Бившият шеф на СРС Методи Лалов: Съдебната система трябва да бъде разритана

"Истината е, че външни хора трябва да влязат и наистина да проведат операция "Чисти ръце" в съдебната система", казва бившият шеф на Софийския районен съд Методи Лалов, който в момента е адвокат.

Г-н Лалов, един от първите тайни клубове в съдебната власт беше "Мале-Мале" в Софийския районен съд. Вие тогава бяхте съдия в СРС, после станахте и негов председател. Как подобно място изобщо стана възможно?

И този клуб, за който ще припомня, а и всички клубове, които после станаха известни, станаха възможни заради негативния подбор, извършван в съдебната система от десетилетия. Подбират се кадри, които нямат високи професионални и нравствени качества, хора – случайни или неслучайни – подбирани от Пеевски, Борисов и от останалите от задкулисието. Николай Маджаров, който беше съдия, а и временен председател на Софийския районен съд, беше направил такъв клуб. Това беше една стая, маркирана с прашки, окачени на вратата, "Мале-Мале" се казваше това място. Там се събираха Маджаров, негови приятели адвокати, хора от администрацията. Пиеха след работа, говореха си, а какво друго са правили, аз не зная. Не съм имал "честта" да бъда част от този клуб. Когато се разбра за това място, Маджаров беше просто наказан, а не изхвърлен от съдебната система. Не беше даден пример, че не може да се правят такива изпълнения.

Знаем, че Висшият съдебен съвет избира съдиите, прокурорите и следователите, но кой избира хората за чалга клубовете като "Мале-Мале"?

Избират ги тези, които са избрани от Висшия съдебен съвет. Маджаров (основателят на "Мале-Мале"), впрочем, след това беше кандидат за председател на Софийския районен съд. Той се яви заедно с мен на конкурса и за малко да спечели. За това става дума. Тези хора изглежда подбират по свои критерии адвокати, с които да се срещат, да пият и да си говорят. Уреждат ли дела, аз не знам. В "Мале – Мале" това вероятно не се е случвало, но никога не е имало задълбочена проверка. Сега виждаме историята с SS-клуба, видяхме и с "Осемте джуджета"...

Но не SS-клубът на Нотариуса e големият проблем, а VSS клуба. Защото във Висшия (V) съдебен (S) съвет (S) са онези, които са подбрани от задкулисието по начин, който никога не е бил обясняван.

Знаете ли защо е избрана там Даниела Марчева (бивша съдийка от Софийския апалативен съд, избрана във ВСС по предложение на БСП)? С кой политик се е срещала? Какво е обещала?

Ами Драгомир Кояджиков (бивш съдия от спецсъда, пак номиниран от БСП)? А Боян Новански (адвокат, "Атака")? Ами Грозев, Чолаков.... Сегашните управляващи обещават, че за следващия ВСС ще има критерии за подбор на тези хора, защото без ясни критерии всички човешки качества стават разтегливи като дъвка. Нека да видим обществената им активност; каузите, за които са се борили; участията им в съдийски организации. Имаме ли го това оценяване сега? Не, нямаме го.

Сега разбираме, че в продължение на много години в Софийския районен съд е шествала сянката на Нотариуса. Вие усещахте ли я тази сянка?

Аз никога не съм чувал за този човек, както и за клуба (SS), който е организирал. Това е обяснимо и нормално, защото, ако бях чувал, щях да съм разказал вече. Хора като мен би трябвало да са държани настрана от такива клубове. Нямайте съмнение, че Софийският районен съд е разграден двор. Такъв беше, когато аз бях председател, така си остана и след мен, а и все още е. Продължава да няма отговор на случаите с изчезнали нотариални актове от архива и подменените дела. Нито едно разследване на ГДБОП не успя да достигне докрай. Нотариуса, очевидно, е действал през определени вътрешни хора. Не се учудвам от това, което излиза в общественото пространство. Средата, която е създадена в съдебната система, направо си плаче тя да бъде доминирана от такива типове.

Викан ли сте бил в ГДБОП?

Миналата година бях потърсен от служителка от ГДБОП, която разследва случай с изчезнали дела от Софийския районен съд, подменени нотариални актове и фалшиви документи, свързани с имоти. Не бях разпитан официално, въпреки че съм ходил в ГДБОП. Разказах им кои са били ръководители на службите по мое време, какво се е случвало, доколкото спомените не са започнали да избледняват. След тази беседа обаче не съм чул нещо да се е случило (с това разследване), но след това имаше пресен случай с изчезнали дела и документи, свързани с имоти. И това не е за първи път. Ако върнете лентата, ще видите, че има много такива случаи в Софийския районен съд. Когато бях председател на Софийския районен съд говорех и исках да се случи пълна дигитализация на архива, исках да се сканира всяко дело, включително старите. Извинявайте, ама в една библиотека или книжарница всяка книга има баркод и може да бъде проследена... Имаше огромна съпротива срещу това да маркираме делата, за да станат проследими.

От кого идваше съпротивата?

От Висшия съдебен съвет. Нямах нито институционална, нито финансова подкрепа, нито като експертен капацитет. На тях им беше все тая. Тогава явно се бях превърнал във враг, защото показах, че не съм част от тях.

Какво трябва да се направи сега?

Сигурно звучи утопично, но трябва да има извънредно законодателство в рамките на демократичните правни принципи, което да овласти хора, които са нелоялни към системата, но са лоялни към принципи и са доказали своя морал, които да влязат в тази система и да я разритат. Не може прокуратурата да разследва себе си. Не може Народното събрание да прави комисии, след като е излъчило висшите представители на съдебната система, които след това по свой образ и подобие са създали всички под тях.

За "разритването" са нужни външни хора, които да са обществено известни с работата си. Няма да стане като Гешев разследва Сарафов, Сарафов – Гешев, Сарафов – Еврото, Еврото – не знам си кой. Няма да стане така. Виждам, че пак се реанимират (от някои медии) старите говорители, които са виновни за всичко това – градският прокурор (Николай Кокинов), Роман Василев... Тия, дето ги галиха по главите, сега пак са излезли да ни дават съвети. Истината е, че външни хора трябва да влязат и наистина да проведат операция "Чисти ръце" в съдебната система.