Балканските държави трябва да почакат

На днешната среща в Солун се събират държавните и правителствените глави на ЕС, на бъдещите нови членки и на балканските страни. Срещата дава възможност да бъдат обрани плодовете на повече от 10 години радикални промени, в които Франция и ЕС изиграха водещи роли.

Можем да си направим три важни извода от последните исторически събития на Балканите.

Първият е принципът на единството, който беше потвърден от някои неотдавнашни събития. Само единството на международната общност донесе мир и стабилност на Балканите.

Вторият извод е, че смелостта е от основно значение. Всеки път, когато международната общност е показвала решимост, както в Босна през 1995 г. и в Косово през 1999 г., спиралата на насилието и фанатизма беше разрушена.

Последният извод е, че промяната изисква ясна визия. Срещата в Загреб през ноември 2000 г., която се състоя по инициатива на Жак Ширак, постави една ясна цел - присъединяването на балканските страни към ЕС. Перспективата за приближаването, и евентуално интеграцията на балканските държави в ЕС, бяха изложени много ясно.

Тази цел изисква усилия както от страна на балканските държави, така и от страна на ЕС. Бъдещето на тези страни е в ръцете на техните граждани. От тях зависи да потвърдят избора на Европа и да приемат последиците.

Този избор предполага подкрепа за европейските ценности - демокрация, толерантност, уважение към останалите и абсолютно отричане от етническа и религиозна омраза и прибягване до насилие. Тези принципи трябва да приемат формата на конкретни действия - прилагането на законовото управление чрез балансиране на правомощията и защита на индивидуалните свободи, например чрез сътрудничество с Международния съд за бивша Югославия и изкореняването на организираната престъпност. Някои правителства все още не осъзнават напълно степента на обвързаност, която се изисква от бъдещите членки на ЕС.

Напредващата интеграция към ЕС също изисква икономически реформи, които да изградят отворени пазарни икономики. И тук законовото управление е от основно значение. В същото време гражданите и страните от региона трябва да се постараят да възстановят приятелството и разбирателството помежду си. Както се казва в декларацията от срещата в Загреб: "Демокрацията и регионалното помирение и сътрудничество от една страна, и приближаването на всяка от тези страни към ЕС от друга, изграждат едно цяло".

ЕС е решен да подкрепи страните, които са избрали Европа. За да им помогне, съюзът предлага споразумения за стабилизиране и съдружие, които съчетават отварянето на местните пазари, техническа помощ и политически диалог. Една от основните цели на тези споразумения е засилването на сътрудничеството между страните от региона.

Финансовата помощ също е важна. Освен че е голяма икономическа сила на Балканите, ЕС е и близък политически и военен партньор. В Македония съюзът посредничи за подписването на Охридското споразумение, което реши институционалния спор между различните страни в конфликта. През февруари ЕС допринесе за създаването на държавата Сърбия и Черна гора. След това съюзът пое от НАТО ръководството на операциите в Македония и може да стори същото в Босна. Европейците, в сътрудничество със САЩ, поеха отговорност за повечето международни мироопазващи и възстановителни мисии в региона.

Всяка балканска страна трябва да се движи със собствена скорост. ЕС обаче представлява едно цяло и разединена Европа не е приемлив вариант. Членството в ЕС не може да бъде сведено до серия формалности. Всяка държава трябва да приеме европейския проект, който се изразява в близко сътрудничество между страните членки и гражданите. Представителите на гражданското общество на Балканите ни приканват да направим така, че присъединяването на страните им към съюза да бъде продиктувано от нивото на трансформация на техните общества. Те искат от нас да не намаляваме критериите за присъединяване към ЕС, тъй като си дават сметка, че няма смисъл да стават членки на съюз, който не държи на ценностите си.

В този дух се подготвяме за срещата в Солун. Водещите ни думи не са само амбиция и надежда, защото е напълно ясно, че Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Събрия и Черна гора ще се присъединят към Европа, а и отговорност, защото пътят към Европа е труден и изисква съобразяване със строги етични, икономически и социални условия. Да се опитваме да отречем това ще бъде предателство към европейските граждани.

Като го потвърдим ще потвърдим и вярата ни в бъдещето на мира, който ще споделим заедно.

*Доминик дьо Вилпен е министър на външните работи на Франция; по БТА