Издателствата и книгите в България се увеличават, но тиражите намаляват всяка година. Четенето става все по-достъпно и е оценявано като важно от обществото, но активните читатели са все по-малко.
В България често се говори за литература и четене, особено през пролетта, когато в рамките на месец отбелязваме международния ден на книгата (23 април) и 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Някъде между темите се прокрадва и разговорът за книгоиздаването, но той винаги остава на заден фон. Книгоиздателите рядко говорят за икономиката между книжните корици, а данните за икономическите аспекти на бранша са оскъдни и липсва публична информация за неговото състояние в България.
Липсата на данни продължава от години и въпреки че от това са недоволни и част от издателите, промяна няма и търговията с книги е трудна за анализиране.
Дори малкото известни тенденциите са противоречиви. Българинът все още смята, че четенето на книги е много важно, но близо половината хора у нас не четат, както сочат различни социологически проучвания.
Макар че няма много публична информация, в сферата на книгоиздаването са настъпили различни промени през последните няколко десетилетия.
Книгите се увеличават, тиражът – не
През 1989 г. в страната са издадени общо 4543 книги и брошури с общ тираж от 57 987 000, а през 2024 г. броят на издадените книги и брошури е 10 143, а тиражът – 6 306 400. Броят на издаваните книги е нараснал почти тройно, но тиражът на книгите е намалял почти десет пъти. Преди 37 години една книга е била със среден тираж от 12 764 броя, докато през 2024 г. средният тираж е едва 596 екземпляра.
Тази тенденция се запазва през последните три десетилетия. Броят на книгите расте, но тиражите намаляват. Това са и част от спецификите на пазара – читателските предпочитания се променят, а с това и търсенето и предлагането. Издателствата стават по-гъвкави и предлагат заглавия на различни аудитории.
Последните данни на Националния статистически институт показват, че през 2024 г. в страната са издадени 8891 книги с общ тираж 5 297 385 броя. Новите заглавия са 7640, а тиражът им – 3 141 000 тираж.
Най-много са книгите, издадени на оригиналния език на написване – 7 545 или 74.4% от общо издадените книги и брошури. Тук са и заглавията на български език, които са голяма част от пазара. Преводните заглавия са 2 598 с тираж 1.927 млн., като от тях повече от половината са преведени от английски език (51.3%). Далеч по-малко са преведените книги от френски, руски и немски език.
Тази тенденция не се е променила много, защото и към 1989 г. преводната литература е била 20%, но броят книги е бил почти три пъти по-малък – 911.
Очаквано най-издавана е художествената литература за възрастни, следвана от научната литература и популярната литература. През 2024 г. художествената литература е повече от 1/3 от издадените книги или малко над 38%, докато през 1989 г. е била около 20%.
Електронната книга не е заплаха
От години често се коментира бъдещето на книгата и се прави сравнение между книгата на хартиен носител и електронната. Числата обаче показват, че през 2024 г. са издадени общо 1017 електронни книги или 8 пъти по-малко от традиционната книга на хартия. Най-много сред електроенните книги са били изданията, свързани с обществените науки – 420.
Проучване на социологическата агенция "Тренд" от пролетта на 2025 г. показва, че 43% от българите не са прочели нито една книга за последната година. Подобни бяха и данните на националното изследване "Достъп до култура" за 2024 г. Една четвърт от българите четат между 1 и три книги годишно, а над 10 заглавия четат едва 9% от хората. Основните причини са липсата на интерес и време.
Сред четящите най-популярни се оказват криминалните романи и трилъри, историческите романи и съвременната художествена литература.
Освен НСИ данни за издадените книги могат да бъдат открити и в националния регистър на издаваните книги в България към Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Според числата през 2025 г. са били издадени 10 675 книги, а към края на април 2026 г. над 3800 заглавия. В този списък попадат и електронни книги, и ауиокниги в различни платформи.
След като през 1991 г. в България се въвежда Международната система за стандартна номерация на книги и се основава Националната агенция за ISBN, всяка година данните се публикуват на сайта на регистъра на книгите в България.
Между частните издатели и самоиздаването
Очаквано най-много книги и брошури в България се издават от различните частни издателства.
В страната вече има стотици, дори хиляди частни издателства, като е трудно да се определи точния им брой. На големите книжни изложения като Панаира и Алеята на книгата в София ежегодно участват близо 150 издателства.
Точният брой на издателствата в България днес е трудно определим. В асоциация "Българска книга", която се опитва да обедини водещите издателства в страната, например членуват 145 издателства. Има редица значими книгоиздетели, които не са част от организацията.
В националния регистър през 2025 г. има над 13 300 издания с ISBN номер, от които над 10 600 са книги. Всички 13 хиляди издания са дело на общо 1850 издатели. Само за последната години нови 517 издателтва са били включени в системата ISBN.
Преди 37 години всички издателства в страната са били по-малко от 100 и са били два вида – държавни и ведомствени. Най-голямото от тях за художествена литература – "Народна култура" оцелява и след промените, но преустановява дейността си през 2003 г.
През 90-те години се появяват много частни издателства, които продължават да са водещи на книжния пазар в България и до днес. Те издават над 70% от книгите в България, следвани от университетските издателства. Книги и брошури все още пускат и малкото държавни и ведомствени издателства, но те са общо 263 от всички 10 143 издадени книги и брошури.
4.5% или 466 от книгите са самоиздат. Понятието, идващо от self-publishing, е процес на публикуване на книги от самия автор без участието на традиционни издателства. Авторът поема разходите и процесите по редактиране, дизайн, печат и разпространение, което обаче му позволява по-голяма печалба при продажби. С дигитализацията и социалните мрежи редица творци избират този подход, но често се пренебрегват важни роли в книгоиздаването – редактор или коректор.
От 466 книги и брошури на принципа на самоиздат, 191 са художествена литература, а 39 в направлението на психологията, което също е популярно през последните години. Броят на самоиздат книгите е нараснал в сравнение с 2023 г., когато са излязли общо 360 такива заглавия, но спадът е два пъти в сравнение с 2020 г., когато са 1059.
Териториален дисбаланс и при книгите
Подобно на много други бизнеси, и при книгоиздаването се забелязва голям тетирориален дисбаланс и концентрация в София. В столицата са издадени близо 7000 от книгите през 2024 г. или 68% от общия брой, като другите големи области се нареждат далеч назад.
Разликата е показателна и в тиражите на книгите. Средният тираж в София е 660 броя, докато в Пловдив – 342. В другите областни градове тиражът на издадените книги е още по-малък. Данните сочат, че 85% от тиражите на книги са в столицата.
Голяма част от причините се коренят в близкото минало. След установяването на държавен монопол в книгоиздаването през комунистическия период, голяма част от важните издателства извън столицата спират да съществуват, а това се запазва и до днес.
Новите издатели, включени в системата ISBN за 2025 година, са 517, като 246 са в София или 47.5% от общия брой. Предходните години този процент е дори по-голям. През 2024 г. новите издатели от София са 218 от общо 363, а година преди това 162 от 275 новорегистрирани издатели.
В страната има няколко големи и разпознаваеми издателства, базирани извън София. След тях са пловдивското "Жанет 45", "Хермес", което държи десет книжарници в цялата страна, "Леге Артис" и издателството "Хеликон", коет одържи и едниоименните книжарници.
Предимно в София
Този дисбаланс може да е предизвикателство за хората от по-малките населени места. Националното изследване "Достъп до култура" показва, че 25.4% от хората не посещават културни събития заради липсата на достъп. Съсредоточването на издателската активност в София обаче също прави достъпа до книгите малко по-труден.
Според мащабно изследване на "Алфа Рисърч" през 2021 г. 46.8% от читателите се снабдяват с книги от книжарници, а според проучване на Тренд от 2025 г. 26% от читателите избират книги от книжарниците.
В повечето областни градове обаче няма много книжарници. Някои от големите вериги като Сиела, Orange и Booktrading фокусират дейността си предимно в София, a oстаналите им обекти в страната са в по-големите градове като Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора и Велико Търново.
Други големи вериги книжарници като "Хеликон" и "Хермес" пък прилагат обратния принцип и повечето им обекти са в областните градове. "Хеликон" има над 35 обекта в цялата страна и има книжарница в почти всички областни градове. "Хермес" има само една книжарница в София и всички останалите 9 са в различни областни градове. Въпреки това, в немалка част от областните градове има само по 1-2 книжарници.
Предизвикателствата за малките книжарници също се увеличават с времето, не само заради този дисбаланс, но и от липсата на работна ръка и практиката на все повече издателства да пускат дори новите си книги с големи намаления онлайн.
Печеливш бизнес ли е книгоиздаването?
Заради ограничените публични данни и липсата на официална статистика за пазарната реализация на книгите е трудно да се определи какви приходи печели тази индустрия на годишна база и колко души работят в сектора в България.
Европейските тенденции показват, че печалбите на книгоиздателите растат всяка година, но бизнесът им все пак не е особено голям.
Федерацията на европейските издатели (FEP), която представлява 31 национални асоциации на издатели на книги, съобщава, че общите годишни приходи от продажби на книгоиздателите в Европа за 2024 г. са около 24.9 млрд. евро. Приходите са нараснали с 2.2% в сравнение с преходната година, но тенденциите в различните държавни са разнопосочни.
Като най-големи пазари са посочени тези в Германия, Обединеното кралство, Франция, Испания и Италия. Въпреки че оборотът достига най-високото си равнище, при отчитане на инфлацията оборотите на издателите спадат сериозно.
През 2024 г. издателите в Европа са публикували общо около 580 000 нови заглавия, което и лек спад в сравнение с предишната година. Най-издавана е литературата за широката публика, която представлява над 50% от пуснатите на пазара през 2024 г. заглавия. Близо половината от книгите (48.2%) се продават в книжарници, а физическите книжни издания генерират над 80% от печалбата на европейските издатели.
Издателствата и книгите в България се увеличават, но тиражите намаляват всяка година. Четенето става все по-достъпно и е оценявано като важно от обществото, но активните читатели са все по-малко. В България често се говори за литература и четене, особено през пролетта, когато в рамките на месец отбелязваме международния ден на книгата (23 април) и 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Някъде между темите се прокрадва и разговорът за книгоиздаването, но той винаги остава на заден фон.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Представете си, че цялата учебна литература, която е задължителна, се дигитализира и качи в сайт, който е безплатен и достъпен не само за учениците, родителите и учителите, но и за обикновените читетели. Това поставя четенето на нова основа. Родителите имат контрол над процеса, учителите го използват в уроците си, а учениците го имат навсякъде.
Представете си всичките 2 329 у …чилища да затворят вмирисаните си библиотеки, а с освободение ресурс министерството да назначи психолози, логопеди и ресурсни учители за всички откачалки, които дразнят децата ви. Как ви се струва това?!