лидия Фауст, Лиляна Китипова, Мария Дамянова, Мартин Петков, Надежда Василева, Николай Цонов, Павел Христов, Поля Иванова, Ради Хаджийски, Румяна Бекирова, Симона Димитрова, Стоян Малешлийски, Христиана Станоева, Христо Христов.