Български висши военни и дипломати не получават достъп до поверителната информация на НАТО

Висши български военни и дипломати получиха забрана за достъп до поверителната информация в НАТО, след като не успяха да преминат установената проверка за сигурност. Ветото, наложено месеци след като страната се присъедини към Алианса, предизвика криза в българската армия и се превърна в тема на предизборната кампания.

Последната от серията забрани беше наложена на ген. Димитър Георгиев, главнокомандващ българските ВВС. Генералът не успя да премине през процедурата за проверка, установена по договорка между България и Алианса.

Проверката за сигурност се извършва от Държавна комисия за защита на класифицираната информация (ДКСИ), в чийто състав влизат единствено българи. Те не разкриха мотивите, които стоят зад решението им, но Комисията пое пълна отговорност за него.

България се присъедини към НАТО през април 2004 г. и активно участва в дейността на организацията. Тя съкращава числеността на армията си до 45 000 от над 100 000 през 1990 г. и адаптира комуникациите, инфраструктурата и въоръжението си към стандартите на Алианса.

За разлика от Унгария и Чехия, обаче, ръководният състав на българската армия не беше прочистен от кадри от съветската ера, или от такива, особено лоялни към бившия социалистически режим. Генералите от времето на социализма или бяха пенсионирани, или остават част от ръководния състав на армията.

Сега някои от тях очевидно не отговарят на критериите за сигурност, налагани от членството в НАТО. Като част от интеграцията на България в Алианса, ДКСИ беше формирана и упълномощена да извършва предварителна проверка, като издава разрешения за служителите, чиито позиции изискват те да имат достъп до тайните на организацията.

Отказът, който наскоро получи генерал Георгиев, не е първият подобен случай, който привлича вниманието на обществеността. По-рано Емил Вълев, високопоставен дипломат, не успя да заеме поста посланик в НАТО, след като се провали при същата проверка. Ген. Павломир Кънчев отпадна като кандидатура за представител на българската армия в европейската центарала на НАТО в Монс, Белгия, по същата причина.

Трите случая предизвикаха национален дебат, но много други остават неизвестни за обществеността, каза пред IWPR председателят на Комисията Цвета Маркова.

Въпреки че Комисията не е длъжна да обяснява решенията си, тя е задължен да следва строги изисквания. Официалният ѝ сайт съдържа списък от възможни обстоятелства, които могат да доведат до отказ. Те включват житейски проблеми, като например пристрастеност към наркотици и алкохол и разлика между декларираните приходи и стандарта на живот. Цвета Маркова, обаче, обобщи, че основният въпрос при проверката е политически, а именно - "нелоялност към България в контекста на членството ѝ в НАТО".

Българските медии предположиха, че в основата на последния отказ са връзки на ген. Георгиев със социалистическата Държавна сигурност. Самият генерал отказа да коментира. Неговият началник ген. Никола Колев, шеф на генералния щаб, отхвърли искането на IWPR да интервюира ген. Георгиев.

Случаят заплашва да навреди на имиджа на България като партньор в НАТО.

Британският военен анализатор Пол Бийвър каза пред ББС, че съюзът "вижда реален проблем в колебливостта на България да пенсионира своите обучени и квалифицирани в Съветския съюз [висши военни], както това са направили бивши комунистически страни като Чехия, Полша, Словакия, Словения и Хърватия".

Заместник-председателят на българския парламент Асен Агов, член на комисията по външна политика, отбрана и сигурност, подкрепи това твърдение. Той заяви, че "лошият избор" на висши военни командващи "компрометира страната като съюзник".

Други наблюдатели са по-малко притеснени и смятат отказите за неизбежен, естествен проблем. Според Валери Рачев, заместник-председател на българската Военна академия и анализатор, последните събития повтарят това, което се е случило в Полша след присъединяването ѝ към НАТО. "Няма глобален проблем с лоялността в българската армия", обясни той. "Въведени са нови критерии и не всички висши военни успяват да отговорят на тях".

Цвета Маркова е още по-оптимистична. Според нея отказите в следствие на проверки за сигурност са рутинни и се случват и в страните, които отдавна членуват в НАТО. Единственото, което различава България, е публичността, които тези случаи придобиват, смята тя.

Така или иначе, случаят с генерала е в състояние да предизвика неприятности в йерархията на българската армия. Той заема ключова позиция и според много от анализаторите не може да продължи да изпълнява задълженията си без достъп до класифицираната информация на НАТО.

Според Асен Агов "ген. Георгиев не може да осъществява оперативно командване на ВВС в рамките на колективната отбрана на алианса". Той определи оставането на генерала на сегашния му пост като "немислимо".

Цвета Маркова заема по-сдържана, макар и сходна позиция - според нея международната практика показва, че ако служители, изправени пред подобна дилема, остават на постовете си, това не е за дълго.

Въпреки това ген. Колев се опитва да запази ген. Георгиев на поста му. Българската информационна агенция Mediapool го цитира да казва, че подчиненият му генерал може да продължи да изпълнява задълженията си, тъй като му е отказан достъп само до материали с най-висока степен на секретност, но Георгиев има достъп до информация, засекретена на по-ниско ниво.

Цвета Маркова, обаче, оспори това. Според нея действително съществуват няколко нива на секретност в НАТО, но ген. Георгиев няма достъп до нито едно от тях.

Президентът Георги Първанов, бивш член на традиционно про-руски настроената социалистическа партия и главнокомандващ българските военни сили в качеството си на държавен глава, също подкрепи ген. Георгиев.

Неговата публична намеса в спора внушаваше недоверие в съвместно договорените с НАТО процедури за сигурност и разгорещи дебатите в медиите около новите връзки на страната с Алианса. Българската преса определи случая като доказателство, че и президентът, и шефът на генералния щаб са склонни да жертват отношенията на България с НАТО, за да задържат висш военен на поста му.

Статията е препечатка от Balkan Crisis Report, издание на Institute for War and Peace Reporting (IWPR). Balkan Crisis Report се издава с подкрепата на британския Форин офис и Държавния департамент на САЩ.