"Белене" пак възкръсва. Честито!

"Белене" пак възкръсва. Честито!

Казват, че тепърва ще провеждат "задълбочена дискусия, за да чуят всички аргументи" и за да решат "бързо, но не прибързано". Поредица от събития и факти обаче говорят, че всичко вече е решено: проектът АЕЦ "Белене" се възобновява. Разбира се, от това не следва непременно, че някога ще бъде построена електроцентрала. Но очевидно предстои отново да бъде пусната машината за производство на безсмислени публични разходи, които, естествено, за някои ще се явят приходи.

Лупинг в миналото

От година насам публиката бе системно подготвяна да преглътне този залък - с обясненията, че "на Дунава са изсипани и стоят 3 милиарда лева, които трябва да се оползотворят"; с твърденията, че има едва ли не опашка от инвеститори, желаещи да "приватизират проекта"; и с уверенията, че този път "държавата няма да дава нито лев". В схемата имаше обаче една голяма празнина - на защитниците на проекта им липсваха каквито и да било достоверни числа. За сметка на това всички независими оценки показваха, че централата е ненужна и икономически безсмислена.

Запълването на тази празнина бе възложено срещу 2 млн. лева на страдащата от перманентен финансов глад Българска академия на науките. Теоретично нейният анализ би трябвало да хвърли поглед в далечното бъдеще, като отчете настъпващите революционни промени в енергийните технологии и пазари. Вместо това въпросният анализ се оказа гигантски лупинг в миналото, благодарение на който управляващите могат да прескочат 2012-та, да се отметнат от аргументите, с които тогава прекратиха проекта "Белене", след което благополучно да кацнат в 2001-ва, когато той бе възобновен. При това със същите аргументи, опровергавани постоянно във времето.

Натаманяване в условия на секретност

Вероятно за по-сигурно докладът (1000 страници) е засекретен. Но и публикуваното му резюме (9 страници) казва достатъчно. От друга страна, развитието на събитията напоследък поражда силни съмнения, че в последния момент сметките са били натаманявани, така че до доведат до нужния извод.

Първо писането на доклада се проточи, а представянето му все се отлагаше. През това време енергийният министър взе да повтаря, че според него към 2030 година страната ще има нужда от нови енергийни мощности. После самият премиер без видим повод направи откритието, че "ако имаме газопроводи и нови (!!!) ядрени мощности, това най-много пази една държава - там война няма". Малко по-късно в медиите изтече вариант на доклада, в който се твърдеше, че при всички тествани над 90 комбинации проектът излиза финансово нежизнеспособен. Тоест, приходите от експлоатация няма как да върнат разходите. Тогава се чу, че докладът бил върнат за доработка и допълнителна оценка на пазарния риск. За да се стигне накрая до официалното представяне на "окончателния" вариант, обобщен от министъра на енергетиката така: "От анализа на БАН стана ясно едно: най-добрият вариант е да се търсят възможности за реализацията на този проект. Всеки друг ход би бил неизгоден за държавата".

През иглено ухо

Оказа се, че (явно при доработването) учените все пак са успели да открият вариант, при който проектът евентуално би бил финансово обоснован. Постижението им е забележително, само дето прилича повече на приказка, отколкото на икономически модел - нещо като да прокараш невидим конец през невидимо иглено ухо и после да започнеш да шиеш с него.

Този вариант се основава най-напред на прогнозата, че ще има ръст на потреблението на електрическа енергия, понеже ще има и ръст на икономиката. Тази прогноза обаче е твърде съмнителна, защото очевидно не взима предвид нарастващите технологични възможности за енергийна ефективност и не отчита световния и българския опит. А той показва, че връзката между енергийното потребление и икономическия растеж е по-сложна. Така например при възобновяването на проекта през 2001 се твърдеше, че заради спирането на малките блокове в Козлодуй и очаквания икономически ръст, без нова АЕЦ България е заплашена от режим на тока още през 2010-2011. Както и че в целия регион се задава енергиен глад. Случи се по-скоро обратното. Вместо дефицити има излишъци. Оттогава българският БВП нарасна с една трета, а потреблението на електроенергия си остана същото.

Да продължим по-нататък. Според учените, за да се сбъдне изчисленият от тях "печеливш" вариант, има две задължителни условия. Първото е "лесно" - участие на българската държава, за което тя явно е готова. Второто условие е едновременно да се сбъднат няколко прогнози, свързани с: крайните разходи за изграждане на централата (не повече от 10,5 млрд. евро); съотношението между привлечените кредити и собствения капитал на инвеститора (поне 70:30); лихвата по кредитите (до 4,5%); и пазарната цена на тока (достатъчно висока, за да покрие разходите). Проблемът е, че при всяко отклонение на който и да било от желаните параметри, сметката би пропаднала. И че освен това всяка от посочените прогнози поотделно е крайно пожелателна и нереалистична (което донякъде признават и авторите на доклада). Така че да се изпълни това условие би било истинско чудо.

Дребни неудобства

При това положение ще е чудо и друго: да се намерят нормални инвеститори и банки, които да отпуснат финансиране (особено при предвидените лихва и съотношение на капитала). Но това са дребни неудобства, за които вече явно е намерено решение - като няма "стратегически" инвеститор, "Росатом" е винаги готов. Още докато докладът на БАН се пишеше, българският премиер прие представители на руската държавна корпорация, а след това енергийният министър каза, че възможността "Росатом" да бъде поканена като инвеститор не е изключена. После в София дойде друг представител на корпорацията, за да обяви, че тя "е открита за възможността да участва във финансирането на АЕЦ "Белене"". И за да подхвърли като пример схемата на унгарската централа "Пакш-2". Сега се оказва, че от БАН били проиграли и този модел, при който държавата осигурява само 20% от стойността на проекта, а останалите са заем от Русия. Резултатът щял да бъде "още по-голяма жизнеспособност на АЕЦ "Белене"". Освен това било добре производителят на оборудването да бъде и строител на централата - тоест, да си продължи оттам, където беше стигнал.

При това положение уверенията, че държавата повече няма да даде нито лев, а ще участва само с досегашните активи като апортна вноска, изглеждат като залъгалка, прикриваща прехвърлянето на бъдещите рискове и разходи върху данъкоплатците.

Залъгалка е и умилителното уверение, че около така очерталото се решение ще се търси консенсус в парламента. Защото предварително е ясно, че такъв (при това горещ) консенсус е налице между всички днешни парламентарни партии. Както и между съответните вечно гладни икономически лобита.

Така че, докато светът се е запътил с бързи крачки към бъдещето на новите енергийни технологии, България се кани да игнорира наличните по-евтини и ефективни алтернативи и след дълго въртене в кръг да се върне в изходната точка. За да възкреси 30-годишния проект за стара, скъпа, ненужна и руска централа. Разбира се, от това не следва непременно, че някога такава централа ще бъде построена. Но очевидно предстои отново да бъде пусната на високи обороти машината за производство на безсмислени публични разходи. Горивото, както се казва, от вас. Честито!

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?